ВОЛЕЙБОЛ Изготвил : Петър

Арабаджийски XIв
 Волейболът е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора се състезават
на специална площадка, разделена с мрежа, като насочват топката в полето на противника
така, че тя да падне на земята или противникът да допусне грешка. При това за организация
на атака са допустими само три удара на топката.

Официалните варианти са два:

• Класически – правилата на играта са

описани по-долу. Обикновено се играе в
зали или кортови игрища.

• Плажен волейбол – игрището е 16 на 8

метра. Отборите са по двама души.
Геймовете са до 21 точки. Играе се върху
пясък.
ИСТОРИЯ
Волейболът е създаден в САЩ на 9
февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той
поставил мрежа за тенис на височина 197
cm и неговите ученици започнали да
прехвърлят през нея плондер от
баскетболна топка. В началото броят на
участниците не бил ограничен, а също така
началният удар се изпълнявал с една ръка
на един крак. Морган нарекъл играта
„Минтонет“.
След една година на конференцията
на колежите на асоциацията на
младите християни в Спрингфилд,
играта получава своето име
„волейбол“ по предложение на
професор Алфред Т. Халстед.
През 1897 г. са публикувани първите
правила на волейбола.
 ИГРИЩЕ
Игрището във волейбола е с размери 9 на 18
метра, като е разделено на две части по 9 на 9
метра от мрежа, издигната на определена
височина (2,43 m за мъжете и 2,24 m за
жените).
Успоредно на мрежата на 3 m разстояние
отляво и отдясно са нанесени две линии,
които определят зоната за атака (т.нар. първа
линия).
Всички линии трябва да са с ширина 5 cm, те
трябва да са светли и да се различават по цвят
от всички други линии върху игрището.
Игрището се разделя условно на шест зони:

При всяко спечелване на начален удар,

играчите трябва да сменят позицията си, като
се преместват по посока на часовниковата
стрелка и да отидат в съседната зона.

Например играчът от зона 2 отива в зона 1, а

играчът от зона 1 отива в зона 6. Играчите
нямат право да нарушават зоните си до
нанасяне на удар по топката за изпълнение на
начален удар.
 ИГРАЧИ
Отборите се състоят от 12 играчи, един треньор,
един помощник-треньор и лекар. Един от
играчите е капитан на отбора и неговото име
трябва да се отбележи в протокола. Либерото не
може да бъде капитан.
Играчите трябва да са облечени с еднакви екипи
с номера на гърба и отпред на гърдите. Номерата
могат да бъдат произволни, но не могат да се
повтарят. Те трябва да бъдат с контрастен цвят и
яркост спрямо цвета на фланелката. Екипите се
състоят от фланелка, гащета, чорапи и спортни
обувки. Те трябва да са с еднакъв дизайн и цвят,
с изключение на тези на либерото.
 ИГРА
Отборът печели точка:
• при успешно приземяване на топката в
противниковото игрище;
• когато отборът на противника извърши грешка;
• когато отборът на противника получи наказание.
Когато отбор събере 25 точки с предимство от 2
точки, той печели гейма (с изключение на 5 гейм,
където трябва да събере 15 точки с предимство от 2
точки). Ако резултатът е 24 на 24 (14 на 14) точки,
играта продължава до получаване на преимущество
от 2 точки, например 27 на 25 (17 на 15).
Победител в срещата е отборът, който спечели първи
3 гейма.
ЕЛЕМЕНТИ НА ИГРАТА
Изпълнение на начален удар
С изпълнението на начален удар започва играта.
Началният удар е първата атака на отбора и
доброто му изпълнение е от важно значение за
развитието на отиграването.
Пас
Пасовете служат за предаване на топката от един
играч на друг.  прихващане на полета на топката над мрежата.
Вдигане (разпределяне)
Вдигането е подаване на топката за нападение.
Това е една от най-отговорните части на играта,
защото без добре вдигната топка не може да се
извърши добро нападение и топката ще бъде
отбита.
Атака
Всички действия, прехвърлящи топката в
противниковото поле, с изключение на начален
удар и блокада, се считат за атака.
Блокада
Блокада наричаме действията на играчите по
Посрещане (защита)
Възможните отигравания на играчите след
начален удар или нападение на противника са
посрещане или защита. Посрещането
обикновено се изпълнява с две ръце отдолу.
Начален удар Атака

