ПЕРСПЕКТИВНО ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА ТЯЛО.

ПЕРСПЕКТИВНО ИЗОБРАЗЯВАНЕ ПРИ ИНТЕРИОР.

ИЗБОР НА ТОЧКА НА ЗРЕНИЕТО.
 ПЕРСПЕКТИВНО ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА ТЯЛО.
Даgен e kуб, на който една от страните лежи в основната равнина ( фиг . 2 . 16 ). Да се намери
перспективното му изображение по gаgен ръб.
За намиране на перспективния образ на куба се започва с перспективното изобразяване на равнинна фигура,
което започва с построяване на основата на куба над s0, по познатия вече начин. Чрез точката O’1 се намират
убежните точки U1 и U2 , на страните на основата . Върху s се намират и прободите на същите страни в равнината
на изображението. Като се съединят убежните точки на страните със съответните им прободи, се получава
проекцията на основата A ' B ' C ' D ' . Околните ръбове на куба имат проекции , перпендикулярни на s, и лежат в
равнини, следите на които са страните на основата. Продължението на страната на основата A* В* пресича s0 в
точка 1*. Истинската големина на куба се нанася по перпендикуляра , издигнат от 1 , т . е . 11’ е височина на куба .
Получената точка 1’ се съединява с убежната точка U2. Там , където лъчът 1U2, пресича перпендикулярите,
издигнати от А‘ и В‘ , се намират точките А‘1 , и В‘1 . По познатия начин се намират и точките С‘1 и D‘1 .
Перспективното изображение на куба се постига, като се съединят върховете на двете основи.
На фиг.2 .17 в ортогонална проекция е изобразено тяло в М 1:1 с посочените размери. Да се намери
перспективното му изображение по ga gен ръб .
 За намиране на перспективния образ на тялото се започва с построяването на основата на тялото над ѕ 0 по
познатия вече начин (фиг.2. 18). Чрез точката О‘1 се намират убежните точки U1 и U2 , на страните на основата.
Върху s се намират и прободите на същите страни в равнината на изображението. Като се съединят убежните
точки на страните със съответните им прободи, се получава проекцията на основата. В лявата страна е изобразен
общият вид на тялото. Истинската големина на отделните нива се нанася по перпендикуляра , издигнат от 1 , и по
познатия вече начин от фиг . 2 . 16 се намира перспективният образ на тялото.
 ПЕРСПЕКТИВНО ИЗОБРАЗЯВАНЕ ПРИ ИНТЕРИОР
Перспективното изобразяване на интериора става с помощта както на фронталната, така и на
нефронталната ( ъгловата ) перспектива.
Нефронтална е перспективата, при която картинната равнина пресича две стени от помещението под
определен ъгъл.
Фронтална е перспективата, при която картинната равнина пресича две стени на помещението и е
успоредна на третата му стена.
Целта на перспективното изобразяване на интериора е да се види доколко правилно е композиран той ,
какви са предимствата и недостатъците при подреждането на мебелите и съотношенията на техните обеми.
Чрез него проектантът изразява своите мисли и идеи .
 ИЗБОР НА ТОЧКА НА ЗРЕНИЕТО
Главен момент при композирането на перспективния образ е изборът на точката на зрението.
Когато се проектира едно вътрешно пространство, човек не е в състояние да обхване цялото му съдържание,
защото само малка част от интериора се възприема от окото ясно и конкретно. Затова е необходимо да се избере
такава зрителна точка и такава дистанция, че да се осигури най - верен перспективен образ, който да дава най - точна
и пълна представа за това , което е изобразено графично. При избора на точка на зрението трябва да се вземе под
внимание, че окото на човека, без да се движи главата, може да обхване само малка част от пространството. Най -
големият ъгъл между лъчите на зрението , под който човек може да вижда предметите, се нарича ъгъл на зрението.
Общоприетите оптимални граници варират между 28 и 37 0. Точката на зрението е в пряка зависимост от големината
на ъгъла на зрението. Тя определя и дистанцията между равнината на изображение и точката на зрение. Прието е
дистанцията да се избира 1 , 5 до 2 пъти полето на зрението.
При нефронталната перспектива, когато е избрана много малка дистанция , т . е . точката на зрението е близко до
изобразявания предмет, перспективните образи се получават деформирани ( фиг . 2 . 19 А ). С увеличаване на
дистанцията се увеличава и разстоянието между убежните точки. При това се намалява наклонът на перспективните
образи на хоризонталните линии в обекта ( фиг . 2 . 19 E ) . От горния пример се вижда, че перспективният образ се
приближава до ортогоналната проекция, с което се загубва неговото пространствено въздействие , а убежните точки
излизат извън рамките на чертожния лист .
 Целта при определяне посоката на главния лъч е
той да падне в средната третина на ортогоналната
проекция. При изместен главен лъч от средната трети
на се получават перспективни образи , които не дават
представа за реалното съ отношение между елементите
.
 На фиг . 2 . 20 A , B , C , D са илюстрирани деформациите на пропорциите на дадено помещение при фронтална
перспектива. Когато ъгълът на обхвата е по - голям от 36° , простраството изглежда с преувеличена дълбочина и
обратното, при по малък ъгъл - плитко , с малка дълбочина.
Във фронталната перспектива при избиране на точка на зрение трябва да се спазват следните основни изисквания
(фиг .2 .21).
1 . Избирането на главната точка до една от страничните стени трябва да се избягва , тъй като срещуположната й
стена изглежда прекомерно разтеглена и ка то че ли сключва тъп ъгъл с фронталната стена ( фиг . 2 . 21 А ) .
2 . Главната точка О1, не трябва да попада в геометричния център на фронтал ната стена , защото перспективният
образ е неизразителен и няма пространствен ефект ( фиг . 2 . 21 В ).
3 . Главната точка О1, трябва да бъде разположена в средната третина от дължината на фронталната стена
(фиг. 2.21 C).
4 . При различно аранжиране на страничните стени е недопустимо симетрич но разполагане на главния лъч
( фиг . 2 . 21 D ) . 5 . Когато връзката на интериора с природната среда е главен композици онен момент , главният лъч
се избира по - близо до неостъклената стена , на грани цата на средната третина на фронталната стена (фиг. 2 . 21 E ).
6 . Аналогичен е случаят , когато върху една от страничните стени е разполо жено декоративно пано или фреска
( фиг . 2 . 21 F ) .