Collegium historicum t.

2
Collegium historicum
t. 2

София • 2012
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
 Редакционна колегия:

проф. дин Драгомир Драганов, доц. д-р Иван Първев,

доц. д-р Тодор Попнеделев, доц. д-р Костадин Грозев,
доц. дин Диляна Ботева, доц. д-р Костадин Рабаджиев,
доц. д-р Валери Колев, доц. д-р Мира Маркова

© 2012 Драгомир Драганов, Тодор Попнеделев – съставители

© 2012 Жеко Алексиев, художник на корицата
© 2012 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
ISBN 978-954-07-3366-1
 СЪДЪРЖАНИЕ

І. Секция Постдокторанти

Владимир Славчев. Керамиката като извор за погребалните практики през

късния халколит (по данни от гроб № 43 от Варненския некропол) / 11
Войн Божинов. България и младотурската революция
(11 юни 1908 – 6 април 1909) / 27
Александър Станев. Варварски поселения и гарнизони в състава на
старопланинската укрепителна система през V–VІ век / 38
Ангел Джонев. Железопътното развитие на Македония в политиката на първия
сговористки кабинет (1923–1925) / 47
Анета Петрова. След „щит, олтар и венец“. Традиции и промени в символиката
на късноелинистическия надгробен релеф от Аполония Понтика / 61
Венета Ханджийска-Янкулова. Модел на база данни за археологически
материали (керамика) / 79
Димитър Атанасов. Косово от хартия / 85
Любен Лещаков. Относно произхода, типологията и разпространението
на някои върхове за копия от Епир / 116
Мария Шушарова. Структури на местно самоуправление в Османската империя –
ХVІІ–ХVІІІ в. Аянската институция в ежедневието на провинцията / 151
Милена Петкова-Енчева. Елементи на ислямска урбанистична архитектура
в град Стара Загора през ХV–ХVІІ век / 173
Милена Тафрова. Щрихи от живота и дейността на Димитър Трайкович / 188
Никола Ламбев. Фридрих ІІ и мюсюлманите / 199
Никола Дюлгеров. Отношенията между Венеция и Византия и влиянието им
върху латинските държави и владения на Балканите (ХІІІ–ХV век) / 208
Петя Илиева. Пред/параколониални контакти на траките от крайбрежната
територия на Исмар по данни на керамичния материал от архаичната
епоха / 236
Ралица Цветкова. Пенчо Пелтеков и българската политическа емиграция
в Канада / 259
Светослав Живков. „Личният режим“ на Фердинанд или за ролята на монарха
при смените на правителствата / 276
Силвия Аризанова. Облеклото на българите в старобългарската литература от
ХІІ–ХV век / 289
Станислава Славчева. Създаване и организиране на институциите в Югославската
република Македония след Втората световна война / 306
Теодор Талев. Преустройство или инертност? Мястото на САЩ в българската
външна политика през последните години на Студената война
(1985–1990) / 322


