НЕЕЛЕКТРИЧНИ

СВОЙСТВА НА
МАТЕРИАЛИТЕ
 1. Механични свойства

1.1. Механични свойства на твърди

материали

Механични свойства на твърдите материали са:

• еластичност;
• пластичност;
• якост (на опън, натиск, огъване, усукване и др.);
• устойчивост на удар (ударна жилавост);
• твърдост;
• износоустойчивост и т.н.
• Под действие на външни сили детайлите се
деформират. Деформациите са:
- еластични – при тях тялото възстановява
първоначалните си размери и форма след
прекратяване на действието на силите, предизвикали
деформацията;
- пластични – които се запазват след прекратяване на
действието на деформиращите сили.
При опън и натиск натоварването се характеризира с
величината механично напрежение , равно на силата
F, разделена на площта S на напречното сечение на
изпитван образец:

F

S
където F е в N, S – в m2,  - в Pa (Паскал)
 типични диаграми за стомана (1)
и керамика (2).

Относителна линейна деформация

l  l0

l0

l е дължина на деформирания образец,

l0 - първоначална дължина на не деформирания
образец
• Най-голямото напрежение о, достигнато в хода
на изпитването, се нарича якост на опън.

• За ред диелектрици (стъкло, керамика, много

пластмаси и др.) якостта на натиск н е
значително по-голяма от якостта на опън о,
докато при металите о и н са от един и същ
порядък.
• При изпитване на опън и натиск образците се
подлагат на бавно нарастващо напрежение,
затова натоварването се нарича статично.

• Разпространен начин за оценка на способността

на материалите да се съпротивляват на бързо
изменящи се (динамични) товари е изпитването
им на ударно огъване, при което се определя
тяхната ударна жилавост уд.

A
уд =
S
- А е работа (в J), извършена за разрушаване на
образец с напречно сечение S (в m2);
- уд е в J/m2
• Твърдост се нарича способността на материала да
се съпротивлява на проникването в него на друг, по-
твърд материал.
• За определяне на твърдостта най-голямо
разпространение са получили методите на
притискане към материала на сфера от твърда сплав
или на диамантена четиристенна пирамида. В първия
случай се определя твърдостта по Бринел (HB), а във
втория – твърдостта по Викерс (HV).
• Твърдостта H се характеризира с отношението между
действащата върху сферата (пирамидата) сила F (в N)
и площта S (в m2) на повърхността на отпечатъка:

F
H= , Pa
S
 1.2. Механични свойства на течности

От механичните свойства на течностите за

електротехниката най-голям интерес
представлява:
•вискозитетът (вътрешно триене) – това е
свойството им да оказват съпротивление
при преместване на едни техни части
спрямо други.
• Нека в поток от флуид (течност или газ) 2 успоредни
слоя, всеки с площ ∆S, намиращи се на разстояние
∆z един от друг, се движат в една и съща посока с
различни скорости v и v+∆v.
• Долният слой се стреми да ускори горния, а горният
слой забавя долния.
• Между двата слоя действат сили на вътрешно
триене с големина
Δv
F=η ΔS η - динамичен вискозитет, Pa.s
Δz
  Кинематичен вискозитет
υ - равен е на динамичния вискозитет, разделен на
плътността ρ на флуида

υ  , m2/s

 Условен вискозитет (ВУ) – характеризира течностите.
Равен е на отношението между времето t, за което от стандартен
съд с калибриран отвор изчитат 200 cm2 от изследваната
течност, и времето to, за което от същия съд изтича същото
количество дестилирана вода при температура 20оС.
t
ВУ 
to
Дименсията за условен вискозитет е градуси по Енглер (oE).
 Вискозитетът на течностите с повишаване на
температурата намалява по експоненциален
закон:
W
  Ae kT

A - коефициент, характерен за дадена течност,

W - енергия на активация, равна на работата за
преместване на частица от едно равновесно
положение в друго съседно;
k - константа на Болцман ( = 1,38.10-23, J/K);
T - термодинамична (абсолютна) температура
 2. Свойства, свързани с топлината

2.1.Температури на топене и размекване

Т

кристално
топ
Т топ
тяло

аморфно
тяло
t
Фиг.2.4
 2.2. Температурен коефициент (ТК, α)

Нека характеристиката x (електрична или неелектрична) на

дадено вещество е функция на температурата: x=x(T).
Температурният коефициент на х се определя с уравнението:

1 dx
TK x   x 
x dT
Дименсията за температурен коефициент е K-1.
Например температурният коефициент на линейна
деформация (нарича се още температурен коефициент на
линейно разширение) е

