ИЗ ПРАКТИКАТА НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ

ЦЕНТРОВЕТЕ И КАБИНЕТИТЕ ЗА СОЦИАЛНА

ПРЕВЕНЦИЯ В ОБЩИНА ВАРНА

"НЕПОСЛУШНИТЕ ДЕЦА"
ИЛИ РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ
НА ВНИМАНИЕТО И ХИПЕРАКТИВНОСТ

Да мкачат мирни хора,

на животни зло да сторят,
да откраднат круши, сливи -
io юва ги много бива!

По удобно е, накрая,
нов училищната стая Д-р Милена Топалова

। !.< другарчета да учат, детски психиатър

а цигари вън да смучат.

Но, уви, аз зная: няма

да прокопсат тези двама!

Разбира се, това са Макс и Мориц - класическите пакостни­

ци на Вилхелм Буш, но зная, че всеки от нас познава поне едно
невослушно" дете, което не спазва правилата в дома и училище,
прекъсва, досажда, не спира да мърда и да се движи, понякога е
41 рееивно, често е нежелано сред връстниците си. "Непослушните
деца" може да бъдат нещастни, болни или зле възпитани, но има
едно състояние, често срещано в детството, което може да е при­
чина <а това поведение: разстройството с дефицит на вниманието
и хиперактивност.
 Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност
(РДВХ) е едно от най-разпространените поведенчески разстрой­
ства в детството, то е ясно дефинирано клинично състояние. Ди­
агностицира се, когато децата имат абнормно високи за възрастта
си равнища на невнимание (лесно се разсейват, не довършват
започнатото, обхватът на вниманието е малък, често забравят,
дезорганизирани са, избягват продължителните усилия) и/или
хиперактивност и импулсивност (въртят се на мястото си, не могат
да стоят мирно, непрекъснато са в движение, разхождат се в час,
говорят твърде много, натрапват се на околните, прекъсват разго­
ворите на другите, не изчакват реда си).
Най-честата възраст за изява на РДВХ е между 6-ата и 9-ата
година и засяга от 3 до 5% от децата в училищна възраст; по-често
е при момчета и съотношението е 4 (до 9) момчета на 1 момиче.
Това означава, че във всеки клас има по едно или две деца с подо­
бен проблем. Състоянието често продължава в юношеството и в
зряла възраст, като излага индивида на сериозен риск от множес­
тво абнормности в личностовото му развитие.
Причината за състоянието не е една, става реч за съчетание
от фактори, които включват генетични фактори (много от гените
имат връзка с действието на допамина и норадреналина - вещес­
тва, свързващи нервните клетки в мозъка), проблеми при ражда­
не, ниско тегло на плода при раждане, мозъчни заболявания или
травми, употреба на алкохол, бензодиазепини и тютюнопушене по
време на бременността.
Проучванията през последните две десетилетия намират
важни, макар и дискретни, различия в мозъка на хора със или без
РДВХ - разликата е в структурата на мозъка, в начина, по които се
развива, и в начина, по който функционира. Например разстрой­
ството с дефицит на вниманието и хиперактивност влияе върху
развитието на функциите, свързани с поведението - децата често
имат проблеми с речта и с словесното мислене - намалена способ­
ност да изразяват с думи идеи и емоции, трудности в свързването
с връстниците (социалните интеракции). Налице са проблеми с мо­
тивацията и продуктивността, както и с операционалната памет.
i- 4i и win дефицити повлияват върху представянето на децата в
. ние его какво се случва с тях в класната стая: дефицитът на
"ж" । umi'fo и съпътстващите дефицити (споменати по-горе) обус-
""hi п.Щите училищни постижения; лошото поведение в клас и
•и । । .iiieio на правилата; понякога довеждат и до отпадане на
«и и н.1 hi училище. Често тези деца са със специални обучителни
н ... и ти и се нуждаят от специални педагогически подходи
(оьучи । гини програми, частни уроци).
Всичко това води до съществени рискове за бъдещето на
Л< I' I" слабите училищни постижения и последващи академич-
..... ши водят до нисък професионален статус. Нарушеното
............. и раждане усилва риска от въвличане в маргинализи-
....... руни, от злоупотреба с вредни вещества и извършване на
। ' " нШнцествени деяния. Децата с нелекувано РДВХ два пъти
........ hi । а въвличани в противообществени прояви като кражби,
*..... .. .. i.M, насилие и притежание на оръжие.
Около една трета от децата имат и други съпътстващи
