Роналд Рейгън

„Азсъм просто гражданин,

който е временно на държавна
служба.”
Биографична информация

• Роналд Уилсън Рейгън (6 февруари 1911 – 5 юни 2004) е

американски политик от Републиканската партия. Той е 33-ти
губернатор на Калифорния (1967 – 1975) и 40-ти президент на
САЩ (1981 – 1989). Преди това е актьор, радио и телевизионен
водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите.
• Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в апартамент в Тампико,
Илинойс. Той е вторият от двамата синове на Джон Джак
Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландско-
английски произход. През 1920 г. след като семейството се
мести от град в град, то се установява в Диксън, Илинойс.
През 1927 г., на 16 години, Рейгън започва работа като
спасител в Лоуъл Парк, на две мили от Диксън. Той остава на
тази работа още седем години и според някои твърдения
спасява 77 човека от удавяне. Рейгън по-късно се шегува, че
никой от тях дори не му е благодарил.
Холивуд

• През 1937 г., когато е в Калифорния, Рейгън се явява на прослушване, което

води до седемгодишен договор с Уорнър Брадърс. Ясният му глас и
атлетичната му фигура го правят популярен сред зрителите. Повечето му
участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му
участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън счита за
най-добро свое представяне това в „Кинг Роу“ (1942), където пресъздава
образа на войник, чиито крака са ампутирани. Той използва репликата от
филма „Къде е останалата част от мен?“ за заглавие на автобиографията си.
Рейгън има звезда на Aлеята на славата на булевард „Холивуд“.
• Рейгън е зачислен към кавалерията на армията на САЩ през 1935
г. След атаката над Пърл Харбър той е върнат на служба и
изпратен в киноотделението на военновъздушните сили на
армията, на което е възложено да прави тренировъчни и
образователни филми. Той остава в Холивуд по време на войната,
като достига до чин капитан. Многократно кандидатства за бойна
служба отвъд океана, но получава откази поради астигматизма му.
Ранна политическа кариера

• Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ Франклин Делано Рузвелт и

Новия Курс. В края на 40–те години той е един от най-видните защитници на
президента Хари С. Труман. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд
фискален и социален поддръжник на консервативните идеи. Първата му истински
важна политическа длъжност е ролята му в Гилдията на филмовите актьори –
профсъюзно обединение, което включва по-голямата част от холивудските актьори.
Вярвайки, че Републиканската партия е по-способна да се бори с комунизма, Рейгън
изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите
на Дуайт Айзенхауер през 1952 г. и през 1956 г. и за Ричард Никсън през 1960 г.,
макар все още да е демократ.
Губернаторство

• През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–тия губернатор на Калифорния,

побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през
1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат.
По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни
служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на
масови протести през 1969 г. изпраща 2200 войници от Националната
гвардия в лагера на протестиращите от Калифорнийския университет,
Бъркли. Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да търпи и
да се влияе от студентската агитация.
Президентските кампании

• Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за

президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия
президент Джералд Форд, но пак е победен, макар и с малка разлика.
• Кампанията на Рейгън през 1976 г. е повратен момент в политическата му стратегия.
По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия“ в партията.
Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя
действащият държавен глава. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г.
Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война
и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати
„чувстваха, че са гласували за неподходящия човек“.
• Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със
заложниците в Иран. Някои политически анализатори смятат, че невъзможността
Картър да се справи в сложното положение, е основен елемент, допринесъл за
загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е
невъзможността на действащия президент да се справи с високата инфлация и
безработица, липсата на икономическо благоденствие, кризата на петролния пазар и
слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва:
„Спад – това е, когато вашият съсед загуби работата си. Застой – това е, когато
загубите вашата. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята.“.
• Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от най-големите
гафове на президента, който казва „Скъпи американци, с удоволствие Ви
съобщавам, че днес подписах закон, с който Русия се поставя извън закона
завинаги. Почваме бомбардировките след пет минути.“ по време на проверка на
звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато
напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че
президентът не разбира реалностите на външната политика и международните
отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия
дебат, то е значително по-успешно по време на втория, след което започва да се
радва на убедителна преднина пред Мондейл.
Президентство
Вътрешна политика

• Рейгън описва себе си като икономически либертарианец, подкрепящ намалението на

данъците, по-малкото правителство и дерегулациите, освен това е за „твърда ръка“ срещу
престъпността.
• Кризата със заложниците в Техеран дава най-сериозния коз за победата на Рейгън над
Джими Картър, а изчакалите 444 дни в плен дипломати в мисията на САЩ в Техеран са
освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Рейгън.
• Съществуват твърдения, че решението на кризата е забавено посредством незаконна
сделка между правителството на Иран и най-близките съветници на Рейгън, за да се
избегне т.нар. „октомврийска изненада“, т.е. освобождаването да стане малко преди
изборния ден и така да бъде повлиян резултатът в полза на Картър.
• Първата стъпка, която Рейгън предприема като държавен глава, е да отмени
контрола върху цените на петрола и така да стимулира развитието на
икономиката.
• През лятото на 1981 г. президентът уволнява по-голямата част от
въздушните диспечери, тъй като започнатата от тях стачка е незаконна. Тъй
като профсъюзът на диспечерите е един от двата, които са подкрепили
Рейгън по време на изборите, този негов ход е забележителен и дава знак на
бизнеса, че може да предприеме по-твърда политика спрямо профсъюзите.
• Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването
на икономиката, която той заварва в състояние, наречено „стагфлация“
(стагнация, комбинирана с висока инфлация). Администрацията му подкрепя
решението на председателя на Федералния резерв Пол Волкър да повиши
лихвите. Нобеловият лауреат – икономистът Милтън Фридман – го
поздравява за това, че „съзнателно е предизвикал спад, за да спре
инфлацията”. Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на
строга парична дисциплина, със значително намаление на данъците, което да
окуражи инвестициите. Администрацията успява да намали разходите,
свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростни
протести сред демократите.
• Рейгън прави център на политиката борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика, но заема и
твърда позиция срещу абортите. Много консерватори твърдят, че Рейгън е президентът с най-силни
позиции срещу абортите. Въпреки това, двама от тримата съдии, които той назначава във Върховния съд
гласуват за запазването на правото на аборт.
• Въпреки че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата
администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. В 1982 г. Рейгън
подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г., за нови 25 години. С
удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели.
• Други значими закони са свързани с промените в Данъчния кодекс, както и в Закона за гражданските
свободи от 1988 г., който предоставя компенсации на японците от американски произход, държани в лагер
по време на Втората световна война. Рейгън подписва закон, с който се въвежда смъртно наказание за
убийство, свързано с трафик на наркотици.
 Външна политика и интервенции