1 dl
TK l   l 
l dT
Ако TKx>0, това означава, че при повишаване на
температурата характеристиката x нараства. Ако TKx<0,
при повишаване на температурата x намалява.
 2.3. Топлопроводност
Топлопроводността е пренасяне на топлина в дадено
тяло от места с по-висока температура до места с по-ниска
температура чрез взаимодействие между атомите,
молекулите или йони с по-голяма кинетична енергия с
такива, притежаващи по-малка.
Опитно е установено, че количеството
dT топлина dQ, което преминава през слой с
дебелина dl и площ dS при температурна
dQ
dS разлика между двете повърхности на
dℓ
слоя dT, е пропорционално на
температурния
dT градиент , на площта dS
и на времето
dl dt:

dT λT - коефициент на топлопроводност.
dQ = -λT dS.dt Дименсията му е W
dl m.K
 .

λT
Материал
Въздух
Хартия 0,1
Гетинакс 0,35
Порцелан 1,6
Кварц (топен) 1,25
Кварц (кристален) 12,5
Алуминий 209
Мед 390
Сребро 415
 2.4. Топлоустойчивост

•Топлоустойчивост е свойство на
диелектриците да издържат повишени
температури както кратковременно, така и
продължително без недопустимо влошаване на
техните електрични, механични и химико-физични
свойства, необходими за нормалното им
функциониране в електротехническите и
електронни устройства.

•Особено висока топлоустойчивост се изисква

от материалите, използвани в електрически пещи
и нагревателни уреди, в електрозаваръчни
апарати, в източници на светлина и много йонни и
електронни прибори.
• Неорганичните диелектрици при нагряване
най - напред влошават електроизола-
ционните си характеристики. Затова тяхната
топлоустойчивост се определя от началото на
съществени изменения на тези
характеристики.

• При органичните материали с повишаване

на температурата най-напред се влошават
механичните свойства, поради което
топлоустойчивостта им се определя от
недопустимата им механична деформация.
• Според топлоустойчивостта твърдите електроизолационни
материали се причисляват към определени класове на
топлоустойчивост.
• За всеки клас се допуска максимална работна температура.
Клас Максимална
работна температура , 0С

Y 90
A 105
E 120
B 130
F 155
H 180
С над 180

Освен с клас на топлоустойчивост

електроизолационните материали се характеризират и с
температурен индекс - температурата, при която
срокът на експлоатация е 20000 часа.
 2.5. Работа на материалите при ниски
температури

•Електро- и радиоапаратури се намират при ниски

температури в полярните области, високите части на
планините, в самолетите, в космическото пространство, а
също в криогенната техника, при производството на течни
газове, в свръхпроводящи устройства.

•При понижаване на температурата електричните свойства

на изолационните материали обикновено се подобряват.

•Механичните свойства на много вещества при ниски

температури се влошават. От еластични и гъвкави при
нормални температури те стават крехки. Намалява
ударната им якост. При образуване на пукнатини се
понижава електричната якост Епр.
 3. Свойства, свързани с влагата (равновесна
влажност, хигроскопичност, мокрене и
влагопроницаемост)

3.1. Влажност на материалитe ψ - оценява се с

относителното съдържание на вода в тях:

m  mo
 100%
mo

m е маса на образец от материала с влага

mo - маса на същия образец без влага.
• Влажността на материалите е свързана с
влажността на заобикалящата ги среда.
• Въздухът винаги съдържа някакво количество водни
пари. За оценка на влажността му са въведени
следните величини:

- Абсолютна влажност – оценява се с масата m на

съдържащите се в 1m3 въздух водни пари;

- Максимална абсолютна влажност – маса на

насищащите водни пари в 1m3 въздух (mmax) – това е
максималното възможно количество водни пари в
1m3 въздух; mmax нараства с повишаване на
температурата;
 - Относителна влажност  - равна е на отношението
между абсолютната влажност и максималната абсолютна
влажност при дадена температура; изразява се най-често в
проценти:


m
 .100% P
mmax

t
• Ако сравнително сух образец бъде поместен във въздух с
относителна влажност , материалът поглъща влага,
постепенно неговата влажност ψ се повишава и с течение на
времето t се приближава асимптотично към определена
стойност, наречена равновесна влажност (ψр).

• Ако във въздух със същата влажност се помести същият

образец, но с начална влажност, превишаваща ψр, неговата
влажност ще намалява, стремейки се към ψр.
3.2. Хигроскопичността на един материал е равна на
равновесната влажност след престой във въздух с
относителна влажност 100 % в продължение на 24 или 48
часа.

