СВЕТЪТ НА

БЪЛГАРСКОТО
ВЪЗРАЖДАНЕ
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
През XVIII век Западна Европа изпреварила
Османската империя във всички области на
обществения живот:

●Стоките се произвеждали с машини

●Строели се шосета и жп линии

●Развивали се изкуството и архитектурата

●Откривали се училища и университети
БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

ВЪВ ФРАНЦИЯ И В ГЕРМАНИЯ СЕ ЗАРОДИЛИ

ИДЕИТЕ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО

Волтер
френски писател и философ
Той вярвал в силата на човешкия
разум и в търпимостта между
религиите.
БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

Българското национално възраждане е

период на обществено-икономически растеж
и национална интеграция на българския
народ в Османската империя.
 БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
Българите овладявали занаятчийския майсторлък
 БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
Традиционните български занаяти преживяват подем още през
ХVІІІ в., появяват се и нови производства – предимно в
областта на обработката на текстилните суровини
-абаджийство, гайтанджийство, бояджийство,копринарство.
 БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
Тъкачен стан XIX в
 БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

Обхваща времето от средата на XVIII век до

Освобождението на България от османска власт през
1878 година.
Началото се свързва с изоставането на Османската
империя от европейското политическо и културно
развитие, което налага в империята бъдат направени
промени.

Империята се „отваря“ към Европа, което дава

възможност за активна търговия и пътувания. Тези
възможности се дават и на българите, които в рамките
на Османската империя са „рая“ т.е. поробени,
несвободни хора.
 БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

Българите разбират, че подобряването на живота им

зависи от образованието.
Образованието постепенно се превръща в КУЛТ за
българите.

Българите осъзнават, че да си образован означава да си

свободен, да можеш сам да определяш своя живот и
посоката, в която ще се развиваш.
БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
Светските знания станали привлекателни и необходими,
защото:
●се разширяват търговските контакти с
европейските страни, присъствието на чуждите
търговци в българските земи осезаемо
нараства
●български производители и търговски фирми
вземат участие в световните изложения в
Лондон, Виена и Филаделфия
●промените в стопанския живот на
възрожденските българи разширяват
материалните възможности на тогавашното
българско общество
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ

Възрожденците са личности с високо образование,

които посвещават живота си на каузата за културен
напредък на българите и за освобождението на
България от османско иго. Целта е една:
Те са:
Да се помогне на
● учители
● политици българите да постигнат
● журналисти
своята независимост –
● творци
● заможни търговци културна, църковна и
политическа.
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
Пръв изразява идеята за национално
възраждане и освобождение на
българския народ.

Роден е в Банско.

Сведенията за живота му се изчерпват

почти само със съобщението от него в
единствената му сигурна творба
ПАИСИЙ "История славянобългарска".
ХИЛЕНДАРСКИ
С много труд две години събира
материали и започва да пише
историята, която завършва през 1762 в
Зографския манастир.
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
Поп Стойко Владиславов е роден,
както сам посочва в „Житието“ през
1739 г., , в роден в Котел.

Приел по-късно името Софроний

Врачански.

През 1762 е ръкоположен за

духовник. Работи като учител и
книжовник в Котел.

СОФРОНИЙ Паисий Хилендарски му показва

ВРАЧАНСКИ „История славянобългарска“, от
която той прави първия препис,
известен като Софрониев препис.
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
Изготвя първия буквар, наречен
“Рибен”, заради рисунките в него.

Роден в заможно семейство в град

Котел и получава завидно
образование в Букурещ, Хайделберг
и Мюнхен.

Издава през 1824 г. “ Буквар с

различни поучения”, известен като “
Д-Р ПЕТЪР БЕРОН Рибен буквар”.

Той съдържа осем раздела:

граматика, история, аритметика,
литература, анатомия и т.н..
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
Създава първото българско
училище в Габрово.

Роден в гр. Габрово.

На 11-годишна възраст, когато умира
баща му, заминава при братята си-
търговци в Москва.
Завършва немска гимназия в
Брашов, следва медицина във
Виена.
Приема руско поданство и около
1811 г. започва самостоятелна
търговска и предприемаческа
ВАСИЛ АПРИЛОВ дейност в Одеса.
Към 1828 г. се оттегля от търговията
и се отдава на научни занимания.
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
Априловската гимназия в Габрово

През 1835 г. се открива първото взаимно училище

в град Габрово от Васил Априлов и Николай
Палаузов
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
Взаимното училище в Габрово

Райчо Каролев-
Сградата на Първото един от първите учители
взаимно училище
БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
По негово подобие се откриват за следващите 10
години нови 53 взаимни училища
●През 1840 г. в гр. Плевен се открива първото
девическо училище.
●Появяват се и класните училища / те са над
взаимните и включват няколко класа/
●Преди Освобождението в българските земи
имало над 2000 училища, с което не можели да
се похвалят и някои по- напреднали държави.
СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА
ИДЕОЛОГИЯ
Усилията на възрожденците са насочени към изграждане на
български самосъзнание, което да доведе до стремеж за
национална независимост и борба за освобождение.

Основата на националната идеология поставя Паисий Хилендарски

с „История славянобългарска“.

В нея той посочва славното минало на българите и значението на

българския език за пораждане на национална гордост.

След Паисий всички български възрожденци до Каравелов, Левски

и Ботев следват безпрекословно идеята, че не може да има бъдеще
народ, който не познава своето минало и своя език.

Да следват заветите на предците, да се възроди славното минало и

изгради една нова и свободна държава се превръща в национална
идеология за българите.
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ
ВЪЗРАЖДАНЕТО
Вековното османско владичество не успява да погуби
българската култура. Тя се пази в манастирите и чрез
фолклора.

