Димитър Димов –

художествено
преосмисляне на
българската история
в романа „Тютюн“
 I. Димитър Димов - биография
1.Жизнен път
• Д. Димов е роден на 25 юни 1909г. в град Ловеч. До 10-годишната си възраст Димов е в Дупница.
След като баща му умира, през 1918 г. майка му се жени повторно за Руси Генев — също офицер,
както първия баща на писателя. Четири години по-късно, когато семейството се премества да
живее в София, той излиза в оставка с чин майор. През това време Димов завършва гимназиалното
си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа
като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит, от която дава на младия
писател познавателната основа за написването на най-известната му творба.
• Димитър Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след
това се прехвърля в Юридическия факултет, после се отказва и се връща отново във
Ветеринарномедицинския, като започва да учи и испански език. През това време Димов е силно
ангажиран и когато завършва през 1934 като доктор по ветеринарна медицина той вече е започнал
работата си по роман.
• Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е
командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, а
до 1939г. е участъков ветеринарен лекар в село Ваксево, Софийска област, и в Кнежа.
"Човек може да живее еднакво добре с десет или
сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им
изпитват тоя безумен порив да прибавят още към
тях?”
Димитър Димов – “Тютюн”
 2. Творчески път
• Димов е председател на Съюза на българските писатели от
21 март 1964г. до смъртта си. Димов е автор на над
20 научноизследователски труда, а след 1966г. в архива му
са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията
на отражението.
• От 1942г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи
и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“,
„Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията
„Септември“, „Театър“.
• Прави научна кариера – преминава през научната йерархия и от 1950г. е редовен професор по
анатомия в Селскостопанската академия в София
• Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. Писател
с подчертано демократични позиции, Димов утвърждава в българската литература модерен
художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална
задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика.
• Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и
нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние както острото социално зрение на
писателя, така и личното увлечение по идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и
творчеството на Октав Мирбо.
3. Творчество:
а) Aвтор на три романа:
• “Поручик Бенц” 1938 г.
• “Осъдени души” 1945 г.
• “Тютюн” 1951 г., втора редакция – 1954 г.
б) W последните години от живота се насочва към
драматургията – автор на драмите:
• “Почивка в Арко Ирис”
• “Жени с минало”
Пред склада на "Никотеа" - тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа "Тютюн" на
писателя Димитър Димов, 30-те години на ХХ век
(Снимка: "Изгубената България") 
 II. Романът „Тютюн“
 На 42-годишна възраст Димитър Димов
написва "Тютюн" (1951), който е истински
триумф за българската литература. Творбата
заема заслужено и достойно място в
европейската литература.

 Романът “Тютюн” има две издания със стойност на оригинал:

        1951 г. – първо
        1953-4 – второто – поправено под натиска на идеологизираната критика
        1-вото издание  – скандал в новата литературна история; защото идеологическите критици
смятат, че :
- трябва да се създаде образ на работническата класа, който да съперничи на образа на Ирина;
-да се разшири описанието на работническия свят, на неговия вътрешен живот и борби.
 1. Случаят “Тютюн”
А) Появата на романа предизвиква следните действия:
• Обсъждане на романа в Съюза на българските писатели, което прилича на осъждане по сталинистки
сценарий;
• Защита на Димитър Димов;
• Статия на Панталей Зарев след обсъжданията, която обругава романа и – ответна статия на Никола
Фурнаджиев, която го защитава;
• Статия във в-к “Работническо дело”, вдъхновена от тогавашния партиен и държавен ръководител Вълко
Червенков, “За романа “Тютюн” и неговите злополучни критици”, която заклеймява “критиците”, но дава
директива за преработка на романа;
• Разкаяние на “критиците”
• Преработка на романа и ІІ издание през 1954 г

Б) Причини за провокацията в “Тютюн”