||||||(>игми Много чести са поведенческите разстройства с про-
. ....... . и предизвикателство, бягства от училище, лъжи,
■ ।'" "и 1|и'вожност и депресия: децата са неуверени и с ниско са-
мшие поради провалите в училище, непопулярността сред
||н<< tниците и трудностите в създаване на приятелства. Срещат се
"" ...... щоблеми с четенето и смятането (специфични разстрой-
||| । и.1 училищните умения), тикове.
Влиянието на РДВХ не се изчерпва само с влияние върху
। - пи । иг । о на детето; може да се каже, че това разстройство въз-
I' ш " । надялата семейна система. Високото равнище на стрес в
и in шито често води до разногласия и брачни конфликти. Не
11 е н самообвиненията, социалната изолация и депресивните
■ ।। "I тапия у родителите поради несправяне с поведенчески-
I» проблеми и училищните провали на детето. Отделя се много
ир< ч а детето, намалява времето, в което родителите работят;
н и wm.it повече отпуски и болнични, избират работа с по-малко
.... рности, за да може да подкрепят детето и като следствие
|||.|да професионалната им реализация и намаляват доходите.
 До 70-те години се смяташе, че с израстването на детето
симптомите намаляват и изчезват, т.е. че РДВХ е с благоприятно
протичане и прогноза. Тази оптимистична концепция е ревизи­
рана и през последните 15 - 20 години са направени множество
проучвания, които показват хронифициране на проблемите и про­
дължаването им в юношеството и в зряла възраст, ако, разбира се,
разстройството остане неразпознато и нелекувано. Съвременните
изследвания доказват, че повече от 70% от децата продължават да
покриват диагностичните критерии за РДВХ през юношеството си,
а при 65% симптомите продължават и в зряла възраст. През раз­
личните възрастови периоди изявата на симптомите е различна:
в детството най-изразена е двигателната хиперактивност, ниският
толеранс към фрустрации и агресивните реакции; в юношество­
то и в зряла възраст на преден план излизат лесното разсейване,
честата смяна на дейностите, нетърпение, неспокойствие. Съот­
ветни на водещите симптоми са и проявите на разстройството - в
предучилищната възраст водещи са поведенческите прояви, в
училищна възраст към тях се добавят образователните пробле­
ми, трудната комуникация с връстниците, ниската самооценка;
през юношеството картината се обогатява с академични провали,
злоупотреба с вредни вещества, противообществени прояви, про­
блеми с полицията; по-чести са нараняванията и злополуките. В
зряла възраст водещи са професионалните неуспехи, проблемни­
те взаимоотношения, чести ПТП, злоупотреба с алкохол.
Благоприятни прогностични фактори за развитието на де­
тето с РДВХ са добрите интелектуални способности, липсата на
съпътстващи психични проблеми, навременната диагноза и ле­
чение, подкрепящата семейна и училищна среда. Неблагоприятни
фактори са ограничените когнитивни способности, подчертаната
импулсивност, съпътстващи психични разстройства, късна диа­
гноза и лечение, включване в групи с отклоняващо се поведение,
злоупотреба с опасни вещества.
Лечението е мултимодално - то е насочено към детето и
към сферите, в които то функционира, и включва медикаменти и
нефармакологично лечение. Основна цел при лечението е овладя-
*«.... .1 импгомите на невнимание, импулсивност и хиперактив-
.... мимо се постига с медикаменти и подобряване на функцио­
нер шип на детето в семейството, училището и сред връстниците
h in иинграпевтични подходи). Прогнозата за развитието на дете
■ | /|Н‘ | (н|.)1оприятна, когато лечението е навременно!
И шлючение РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
И <И1П1ЛКIИВНОСТ е биологично обусловено обучително затруд-
№ ни' । дефицит), което може да бъде терапевтично повлиявано -
М‘ дни.1М1'Нтозно и психотерапевтично, с интервенции в училище
и..... . но не може да бъде излекувано. РДВХ не е резултат
in IIIIIIIH in, шитание или липса на знания и умения, а е проблем
. ..... ддьржане на вниманието, усилията, мотивацията, инхиби-
|Miiiiiii |||<нискащите) поведения по един последователен начин
t< п п|" '.’''io. Навременното лечение, фокусирано върху детето и
iii'iiHHiii' ।имптоми, и подкрепата за родителите и училището са
ШМОчони и добрата прогноза.