 ІІ. Секция Докторанти

Александър Харизанов. Пещ за керамика от Кабиле / 351

Георги Канев. Жертвеният подвиг на монасите в българската средновековна
агиографска литература (предварителни наблюдения) / 358
Георги Димов. Западнобалканският град във времето на норманските нашествия
и походи от ХІ–ХІІ в. / 367
Деяна Кръстева. „Мисия Лондон“. Балканското изложение от 1907 г. / 380
Джени Иванова. „А царят нареди нефириам срещу него да се бие...“
(Османската историопис и една българска приписка за действията
на султанската власт срещу Йеген Осман паша през 1688–­1689 г.) / 390
Димитър Петров. Македоно-албанския конфликт и неговото място във вестник
„Нова Македония“ през 2001 г. / 400
Зорница Велинова-Тренчева. Проблемът за историческата гледна точка
в изследванията на архитектурата на следоосвобожденска София / 417
Иван Вълчев. Свещените извори в римска Тракия / 425
Иванка Славова. Растителни макроостанки от погребален контекст през
античността (по данни от територията на днешна България) / 445
Илия Хаджипетков. Възстановка на брадва от раннонеолитното селище
Ябълково / 464
Ирина Якимова. Отношенията между световните силови полюси в периода
1985–1991 г. през призмата на геополитиката / 473
Камелия Божилова. Основополагащи документи за българското здравеопазване,
създадени през периода на Временното руско управление (1877–1879) / 489
Кирил Чуканов. Неосъщественото установяване на дипломатически отношения
между ФРГ и България (1966–1968) / 503
Константин Голев. Градове и номади в Златната орда. (Равновесието между
номадите и градската мрежа като фактор за възхода и падението на
Златната орда) / 515
Красимира Лука. Керамика с излъскана украса от средното течение на река Скът,
Северозападна България / 540
Мариан Гяурски. Спортът като стратегическа пропаганда на тоталитарната
държава. Примери от социалистическа „Източна Европа“ и Народна
република България / 557
Милена Райчева. Damnatio memoriae върху печат от Филипопол / 568
Михаил Иванов. Документи за ислямизацията в късната Османска империя.
(Законова практика и ролята на Българската екзархия) / 578
Паулина Андонова. Екологичната среда като фактор за ефективността
на чифлишките стопанства. Софийският регион през ХVІ – началото
на ХІХ век / 589
Полина Цокова. Образованието в Смолянски окръг 1959–1979 г. / 614
Светослав Маноилов. „Консервативната концепция на Николай Данилевски“ / 631
Силвия Иванова. Бронзови сърпове от археологически комплекси на територията
на България / 652


Слава Василева. Червенофигурен кратер от Аполония Понтийска / 675
Теодор Димитров. Климатични предпоставки за избухването на т.нар.
„Юстинианова чума“ (541–750) във Византийската империя / 689
Цветан Радулов. Хигиена в Одрин и Истанбул. Сведения на чуждестранни
пътешественици от ХVІІ век / 706
Чавдар Митов. Съветската власт и мюсюлманското духовенство в Северен
Кавказ (1917–1941) / 723


 Пещ за керамика от Кабиле

Александър Харизанов

Обект на настоящото изследване е пещ за керамика, проучена през

1978 г. при разкопките на базилика № 1 в Кабиле. Пещта не е била обект
на самостоятелно проучване. Кратка информация за нея има в „Археоло-
гически открития и разкопки през 1978 г.“
В района на базилика № 1 в Кабиле са проучени още пет пещи за
керамика. Четири от тях са разкопани в северния и централния кораб на
самата сграда, попадащи в стратиграфски пласт между строителни пери-
оди А и Б. Датирани са между 378 г. (когато базилика № 1А е опожаре-
на) и първите десетилетия на V век (времето на изграждане на базилика
№ 1Б). Петата структура е проучена в близост до малка правоъгълна
сграда, разположена северно от базиликата и се датира най-общо в Къс-
ната Античност.
Пещта е с вертикална тяга, двукамерна, с овален план и външни раз-
мери 1,60 x 1,40 м (вътрешни 1,30 x 1,14 м). Долната камера е вкопана
напълно, а горната е полувкопана – на 0,36 м от повърхността. Стената
на структурата е изградена от дребни дялани камъни, обмазани с дебел
пласт глина, примесена с плява. Скарата на пещта е направена от седем
радиално разположени имбрици, с дължина 0,48 м, стъпващи върху цен-
трален подпорен стълб. Празнините между тях са запълнени с парчета
строителна керамика и замазани с глина. Оставени са два концентрични
кръга вентилационни отвори с размери 0,10 x 0,08 м и разстояние помеж-
ду им 0,16 м. Гореспоменатият подпорен стълб е изграден от камъни на
кална спойка и обмазан с глина.
Запазената част от горната камера е открита, запълнена с голямо
количество фрагментирани керамични съдове (паници с плоски дъна и
 Информация от разкопки на проф. д-р Александра Димитрова-Милчева, на която
благодаря за предоставената възможност да публикувам тези материали.
 Археологически Открития и Разкопки през 1978. С., 1979, с. 68.
 Информация от Полеви Дневник за разкопки в Кабиле през 1978 г.
 Информация от Полеви Дневник за разкопки в Кабиле през 1978 г.
 Масите горещ въздух се движат вертикално през долната камера, скарата и гор-

ната камера и излизат от вентилационните отвори в купола на пещта. – Виж: Hasaki, E.