• темата е заредена със злободневност и актуалност – това е един от първите опити за идеологическа
оценка на близкото минало след голямата социална и обществена промяна;
• романът се появява във времето на най-острия литературен догматизъм;
• преработката на романа е свързана с появата на положителни герои (партизаните) , които остават
схематични и неравностойни на героите от първото издание
В) Случаят „Тютюн” поставя два значими
проблема за литр.ни история:
 Проблемът за същността на догматичната
литратурна критика, намерила своя израз в
догмата на социалистическия реализъм;
 Султерологичният проблем за копието и
оригинала.
 Скандалът около романа изтъква
проблематичността на литратурната критика,
за която „вярност” и „погрешност” са ключови
думи – служи се на политически интереси и се
намесва некоректно въпросът за качеството на
дадена творба
 2. Ролята на цензурата
 През периода 1944 – 1989 г. цензурата не
съществува като законна отговорна
институция, а самото й наличие се отрича
от комунистическата власт. По този начин тя
става двойна, защото дори нейното
съществуване е цензурирано.
 Творческото изразяване е оковано с верига
от звена, процедури и похвати на
забраняване и позволяване.
 Със забраната творбата бива унищожена.
Най-често и като позволена тя вече не е
същата.
 Съдбата на “Тютюн” – романът през годините
 Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите
подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да
се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови
герои. Това увеличава обема на книгата с нови 250 страници и през 1954 г. „Тютюн“ се появява в
новия си вид.
 През 1955 излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнигелни поправки върху
текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични
преценки.
 В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант и едва през 1992 се появява отново в
първоначалния си образ.
3. Социалната действителност в романа
• Отразяват се 3 десетилетия – след 20-те на ХХ век;
• Време на стачки, финансови машинации на производствени концерни;
• Социалното – източник на сюжети в историята;
• Финансовата олигархия е политическа (Борис Морев и фон Гайер), довчешните стачници стават
комунисти;
• Постъпки – последици – колкото по-несъзнателен е героят, толкова по-голяма е неговата вина;
• „Парцелиран” свят – на класата, на средата, на психологията на личността; 
• Темата за състоянието на обществото  присъства и в политически, и в морален аспект; разпределението
на благата и богатството в тогавашното общество е не просто несправедливо, то ярко противоречи на
всяка хуманност, на всяко уважение на човешката личност. Беднотията и гладът често привличат
авторовото внимание(Спасуна, Симеон и дори Борис в началото на романа) – те са антагонистите:

„…гледаха втренчено елегантния костюм на

директора, сякаш не можеха да проумеят как беше
възможно да съществуват толкова хубаво
облечени хора, докато хиляди жени и деца водят
полугладно съществувание”(Тютюн)
 “Спомен от Никотеа” -
тютюневата фабрика,
първообраз на фабриката от
романа “Тютюн” на Димитър
Димов, 30-те години на ХХ век

В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото

общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, за социално-
психологическите причини за тяхната гибел;
Роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби и за
сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“', така и
извън него. 
 ЛЮБОПИТНО!!

Ориенттабако преди и днес

Безспорно най-емблематичното място за „Тютюн“ обаче се оказва скалдът на Никотиана,
описван толкова внушително с всичките му работници, всеобхватна дейност, страсти и неволи.
Така изчерпателното описание вероятно също черпи своето въхновиние от реалността –
сградата на улица „Одрин“ 8, намираща се в град Пловдив, съществувала близо век.
Емблематичната за града, а и за българското културно наследство, сграда стана популярна с
незаконното си събаряне през 2016г. Именно на ул. „Одрин“ 8 е складът  „Ориенттабако“ на братя
Чапрашикови – за съжаление днес е останал само белег от спомена за ароматния мирис на тютюн,
изпълвал въздуха някога там.
4. Основни мотиви в “Тютюн”:
 Стремеж на главните герои да скъсат връзката си с
патриархалния свят и неговите ценности;
 Стремеж към личностна реализация;
 Срам от миналото и роднините им;
 Нацията и националните интереси не влизат в
ценностната скала на героите
 ( Борис с лекота продава на германците лостовете
на икономическия просперитет на страната; Стефан
и Павел са заслепени от химерите на
комунистическия интернационал)
 Конфликтът, израснал върху противопоставянето на
традиционните ценности и стремежът към лична
реализация прераства в конфликт между
традиционните общности – и модерните класите.
Така в рамкате народа се прокарва нова
разделителна линия, свързана не с
разпределението на родовото имущество, а с  "Дори най-честните съдии развързват
изповядването на различни ценности. очите на Темида, когато разглеждат
дело за тридесет милиона.” ("Тютюн")
5. Жанрови характеристики:
А) Роман епопея, защото показва два свята, които се намират в остър конфликт, и повествователят ясно
заявява на чия страна е;

Б) Социален роман на нравите: между общността и индивида, между рода и нацията ,от една страна – и
модерните общности – класите, от друга;

В) Контрастът – основен структуроизграждащ принцип на романа:

- изграждането на романа в съгласие с този принцип до голяма степен е плод на
съобразяване с властващата идеологема, която изисква противопоставяне на
два лагера, на два свята и респективно на техните герои;
- Димитър Димов успява да се движи „по ръба”, като избягва схематизма,
характерен за литературната продукция от онова време и психологически
уплътнява своите герои;
- контрастният принцип се осъществява на всички нива:
• сюжетно – противопоставят се два свята, два начина на живот;
• по отношение на героите – всеки има своя морален контрапункт ( грешници и
праведници);
• по отношение на вътрешния сват на героите – противопоставят се разум и
чувства, страсти.
Димитър Димов: И все по-ясно виждам,
че нашият свят ще загине от алчността си
 Скъпи ученици,
моля да запишете плана на урока
във вашите тетрадки за работа в клас!

Изготвил: Лилия Велкова