Българските възрожденци разширяват културното

наследство с идеите, характерни за европейското
културно развитие.

Те обаче са видоизменени по две причини:

- Българското Възраждане протича в условията на
национална зависимост / България не е свободна
страна/
- Започва значително по-късно от Европейския
Ренесанс.
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ
ВЪЗРАЖДАНЕТО
Типичен представител на
националното Възраждане е
Захари Зограф от Самоков, който
осъществява прехода към
светското изкуство и бележи
началото на европеизацията на
българското изкуство. Рисува от
натура портрети, растения и
животни, антични руини и пейзажи.
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ
ВЪЗРАЖДАНЕТО

Стенописи на Захари Зограф

БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ
ВЪЗРАЖДАНЕТО
От средите на възрожденските школи произлизат и
първите ни светски художници.
Към средата на XIX в. започват обучението си в
авторитетни европейски академии:
● Станислав Доспевски – в Санкт Петербург
● Николай Павлович – във Виена и Мюнхен
● Димитър Добрович – в Цариград, Атина, Рим
● Христо Цокев – с най-модерно образование,
ученик на руските школи
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ
ВЪЗРАЖДАНЕТО

Архитектурата на Възраждането –
хармония и изящество от камък и дърво
ЕТНОЦЕНТРИЗМЪТ НА
ВЪЗРАЖДАНЕТО
Характерната за Ренесанса в Западна Европа идея за
реабилитирането на човека като цялостна личност
по време на Българското възраждане се трансформира
в идея за реабилитиране на българската нация.

Тоест АНТРОПОЦЕНТРИМЪТ, характерен за Европа, се

заменя с ЕТНОЦЕНТРИЗЪМ.
У народа като цяло трябва да се формира национално
съзнание и то да подтикне българите да се включат в
борбата за национално освобождение.
ЕТНОЦЕНТРИЗЪМ – виждане за света, според което най-важно е
развитието на народностната общност.
ЕТНОЦЕНТРИЗМЪТ НА
ВЪЗРАЖДАНЕТО

ЕТНОЦЕНТРИЗМЪТ е в основата на трите водещи

движения през Възраждането:
● Борба за българска просвета и култура
● Борба за самостоятелна българска църква
● Борба за политическо освобождение
ВЪЗРОЖДЕНСКА КНИЖНИНА
И ХУДОЖЕСТВЕНОСТ
Българската литература преминава през два основни
етапа- стара и нова.

Старата българска литература е религиозна, създадена

на старобългарски език.

Новата е със светски характер и се създава на

новобългарски език.

В основата на новата българска литература стои

възрожденската книжовност.

Чрез словото през Възраждането нашите възрожденци

успели да стигнат до умовете и сърцата на хората и да ги
подтикнат да се борят за свободата си.
ВЪЗРОЖДЕНСКА КНИЖНИНА
И ХУДОЖЕСТВЕНОСТ

Характерно за Възраждането е,
че нито книжовниците,
нито читателите имали
формирани критерии за
същността на художествената
творба.

Важно било идейното

СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ въздействие, а не
естетическото.
ВЪЗРОЖДЕНСКА КНИЖНИНА
И ХУДОЖЕСТВЕНОСТ
С напредване на времето и с
разширяване на училищната
мрежа все повече хора ставали
образовани и имали достъп до
книгите. Започват постепенно да
се формират представите за
поезия и художествена проза.

Ето защо текстовете на първите

възрожденци звучат наивно и
изглеждат несъвършени, но в
края на Възраждането се
появяват творци като Петко Р.
Славейков, Любен Каравелов,
Христо Ботев.
ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА
ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА
● НАЧАЛЕН ПЕРИОД - XVIII век до 20-те години на 19 век

● През този период литературата преминава от

религиозна в светска.

● Появяват се първите книжовници.

● Езикът, на който се създават творбите постепенно става

говоримият.

● В този период творят двама големи книжовници –

Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА
ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА
● ШКОЛСКИ ПЕРИОД – 20-те и
30-те години на 19 век.

● Усилията са съсредоточени
към просветата.

● Създават се много граматики

на българския език и
учебници.

● Най-значима книга – Рибен

буквар на д-р Петър Берон.

●
Рибен буквар – 1824 г.
ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА
ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА
● ЛИТЕРАТУРЕН ПЕРИОД – от
40-те до 60-те години на 19
век.

● Оформя се първото
поколение български творци.
● Особено значение придобива
поезията.
● Появяват се първите печатни
издания - вестници и
списания.
● Сред най-видните
възрожденци се открояват
Добри Чинтулов, Петко Рачов
Славейков и Найден Геров.
ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА
ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА
● НОВ ПЕРИОД – 70-
те години на 19
век.

● Водещи са идеите
за освобождение
на българите от
османска власт.

● Оформя се ново
поколение творци,
след които се
открояват имената
на Любен
Каравелов, Христо
Ботев.
ОСОБЕНОСТИ НА
ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

● Има светски характер – отразява живота на хората.

● Езикът е новобългарски.
● Основна тема – освобождението на българите.
● Опозицията робство-свобода се претворява чрез
метафората сън-събуждане.
● Основни мотиви – просветата, науката, робството,
свободата, жертвоготвност в името на свободата.
● В средата на 19 век се оформя разликата между
художествена литература и публицистика.
СВЕТЪТ НА БЪЛГАРСКОТО
ВЪЗРАЖДАНЕ
план на урока
1. Българското Възраждане – възникване и
особености.
2. Българските възрожденци.
3. Създаване на национална идеология.
4. Българската култура през Възраждането.
5. Етноцентризмът на Възраждането.
6. Възрожденската книжнина и разбиранията за
художественост.
7. Възрожденската литература – периодизация и
особености.