Ceramic Kilns in Ancient Greece: Technology and Organization of Ceramic Workshops. Doc-
torate of philosophy (Ph.D.), 2002, 71–73.
 Информация от Полеви Дневник за разкопки в Кабиле през 1978 г.

351
отвесни прави стени, амфори с широки хоризонтални жлебове, кани с
трилистни устия, гърнета, стомни и др.), датирани най-общо в края на V–
началото на VI в.
При класифицирането на пещта трябва да се отчетат няколко нейни
особености. На първо място може да се посочи нивото на вкопаване. То е
използвано от Богдан Султов при типологизирането на пещите от Буто-
во, Хотница и Павликени. На негова база той разделя структурите на две
основни групи – вкопани и полувкопани. По подобен начин процедира
и Vivien Swan при класифицирането на пещите за керамика от Предрим-
ска и Римска Британия (тук типовете са три – наземни, полувкопани и
вкопани). Според посочените изследвания пещта от Кабиле трябва да
бъде причислена към вкопаните структури (с частично вкопана горна ка-
мера).
Формата на долната камера е основен класифициращ признак за по-
вечето типологии на антични пещи за керамика10. Според типологията
на Cuomo Di Caprio проучваната пещ попада в тип I (структури с кръгъл/
овален план на долната/смесителна камера)11.
Разграничаващ фактор е и формата и разположението на носещата
конструкция на скарата. Съгласно типологията на Cuomo Di Caprio (ко-
ято е основа на по-късните такива на Le Ny12 за Франция и Hasaki13 за
Гърция) пещта от Кабиле спада към подтип „a“ на тип I (с централен
подпорен стълб)14, а според тази на Богдан Султов – тип 315.
Паралели на конструкцията от Кабиле се откриват в структури от
Павликени, Хотница и Бутово16, както и при пещ № 7 от късноантичния
керамичен център при с. Голямо Бучино, Пернишко17. Всички те също
имат частично вкопана горна камера. Скарите на този тип пещи се носят

Информация от Полеви Дневник за разкопки в Кабиле през 1978 г.

Sultov, B. Ceramic Production on the Territory of Nicopolis ad Istrum. – ГСУ, ИФ,
1985, 35–42.
 Swan, V. The Pottery Kilns оf Roman Britain. Royal Commission on Historical Monu-

ments, Supplementary Series 5, 1984, 37–42.

10 Cuomo Di Caprio, N. Updraught pottery kilns and tile kilns in Italy in pre-Roman and

Roman times. – Acta Praehistorica 9/10, 1978–1979, 23–31; Le Ny, F. Les Fours de Tuiliers
Gallo-Romaines. – DAF № 12, 1988, 39–55; Hasaki, E. Op. cit., 2002, 139–185.
11 Cuomo Di Caprio, N. Op. cit., 1978–1979, p. 24.
12 Le Ny, F. Op. cit., 1988, 39–55.
13 Hasaki, E. Op. cit., 2002, 139–185.
14 Cuomo Di Caprio, N. Op. cit., 1978–1979, p. 24.
15 Sultov, B. Op. cit., 1985, p. 36.
16 Sultov, B. Op. cit., 1985, Table XI, 1–5.
17 Археологически Открития и Разкопки през 2008 г. С., 2008, 489–492.

