Лекция 6

Отпечатъчни
материали
Отпечатък (на англ. impression, на фр.
empreinte, с общ лат. корен imprimere) –
негативен образ или обратно копие от
повърхността на един обект

Отпечатъчна лъжица (на англ. impression

tray, на фр. porte empreinte) – приспо-
собление, което се използва, за да поддържа,
ограничава и контролира отпечатъчния мате-
риал по време на снемането на отпечатък
Време за работа (на англ. total working
time) – периодът от време, започващ от
началото на размесването до момента, в
който започва да се губи пластичност и се
установява начална еластичност
Повърхностно напрежение (на англ. surface
tension) – силите на привличане на повърх-
ността на една течност, които предизвикват
образуването на капка и се противопоставят на
разстилането на течността върху твърда
повърхност
Мокрене (на англ. wetting) – определя се от
контактния ъгъл, който сключва капка течност
с повърхността на твърдо тяло. Според
големината на контактния ъгъл (θ) мокренето
се определя като добро (0-45о) и лошо (над 90о)
Хидрофилен (от гр. hydor – вода и phileo –
обичам) – качество на някои отпечатъчни
материали, които мокрят добре влажни
повърхности

Хидрофобен (от гр. hydor – вода и

phobos – страх) – качество на някои
отпечатъчни материали, които не се
разстилат добре (не мокрят)
влажните повърхности
Реология (от гр. rheos – поток и logos – наука)
– дял от теоретичната механика, който
разглежда въпросите на течливостта на
течности, газове и провлачването на твърди
материали;
– клон на механиката, който изучава
деформирането и течливостта на материята;
Тиксотропност – свойство на някои течни тела
да запазват формата си под влияние на земното
притегляне и да я променят под въздействие на
приложена сила
 Твърди отпечатъчни материали

Ретенционен участък (от лат. retento –

задържам, спирам) – като ретенционен
спрямо дадена ос или равнина на движение
може да се разгледа всеки участък, чийто
размери са по-малки от тези на предхождащия
го по посоката на преместване
 Термопластични отпечатъчни материали
Под пластичност се разбира онова
качество на материята, което й позволява да се
преоформява под действието на силите и да
запазва получената форма след отсраняването
им.
Материалите от тази група при загряване
стават пластични, а при охлаждане се
втвърдяват. При тях е възможно многократно
преминаване от твърдо в пластично състояние,
поради което се определят като термообратими.
 Еластични отпечатъчни материали
Обратими (агар-агарови) хидроколоиди

гел (от gel, съкратено от gelatine “желатин”)

– колоиден разтвор, втвърден в желеподобна
маса с голям вискозитет и еластичност,
подобни на твърдото тяло
имбибиция (от лат. imbibo – всмуквам в себе
си) – процесът на всмукване на течности от
гелове и от някои високомолекулни твърди
вещества, водещ до увеличаване на обема им
(до набъбването им)
синерезис (от гр. synairesis – доближаване,
съкращаване) – процес на самопроизволно
отделяне на течна фаза от гел, предизвикващ
намаляване на обема и увеличаване на
концентрацията на гела
 Алгинатни отпечатъчни маси
(необратими хидроколоиди)
 
2Na3PO4 + 3CaS04 = Ca3(PO4)2 + 3Na2SO4
 
[Na алгинат + CaSO4] + H2O
прах 
Ca алгинат + Na2SO4
гел
 Еластомерни отпечатъчни материали

еластомери (от англ. elastomers) – природ-

ни и синтетични материали, които притежа-
ват каучокоподобни свойства, т. е. те са в
състояние да понасят големи еластични
деформации
Еластомерни отпечатъчни материали

Тиоколови еластомери (полисулфидни

каучуци)

~ – SH + O = Pb = O + HS – ~

~ – S–S – ~ + PbO + H2O
Силиконови отпечатъчни материали

(–Si–O–Si–)n
 
 Основна съставка
Основната съставка на кондензационните
силикони е полидиметил силоксан с крайни
хидроксилни групи. Неговият скелет е изграден от
редуващи се кислородни и силициеви атоми, като
органичните, алкилните(метиловите) групи са
свързани със силициевите атоми. Този
преполимер формира еластичната структура на
отпечатъчния материал, като с помощта на
омрежващ агент те образуват по-устойчивата
напречно омрежена структура.
Катализираща съставка
Катализиращата съставка съдържа
другият омрежващ агент - тетраетил
силикат и катализатор (дибутил-
калаен-дилауринат и диетил-калаен-
дикаприлат). Тя може да бъде в течно
състояние (шишенца с капкомер) или
смесен с пълнители до подходяща
консистенция в друга туба.
Кондензационни силикони (силикони първа
генерация)

 OR

RO  Si  OR

OR
 
~ – Si – OH + R – O – Si – ~

ROH + ~ – Si – O – Si – ~
Адитивни силикони (силикони втора
генерация)

~ – Si – CH = CH2 + H – Si – ~

~ – Si – CH2 – CH2 – Si – ~
 Основна съставка
Едната съставка (паста или тесто)
съдържа полидиметил силоксан, при който
част от метиловите групи са заменени с
водородни атоми. Другата паста съдържа
също полидиметил силоксан, при който
метиловите групи са заменени с винилови
групи (-CH=CH2)
Катализираща съставка
В едната от пастите или в тестото (в т. нар.
катализираща паста или тесто) е поставен
катализатор. Като катализатори се използват
съединения на платината, от които най-
често се използва хлороплатинена киселина.
Като пълнители се използва силанизиран
силициев диоксид и силанизиран кварц.
Съдържат силиконово масло.
Отпечатъчни маси от полиетерни гуми
твърдост по Shore A – използва се за измерване на
твърдостта на гумоподобни материали. Твърдостта се
определя от 0 до 100 единици: 0 единици –
накрайникът преминава през материала, изключи-
телно мек, 100 единици – никакво проникване, твърд
материал.
течене (на англ. flow – тека) – пластична
деформация в материалите (отпечатъчни материали,
восъци и др.) под влияние на собствената им тежест
или на слаби натоварвания, действащи за по-
продължително време. Тя се определя от скъсяването
на цилиндър от отпечатъчен материал след
въздействие на лек натиск в продължение на 15 min.
меркаптани, тиоколи – органичните
съединения, които съдържат SH група,
директно свързана с въглероден атом, се
определят като меркаптани или тиоколи.

силикони (на англ. silicones) – полимерни

органосилициеви съединения, чиято главна
верига е изградена от редуващи се силициеви и
кислородни йони (–Si–O–Si–)n.
кондензационна полимеризация (поликон-
дензация) – характеризира се с това, че
образуването на полимерната молекула е
съпроводено с отделянето на вторичен продукт
(вода, алкохол и др.) във всяка фаза от
свързването на мономерните молекули.
адиционна (присъединителна полимериза-
ция) – характеризира се с това, че полученият
полимер (полимерната молекула) е със същия
състав, както на изходните вещества
(мономерните молекули) и молекулна маса,
кратна на мономерната.
полиетери (на англ. polyethers) – полимери,
чиято главна верига е изградена от редуващи се
въглеродни и кислородни йони (–С–О–С)n.
винил (на англ. vinyl) – ненаситен
едновалеентен остатък: -