Издания на “Рибен буквар”

Колко са всъщност
възрожденските издания на
„Рибния буквар”?

Първо издание (“оригинал”):

1824 г., Брашов

127 стр. и 8 листа приложения

Отпечатано е с финансовата помощ

на Антон Йованович
Второ издание
1841 г., Букурещ

„Система на атмосферологията”,
306 стр.
По волята на автора е изпратена от
издателя до 5 адмиралтейства,
както и до училища и
библиотеки в Европа, Русия и
Турция.
Трето издание
1846 г.,Букурещ
Обемът на текста е увеличен от 127 на 140 стр.
С новите 13 страници е разширен разделът
„Физически сказания” - темата „Воздушни
явления”, която става 15 стр. от 2 стр. в първото
издание. Сравнението с текста на книгата му
„Система на атмосферологията”, отпечатана
през 1846 г. на френски език, показва, че третото
издание на „Рибния буквар” съдържа на практика
популярно изложение на първия метеорологичен
труд на П. Берон. Въвеждат се термините
„химически съединения” , „оксиген” „азот”,
„барометрат” (барометър) и как благодарение на
него се познава „ако ще вали или не”; обясняват
са метеорологичните процеси в „атмосферата”,
образуването на ветрове и бури; въвежда се
терминът „океан” („по-големите морета на
горещат пояс на землята”).
Четвърто издание
1847 г.,Букурещ
Пето издание
1850 г.,Букурещ
Третото, Четвъртото и Петото издание
на Буквара са идентични по своята
структура и съдържание.

На кориците и титулните страници на

4-тото и 5-тото издание има
подвеждащи надписи: на четвъртото
издание (от 1847 г.)пише „Издание
третие”, а на на петото издание (от
1850 г.): „Издание четвертие”.
На следващите издания вече няма
надпис за тяхната поредност.

Екземпляр от 5-тото издание на РБ е

третият, открит в НЛМ при
инвентаризацията.
* Шесто издание
1856 г.,Букурещ
* Седмо издание
1862 г.,Букурещ

Обемът на книгата е увеличен до 157

стр, направени са и доста структурни
промени.

Илюстрациите в шестото издание (42

изображения) и седмото издание (54
изображения) са разположени не в
приложения, а в текста. Последните
изображения са: в шестото издание –
четири риби и делфин, в седмото
издание – четири риби, делфин и още
три риби. В 6-тото и 7-мото издание
няма изображение на кит.
• Добавени са два религиозни
текста: единият под формата на * Шесто издание
въпроси и отговори представя
Сътворението, а другият е 1856 г.,Букурещ
„Десеттех заповеди Божии”

• Добавен е текст „Краткое * Седмо издание

наставление из
Землеописанието за децата”. 1862 г., Цареград
Текстът е много информативен и
интересен. Тук се появява
терминът „Океания” като една от
петте части (континенти) на
Земята. Учениците научават, че
„Болгария се намира в Европа,
която е най-малка, но най-
плодоносна, и най-просвещена
част на Землята”. Между
дванайсетте големи български
реки е „Дунава, която има голямо
кораблеплавание”. Посочени са
24 имена на „Первенствующите
градове в Болгария”, включително
Скопие.
• Текстът „Человек” е преименуван на
„Естественна история за человека”, а * Шесто издание
след него идва нов раздел „Естественна
история”. Той представя 42 животни, от
които 36 не са представени в предните
1856 г.,Букурещ
издания.

• В раздела „Естественна история” е

* Седмо издание
отпаднало описанието на кита, но е
запазено това на делфина, като в 1862 г., Цареград
наименованието му липсва вече
турцизмът „домуз бали” (1824) или „домуз
балък” (1841-1850)

• В 6-тото издание са включени нови

текстове за четири вида риби: риба тон
(“тин”), сьомга (“соломоз”), бакаляр, риба
меч (“кълъч бълъ”).

• В последното, седмото, издание на

„Рибния буквар” обемът нараства с още
11 стр, до 168 стр. Между добавените
нови знания са сведенията за още три
вида риби: змиорка (“змеина риба”, “илан
бълъ”) и две летящи риби – “птичя риба”
и “лястовичя риба”.
 Откъде идва името
“Рибен буквар”?
• Понастоящем най-ранното известно съобщение
за името „Рибен буквар” е мнението на Ив.
Богоров за него от 1858 г. , публикувано в списание
„Български книжици”:
• „ [...] испращат им армаган от Брашов Рибний
буквар. Тии го приеха с голяма радост и като го
прочетоха, поревна им ся да го воведат в някои
училища да ся научат синовете им. Обаче тая книжка
можа да направи малко преобразование в учението,
что нямаше вътре църковни тропаре, и на много
места ся разгласи как непотребна, та Рибний буквар
не можа да измести Наустницата”.
Най-ранната версия за произхода на
името „Рибен буквар” е от 1899 г.:
„наречен тъй, защото в него има три
изображения на животни, от които
едното е делфин” (Касъров, Лука.
Енциклопедически речник. Първа част. Пловдив, Д.
В. Манчов, 1899 )
• Не съществува издание на Буквара, което да има на предна или
задна корица изображение на риба или моско животно, или
поне досега такъв екземпляр не е показан никъде.
• В последните 2 издания на Буквара се набляга на морската
тематика и са представени с илюстрации общо 7 риби.
• За своето време “Букварът” на Петър Берон е новаторско,
модерно и много ценно произведение, първи истински
български учебник. Той е написан на жив, говорим
български език, и има висока познавателна, почителна и
занимателна стойност.
• “Букварът” има енциклопедичен характер и съдържа
разнообразно учебно съдържание: азбука и граматика;
основни молитви; материали за четене и нравствено
възпитание - “Добри съвети”, “Умни ответи”, “Басни”,
“Различни истории”; “Физически сказания” - знания по по
естествознание, география, анатомия, хигиена;
“Аритметика”.
 В заключение:
• Днес в България са известни 98 екземпляра от
различните възрожденски издания на Рибния буквар,
които се намират в библиотеки, музеи, читалища,
училища, у частни лица.
• От тях 30 екземпляра са от първото (1824 г) издание,
намиращи се в 10 библиотеки, 9 музея и 1 училище,
общо в 16 града.
• На уеб сайта на Националната библиотека “Св.св
Кирил и Методий”, в раздела “Дигитална колекция”,
могат да се разгледат дигитализирани копия и от 7-
те възрожденски издания.
• Дигитално копие на Рибния буквар е публикувано в
ресурса “Световна дигитална библиотека” (World
Digital Library) – проект на Библиотеката на Конгреса
на САЩ.