3.3. Водопоглъщаемостта на материала е равна на

равновесната му влажност след престой във вода 24 или
48 часа.

3.4. Влагопроницаемостта е важна характеристика за

оценка на материалите за защитни покрития (шлангове на
кабели, компаундни заливки, лакови покрития).
 Количеството водни пари m, преминаващо за време t
през плоскопаралелен образец с площ на повърхността
S и дебелина h при разлика между наляганията на
водните пари от двете му страни p1-p2 е

mП
 р1  р2  S
t
h

където коефициентът на пропорционалност П се нарича

влагопроницаемост на материала. Дименсията му е s.
 4. Радиационна устойчивост

4.1. Определение и видове радиоактивни лъчения

•Радиационна устойчивост е свойството на материалите да

запазват електричните си и механични характеристики при и
след въздействие на радиоактивно облъчване.

•Радиоактивните лъчения могат да се използват в

технологични процеси за създаване на материали с нови
свойства.

•Някои материали се прилагат като екрани (прегради) за

лъченията.
 Видове радиоактивни лъчения -
корпускулярни или вълнови.

•Към корпускулярните лъчения се

отнасят
-бързите и бавни неутрони
-части от ядра
- алфа (α)–частици (ядра на хелиеви
атоми – 2 протона + 2 неутрона)
- бета (β)–частици (бързи електрони
или позитрони)
• Към вълновите излъчвания спадат
гама (γ)–лъчите. Те са
електромагнитни вълни с много
малка дължина на вълната
(λ=10-11 ÷10-13 m).
• Радиоактивните лъчи имат силно йонизиращо
действие, затова се наричат още йонизиращи лъчения.

• Източници на йонизиращи лъчения са радиоактивните

елементи, чиито атомни ядра притежават способността
спонтанно да се превръщат; ядрени реактори, в които
се извършва верижна ядрена реакция; γ-лъчи се
получават и при различни взаимодействия на
елементарни частици.

• Вид йонизиращо лъчение са рентгеновите лъчи. Те са

подобни на γ–лъчите, но имат по-голяма дължина на
вълната (λ=10-8 ÷10-12 m).
 4.2. Влиянието на облъчването върху
различните видове материали

•Влиянието на облъчването върху неорганичните

диелектрици (кварц, слюда, циркониев оксид,
слюдени материали със стъкловидно свързващо
вещество) е слабо.
•В тях се образуват центрове на оцветяване.
•Възможно е влошаване на електричните им
свойства.
• В полимерите се предизвиква образуване или ликвидация
на двойни връзки, полимеризация, създаване на напречни
връзки, при което се наблюдават изменения на
свойствата; отделят се газове.
Например след облъчване тефлонът става крехък и се
разпада. Полиизобутиленът, който е каучукоподобно
вещество, се превръща в течност. Полиетиленът
повишава топлоустойчивостта си от 100 на 200оС и якостта
му на опън нараства.

• Въздействието на йонизиращите лъчения върху металите

е свързано с възникване на радиационни дефекти, при
което тяхната якост нараства, но намалява
пластичността им. Увеличаването на дефектността на
структурата води до понижаване на електричната
проводимост.
• Влиянието на лъченията върху свойствата
на полупроводниците зависи както от вида
и дозата на облъчването, така и от типа на
материала.
• При облъчване с високо енергийни частици се
създават точкови радиационни дефекти,
сложни дефекти, а също и безпорядъчни
области.
• Възможно е промените да доведат до
пълно изгубване на полупроводниковите
свойства.
 4.2. Величини, характеризиращи йонизиращите
лъчения
- Активност на радионуклид (радиоактивно ядро) A –
отношение на средния брой спонтанни ядрени превръщания dN,
които се извършват в определено количество радиоактивни ядра
в малък интервал от време, към продължителността на този
интервал dt:
dN Дименсията за активност на
A радионуклид е Бекерел (Bq) – 1Bq
dt
- Погълната доза лъчение D - отношение на погълнатата
енергия dW от елемент на облъчено вещество към масата dm на
този елемент:

dW Дименсията за погълната доза

D лъчение е Грей (Gy).
dm
 • В областта на радиационната безопасност се използва
величината еквивалентна доза лъчение H. Тя
изразява очаквания биологичен ефект от облъчването в
дадена точка на облъчваната тъкан.

H=KD,

където D е погълнатата доза лъчение; K е безразмерен

коефициент, определящ влиянието на различни фактори върху
ефекта от облъчването на даден организъм или орган.

Дименсията за еквивалентна доза лъчене е Сиверт (Sv).