• Рейгън предприема курс на сблъсък със Съветския съюз, като рязко изоставя политиката на сближаване,
която до момента е водена от неговите предшественици – Ричард Никсън, Джералд Форд и Джими
Картър. Той действа при хипотезата, че СССР не може да надмине САЩ по разходи за въоръжаване и
това го кара да превърне Студената война в топла от икономическа и идеологическа гледна точка.
• Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила“.
Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война
посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие:
икономически – намаляване на достъпа на Русия до високите технологии чрез разширяване на
ограниченията на COCOM, водещо до изтощаване на нейните ресурси, включително и чрез натиск за
намаляване на цените на стоките, изнасяни от СССР на световния пазар; военен – повишаване на размера
на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и
това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; таен – оказване поддръжка на антируските
движения из целия свят.
През октомври 1986 г. Рейгън се среща с
Михаил Горбачов в Исландия и съветският
лидер остро се противопоставя на
ракетния щит. Скоро след това започват
революциите в Източна Европа от 1989 г.
На 11 март 1990 г. Литва, водена от
президента си Витаутас Ландсбергис, се
отделя от СССР и обявява своята
независимост, като скоро е последвана и от
други съветски републики, така до края на
1991 г. СССР официално се разпада.
Маргарет Тачър казва „Роналд Рейгън
спечели Студената война без нито един
изстрел“.
 Великият комуникатор

• Рейгън е наречен „Великият комуникатор“ за способността си да

изразява идеи и емоции в почти интимен план, дори когато прави
официални обръщения.Тонът на речите му варира. Той използва
силен, дори идеологически натоварен език, когато говори за
Съветския съюз и неговата идеология, особено по време на първия
му мандат. Но също така може да говори за общозначими идеи и за
мисията на САЩ като защитник на свободата. Речта му от 27
октомври 1964 г., озаглавена „ Време да се избира“ отново вкарва в
употреба израза „рандеву със съдбата“, използван за първи път от
Франклин Д. Рузвелт. Хуморът на президента и особено неговите
хапливи реплики е това, което често обезоръжава неговите
политически опоненти. По време на своята кариера той се шегува:
„Политиката не е лоша професия. Ако успееш ще получиш голяма
отплата, а ако се опозориш винаги можеш да напишеш книга.“.
Опитът за покушение

• На 30 март 1981 г. Рейгън, прес-секретарят му Джеймс Брейди,

а и две други лица са простреляни от Джон Хинкли мл.
Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3
сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му.
„Надявам се, че сте републиканци.“ казва той на хирурзите,
макар че те не са, но доктор Джиорандо му казва: „Днес всички
сме републиканци, г-н президент.“.
 Оттегляне от обществения живот и смърт

• На 11 януари 1989 г. Рейгън произнася последното си

обръщение към американските граждани, девет дни преди
да предаде властта на Джордж Буш. След встъпването в
длъжност на новия президент, Рейгън се оттегля в своето
ранчо, близо до Санта Барбара, Калифорния, за да напише
автобиографията си, да язди коне и сече дърва.
Впоследствие той се нанася в луксозна къща в Бел Еър,
Лос Анджелис. Често се появява на обществени събития по
поръка на Републиканската партия, включително и добре
посрещнатата му реч на Националния конвент от 1992 г.,
често се изказва срещу 22-та поправка, която забранява на
президентите да бъдат избирани за повече от два мандата.
През 1994 г. на 83-годишния Рейгън официално е поставена
диагнозата Болест на Алцхаймер – нелечимо заболяване, което
разрушава мозъчните клетки и неизбежно води до смърт. Той
информира нацията за състоянието си на 5 ноември същата година
чрез собственоръчно написано писмо, в което пак демонстрира така
познатия оптимизъм: „Сега започвам пътешествието, което ще ме
отведе до залеза на живота ми. Знам, че за Америка винаги ще
предстои ярка зора. Благодаря ви, приятели. Бог да ви благословя
винаги.“. С минаването на годините болестта постепенно разрушава
умствените му способности и го кара да търси изолация.
Рейгън умира от пневмония на 5 юни 2004 г. в дома си в Бел Еър,
Калифорния, и е погребан в комплекса на президентската му
библиотека. Той държи дълго време рекорда за най-дълго живелия
президент – 93 години и 120 дни, изместен впоследствие от Джералд
Форд, Джордж Буш-старши и Джими Картър, и за най-възрастния
американец, избран за президент – на 69 години, до 2017 г., когато е
изместен от Доналд Тръмп (на 70). Рейгън все още държи рекорда за
най-възрастен действащ президент на САЩ – на 77 години.
Благодаря за
вниманието!