СРЪБСКО-БЪЛГАРСКА

ВОЙНА
На 6.09.1885 г. Княжество България обявява
съединението си с Източна Румелия. Така
ощетената от Берлинския договор страна се
доближава по-близо до мечтата си –
обединена България!
В последствие се създава почти двойно по-голяма по територия
държава, неизгодна за интересите на Великите сили и нейните съседи
в нарушение на Берлинския договор. Международните реакции са
отрицателни. Съседите на Княжество България заплашват с окупация
на негови територии.
§ На 14.11.1885 г. Кралство Сърбия обявява война на
Княжество България.

§ Княз Александър I изпраща нота до Великите

сили с искане да се намесят като умиротворители,
но не получава отговор.
§ На 14.11.1885 г. сръбски
части нападат Царибродските
позиции. Тъй като България
очаква нападение от
Османската империя, не от
Сърбия, на западната граница
почти няма български отряди
и Цариброд се отбранява от 1
дружина.

Въпреки огромното числено

превъзходство на сърбите (7 към 1),
българските войници се сражават
храбро и не позволяват да се премине
линията Драгоман-Цариброд.
§ На 17.11.1885 г. започва решителното сражение при Сливница.12 000 българи се срещат
с 25 000 сърби като в последствие войските се увеличават до 32 000 българи и 40 000
сърби. Битката продължава 3 дена.
§ Първият ден към 9 часа сърбите напредват и не само че българите ги отблъскат без жертви, но
и организират контранастъпление.
§ На 18.11.1885 г. започва сражение по целия фронт. Настъпващите дивизии от юг и югозапад са
твърде голяма заплаха за българската войска и се изпраща 1 отряд да ги забави, което фактически
решава изхода на битката.
§ 19.11.1885 г. - ден трети и последен от Сливнишката битка,
решаващ за войната. При с. Гургулят български части
разгромяват превъзхождащия ги сръбски враг. Тази битка
разчиства левия фланг за българската армия и й позволява да
мине в контранастъпление. В тази битка, както и вдруги,
вземат участие местни жители включително жени.

Главната позиция при Сливница

§ След тази битка нещата се развиват зле за Сърбия. След поредна българска атака “на нож”
на 22.11.1885 г. сърбите са разгромени при Драгоманския проход и отстъпват към Цариброд.
На 23.11.1885 г. е обявено всеобщо настъпление срещу сръбската войска. Освободен е
Цариброд. На 24.11.1885 г. и последните сръбски дивизии от този фронт са изтласкани от
българска територия. На 26.11.1885 г. Пирот, ключов град, е обграден от българските
войски. След като на 27.11.1885 г. го превземат, пътят към Ниш е свободен.

Влизането в Пирот

Атака „на нож“ при Цариброд.

§ След искането на Александър I Великите сили да се намесят като умиротворители, което е отхвърлено,
Кралство Сърбия и Великите сили търсят мир. На 25.11.1885 г. сръбски парламентьори идват с молба за
мир, която е отхвърлена. По-късно се обръщат към Великите сили, които още на 24.11.1885 г. желаят мир,
но без признаване на Съединението, което е отхвърлено от българска страна. На 28.11.1885 г. Австро-
Унгария с цел да избегне пълния разгром на Кралство Сърбия заплашва Княжество България с война ако
не преустанови военните действия. Българската дипломация е принудена да се съгласи.

§ На 19.02.1886 г. се сключва
Букурещкия мирен договор:
Мирът между Сръбското
кралство и Българското
княжество е въстановен от деня
на подписване на този договор.

Делегатите, сключили Букурещкия договор

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!