Разпределяне

Тройна блокада
 СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ НА
ИГРАЧИТЕ
•нападател първи темп (център, главен блокировач) –
отговорност на този играч е да напада от къса или ускорена топка в
непосредствена близост до разпределителя. Освен това понеже
играе главно в центъра на първа линия, той участва във всички
блокади. Главни изисквания към него са бързина и отскокливост.
Поради необходимостта да участва във всички блокади,
обикновено това са високоръстови играчи.
•нападател втори темп (посрещач, краен нападател) –
отговорност на този играч е да завършва комбинациите обикновено
близо до края на мрежата. Освен това той напада и при топки, при
които не може да се осъществи комбинация, т.нар. трудни топки.
Обикновено тези играчи участват и в посрещането на топката при
начален удар. Главни изисквания към тях са психическа
устойчивост, богат арсенал от нападащи удари, мощно нападение
•диагонал – този играч играе в зоната диагонална на
разпределителя, обикновено не участва в посрещането на топката.
Напада най-вече в зона 2 и много често от задна линия. Понеже не
участва в посрещането на топката, обикновено са ръстови
състезатели с много мощен удар.
•разпределител – отговорност на този играч е да насочи топката
към най-удачното място за атака. Той е освободен от посрещане
на начален удар, но всяко второ докосване на топката „трябва“
да премине през него. Разпределителят определя слабите места в
отбраната на противника (например нисък играч на предна
линия или бавен централен блокировач) и организира
комбинациите, за да освободи нападателите от блокада. Главни
изисквания към него са съобразителност, пъргавост,
повратливост, поглед върху играта, точен и мек пас. Понеже не
участва в атаката, не е необходимо играчът на този пост да има
висок ръст.
•либеро – играч, изпълняващ строго защитни функции. Може да
замести всеки един от отбора на втора линия, като това не се
брои за смяна. Не може да напада топки по-високи от
височината на мрежата, не може да вдига топката с две ръце
отгоре от първа линия, не може да изпълнява начален удар.
Обикновено е единият от посрещачите. Главни изисквания –
бързина, повратливост, стабилна психика и добро посрещане.
Използва главно пас с две ръце отдолу. Понеже не се използва в
нападение или блокада, обикновено е нискоръстов играч.
 КОМБИНАЦИИ
Комбинациите са предварително уговорени методи за нападение от няколко нападатели
с цел разкъсване на противниковата блокада. Идеалната комбинация е, когато топката
може да бъде нападната от няколко играчи по време на нейния полет.
Различаваме следните комбинации: Обратен кръст – центърът тръгва за остра
топка към антената, а посрещачът тръгва за
Ешелон – при тази комбинация центърът висока топка до разпределителя. Целта е отново
тръгва близо до разпределителя, а посрещачът да се сблъскат блокиращите. Отстранява
напада близо до антената. Това е най-често недостатъка на класическия кръст за
използваната комбинация в съвременния универсалност на нападателите.
волейбол, поради бързината на изпълнение и
отдалечеността на двамата нападатели. Възел – центърът напада на къса топка, а
другият нападател се засилва и отскача точно
Кръст – посрещачът тръгва за бърза топка, а зад него. Целта е да се скрие засилването на
центърът тръгва към антената. Целта е да се втория нападател, и да се нанесе ударът, когато
кръстосат пътищата им, и по този начин да се блокът е вече паднал. Често се използва с
сблъскат блокиращите, ако те блокират даден нападение от втора линия. Други наименования
нападател. на тази комбинация са „заслон“ и „пайп“.