Прокариотна клетка –

структурна организация
Вая Йорданова, Xг
 Цианобактериите, известни още
като синьо-зелени водорасли, са
бактерии, които се снабдяват с
енергия чрез фотосинтеза. Името
„цианобактерии“ идва от цвета на
бактериите (гръцки: κυανός
(kyanós) = син). Те са най-
сложните прокариоти иса се
появили 1 млрд. години след
бактериите.

Цианобактерия
Особености в устройството
Цианобактериите рядко се образуват в единични едноклетъчни организми. В
повечето случаи те са колониални. Клетките в колониите запазват своята
самостоятелност при извършване на жизнените процеси. В цитоплазмата си
цианобактериите имат различни багрила – хлорофил, оранжеви и сини
багрила, с които улавят светлината. За разлика от бактериите те нямат
камшичета.
Жизнени процеси
Храненето е самостойно, чрез фотосинтеза. Цианобактериите поемат с цялата
повърхност на клетките си водата, минералните соли и въглеродния диоксид,
които са необходими за процеса. Дишането на цианобактериите е кислородно.
Размножаването се извършва чрез разпадане на колонията или чрез накъсване
на нишката на части. Това размножаване е безполово и се нарича вегетативно.
При неблагоприятни условия цианобактериите също могат да образуват спори
и да преживяват неопределено време до наличие на подходящи условия за
живота им.
В резултат на дейността на цианобактериите започва
kатрупването на кислород в земната атмосфера,което
променя живота на Земята

1) Един от критериите, по които съвременната биология

класифицира живите организми е начинът за
производство на органични вещества. Те се делят
авто- и хетеротрофи. Хетеротрофите получават
органичните съединения като поглъщат автотрофите,
защото не могат да синтезират сами от неорганични
вещества. Предполага се, че първите жители на
планетата са хемоавттрофи, които използват
енергията, освободена при окислението на различни
вещества. По-късно, преди около 3,80 милиарда
години, се появява втори метод за производство на
енергия-фотосинтезата.
 Източник на енергия за фотосинтезата е слънчевата
2)светлина, която поглъщайки я оксигенните фотоавтотрофи
отделят, а аноксигенните не отделят кислород. С
развитието на оксигенните фотоавтотрофи съдържанието
на кислород в атмосферата започва да се повишава. В
първия етап освободеният от тях кислород се използва за
окисление на скали и газове, а високи нива кислородът
достига само в зоните, обитавани от бактериите. Но с
изчерпване на веществата за окисляване започва
насищане на атмосферата с кислород, което води до
кислородната кататрофа преди около 2 милиарда години.
Цианобактериите се превръщат в хлоропластите на
водораслите. Растениятата са само една група от
водорасли, която е плъзнала по сушата".
И все пак, въпреки че са оформили нашия свят, знаем твърде
малко за цианобактериите. До преди няколко десетилетия
те са наричани "синьо-зелени водорасли" , макар че
отдавна е установено, че те въобще не са водорасли, а по-
скоро съвсем различен вид организъм. 
 Микоплазми
Обща характеристика
Микоплазмите са изключително малки по размер - 0,2
- 0,8 микрометра. Не притежават клетъчна стена и са
обвити единствено от цитоплазмена мембрана. Не
притежават ресни което ги прави неподвижни. При
спираловидните микоплази е доказана ротационна и
флексионна подвижност. Проявяват силно изразен
полиморфизъм, под микроскоп изглеждат
пръчковидни, разклонени или удебелени. В течни
хранителни среди се откриват нишковидни фолми, а в
твърди - кълбообразни. Техният геном е с най-малки
размери в сравнение с всички извесни досега
бактериални геноми.
 Особености
Развиват се както в твърди, така и в течни
хранителни среди съдържащи серум, глюкоза и
пеницилин за потискане на растежа на странична
микрофлора. Представителите на рода са
сапрофитни и паразитни. Върху твърди хранителни
среди образуват колонии с плътен център, поради
което се оприличават на яйца на очи. В течни
хранителни среди преизвикват помътняване на
средата, което ваврира по интензивност в
зависимост от вида на микопазите. Микоплазмените
антигени представляват протеини и глиголипиди,
чиято структура наподобява други бактерии и някои
човешки клетки. Те действат като супрегени, които
задълбочават инфекцията.
 Значение на
прокариотите в
природата и за човека
Човешкото тяло е дом на милярди бактерии,
повечето от които са „приятелски
настроени“.
 2) В дебелото черво на човека
бактерии участват в синтеза на
1) Бактериите участват в витамин K и B12.
кръговрата на кислорода,водорода,
азота, желязото и сярата. 3) Те са редуценти – превръщат
органичните вещества в неорганични
(минерализация).
4) Бактерии в храносмилателната система на
тревопасните животни разграждат
целулозата. 6) Бактерии се използват за производството
на млечни продукти, спирт, хормони и при
5) В съвременните биотехнологии консервиране на зеленчуци.
бактериите се използват за
производство на витамини, 7) Те имат съществена роля в почвообразуването
антибиотици и ензими. и повишаването на почвеното плодородие
(азотфиксиращите бактерии обогатяват почвата с
белтъци).
 Микоплазма пневмония
Единственият задължителен анаероб в
семейството на микоплазмите. Тя
притежава гликопротеинови
мембранни рецептори, които
прилепват към лигавицата на
дихателните пътища. Причинява
първична атипична пневмония.
Разпространява се по въздушно-капков
път. Заболяването се харектеризира с
температура,кашлица и главоболие.
 Уреаплазма уреалитикум
Уреаплазма уреалитикум са едни от най-
малките известни микроорганизми, които могат
да се възпроизвеждат върху лабораторни
хранителни среди. Размерите им варират от
125-250 nm. Бактериите са силно плеоморфни,
поради липсата на клетъчна стена. Бактериите
не са взискателни спрямо хранителните среди,
но изискват добавянето на холестерол, който е
необходим, за да образуват единична мембрана.
Инфекцията с уреаплазма се предава по полов
път. Инкубационният период след заразяване е
от 3 до 5 седмици. За лечение на инфекцията се
ползват антибиотици.
Благодаря за
вниманието!