352
най-вече от подпорния стълб, докато външните им краища са зазидани в
стената на камерата. В този случай товароподемността на конструкцията
не позволява изпичане на по-обемисти и тежки съдове или строителна
керамика. По същата причина самите скари обикновено са еднослой-
ни (без допълнителен слой от глинена замазка, който да добавя натиск
върху подпората)18. От друга страна, при това допълнително вкопаване
пещта е с по-добра изолация, което подпомага равномерното и хубаво
изпичане на продукцията.
Нито при структурата от Кабиле, нито при посочените паралели има
податки за вида на покритието на горната камера. Тази част от пещта
почти никога не е запазена и е трудно да бъде реконструирана на базата
на наличните археологически данни. С помощта на резултати от експе-
риментални опалвания на пещи се изказват предположения за няколко
възможни варианта за завършек на структурите във височина – постоя-
нен купол с отвор за зареждане19; временен купол, направен от преплете-
ни клони, обмазани с глина20 и др.
Вариантът, който изглежда най-подходящ за пещите, с частично вко-
пана горна камера, е временно покритие, което се изгражда постепенно в
процеса на производство. В началото фрагментите строителна и битова
керамика, които се използват за целта, се нареждат само по периферията
на пещта. След като продукцията е изпечена до степен да понесе не само
собственото си тегло, но и това на покритието, куполът се доизгражда.
Оставят се необходимият брой вентилационни отвори и всичко останало
се замазва с глина. Понякога се добавя кожух от пръст около структурата
за по-добра изолация. Големият приток на кислород в началото на изпи-
чането осигурява почти пълно изгаряне на горивото21.
При проучването на структурата от Кабиле не са открити следи от
постоянен купол. Отчитайки и нивото на вкопаване, може да се предпо-
ложи, че тя е имала временно покритие. Липсата на голямо количество
пепел и въглени навежда на мисълта, че въпросното покритие се е из-
граждало на етапи по време на изпичането. Пещта е била предназначена
за производство на малки и средни по големина съдове.

18 Такава е и скарата на пещ №7 от Бучино.

19 Bryant, G. F. Experimental Romano-British Kiln Firings. – Detsicas, 1973, 149–160;
Dawson, D. & O. Kent. Kiln Superstructures – The Bickley Experiments. – Bulletin of the
Experimental Firing Group, 3, 1985, 70–79; Swan, V. Op. cit., 1984, 34–38.
20 Sultov, B. Op. cit., 1985, p. 39.
21 Bryant, G. F. Op. cit., 1973, 152–153.

353
 Голямото количество фрагментирана керамика и разнообразието на
формите (сред които има и амфори, изискващи изпичане в много по-го-
леми конструкции) навеждат на мисълта, че след края на използването на
пещта тя е превърната в отпадъчна яма. Липсата на производствен брак
също подкрепя тази хипотеза. Следователно датировката на керамиката
в края на V–началото на VI в. може да служи само като terminus ante
quem за датата на самата конструкция.
Посочените паралели са с по-ранна дата – тези от Павликени и Хот-
ница са най-общо от II – III в., докато пещта от Бучино – най-вероятно
от IV в. Вземайки под внимание и факта, че структурите, разкопани под
базиликата, се датират в периода между 378 г. и началните десетилетия
на V в., смятам, че описваната пещ също може да се отнесе към този хро-
нологически отрязък (логично е тя да не е функционирала едновременно
с намиращата се в близост църковна сграда). Възможно е по това време
керамичното производство на Кабиле (или поне част от него) да е изне-
сено в тази част на селището, попадаща извън рамките на укрепената
площ22.

22За границата на укрепената площ на Кабиле през този период виж Лозанов, И.:
Кабиле през Късноелинистическата и Римската епоха: проблеми на селищното развитие
– II в. пр. Хр. – IV в. сл. Хр. – В: IV Международен симпозиум „Поселищен живот в
древна Тракия“. Ямбол, 2005.

354
Фиг. 1. План на АР Кабиле с означено местоположение на пещта

Фиг. 2. Пещ за керамика от Кабиле

355
 Фиг. 3. Класификационна схема на Ninina Cuomo Di Caprio за пещи за керамика от
предримския и римски период в Италия
(източник: Cuomo Di Caprio, N. Updraught pottery kilns and tile kilns in Italy
in pre-Roman and Roman times. – Acta Praehistorica 9/10, 1978-9, p. 25).

356
 Фиг. 4. Пещи за керамика от Хотница (1), Павликени (2, 5) и Бутово (3, 4).
(източник: Sultov, B. Ceramic Production On The Territory Of Nicopolis Ad Istrum.
– ГСУ, ИФ, 1985, Table XI, 1–5).

357