Оскар Уайлд

“Портретът на Дориан Грей”

Изготвил:
Проверил:
Станислава Димова
Доц. д – р Галина Лечева
Фак. № 206730, І курс,
специалност,
Педагогика на обучението
по български език и чужд
език (румънски)
 Оскар Уайлд е един от най – популярните драматурзи в Лондон в началото на
90 –те години на 19 век – времето на късновикторианската Англия. Неговата
известност се дължи на няколко фактора: на първо място на романа му
"Портретът на Дориан Грей" (1890 г.), на второ място - на епиграмите му и на
трето - на личната му съдба - затворническият период на писателя и ранната
му смърт.
 
Той е привърженик на
философията на естетизма.
Хапливото му остроумие,
безупречните му дрехи и
блестящото му умение да води
разговор го правят една от
най-известните личности на
неговото време. Още с
произнасянето на името
Оскар Уайлд, в съзнанието на
всеки четящ човек изниква
името на най-известната му
творба - романът "Портретът
на Дориан Грей".
Творбата на Оскар Уайлд е не само
символ на естетическия тон, но и на
поетиката на Уайлд.
Страниците на Уайлд изразяват по
мощен и ефективен начин естетическата
доктрина, че удоволствието и красотата
са единствените цели в живота на човек,
който трябва да живее живота си, сякаш
е произведение на изкуството и да
запази младостта си като ако беше
стойност. В същото време обаче,
давайки живот на персонаж, изцяло
посветен на съществуване от този тип,
авторът ни описва начин на живот
безпрепятствено и разпуснато до степен
да доведе до морално безпокойство.
Така живеенето на живота - по празен,
презрителен и повърхностен начин,
винаги дава индикация, че човек трябва
да бъде готов да плати и Дориан ще го
направи на висока цена в края на
историята.
Уайлд чрез Дориан, неговите
приятели и познати, описва
аристократичния свят, който
познава перфектно,
произхождайки от тази среда,
направена от повърхностност и
непоследователност, и успява да
го обезсмърти с едно око,
способно да го подобри и
критикува едновременно.
За да разберем дълбокия смисъл на романа на Уайлд, не
може да се пренебрегне симбиотичната връзка между
Дориан и портрета, който го представя. Дориан в
картината е изобразен в невероятната си красота.
Творбата е изключително подобна на темата, която
представлява, с изключение на малък детайл: Дориан е
живо същество и като такова има душа, докато
картината, макар и красива и прекрасна, няма съзнание.
Воден от манията си за младост
и красота, той да сключва завет с
дявола: вечна младост, в замяна
на душата си. Благодарение на
тази размяна, момчето няма да
остарее и ще остане така, както е
изобразено в картината: младо,
красиво, дръзко, неподправено.
Това магическо заклинание
установява също, че картината
ще остарее на мястото на Грей,
защото в този обмен Дориан,
загубил душата си, я пренася в
картината, която по този начин
се превръща в нейното
алтернативно его, огледалото, в
което нейната покварена и
нечиста душа се отразява.
Героят осъзнавайки своето безсмислено
съществуване решава да развали сделката с дявола,
но не подозира,че това ще доведе до неговата
смърт. Човек трябва да живее както му е отречено и
да не се поддава на суетата, защото тя е преходна.
Емблематичният роман на Оскар Уайлд може да притесни
дори и човека на 21 век, за когото скандалното и морално
неприемливото са част от ежедневието. Въпреки това по
време на четенето гримасите на укор се сменят с други,
издаващи интелектуалното удоволствие, което
писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат.
Или безпокойството, което обзема искрения читател,
когато признава пред себе си, че пороците на главния
(анти)герой са всъщност толкова типични, универсални,
обикновени. Дориан Грей е еманация на най-лошото,
характерно за човешката природа – суетата, лекомислието,
жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението.