ДВИЖЕНИЯ

НА
ОКЕАНСКАТА
И МОРСКАТА
ВОДА

ИЗГОТВИЛ: МАРИЯ КУНЕВА

 СЪДЪРЖАНИЕ

Вълни
Приливи и отливи
Океански и морски течения
 ВЪЛНИ
Образуване и видове

Вълните са колебателни движения, които водните частици

извършват на океанската повърхност. Обикновено се образуват от
вятъра от подводни земетресения или от приливите.
 Елементи на вълната
Гребенът на вълната е най-високата и част, а основата най-ниската. Разстоянието
между гребена и основата е височина на вълната. Разстоянието между два съседни
гребена /или основи/ е дължината на вълната. Най-често вълните се образуват от
ветровете. Енергията на вятъра се предава на водните частици и те започват да
извършват кръгови движения. При ураганни ветрове височината на вълната може да
надхвърли 20 метра. При земетресения и вулканични изригвания на дъното на океана
се разместят скалните пластове. Това може да предизвика образуване на вълни на
океанската повърхност, наречени цунами. Те се разпространяват с голяма скорост. В
открития височината им е около един метър но към брега нараства и може да
достигне над 30 метра. Тези вълни причиняват големи разрушения и човешки жертви
 Разпространение на вълните

Предаването на движенията на водните частици от една на друга е

причина вълната да се разпространява в хоризонтална посока на
океанската повърхност. В плитки води скоростта на вълната в
основата намалява, а гребена и се издига и избързва напред. В даден
момент той се пречупва и вълната се стоварва върху брега.
Мястото, където става това се нарича прибой. Водата, която е
стигнала до брега се оттегля обратно в морето, като носи пясък и
скални частици.
 ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ

Причини за образуване
Приливите и отливите са движения на океанската вода, които предизвикват всекидневни промени
на океанското ниво. При прилив нивото се покачва и водата настъпва към сушата. При отлив
нивото се понижава и водата се оттегля от сушата.
В рамките на 24 часа и 50 минути се редуват два прилива и два отлива. Приливите и отливите се
дължат на силите на привличане между Земята и Луната и Слънцето и центробежната сила от
въртенето на Земята. Приливообразуващата сила на Луната е по-голяма от тази на Слънцето,
защото Луната е много по-близо до Земята. В обърнатата към Луната част от океана, водата се
привлича от нея и се образува прилив. В същото време в противоположната част от Земята също
има прилив, поради въртенето на Земята и движението на Луната около нея. При прилив водата
се оттегля от местата между приливите и там настъпва отлив. Когато Земята Луната и Слънцето
са на една линия, силите на привличане на Луната и Слънцето се обединяват. Тогава височината
на прилива е най-голяма. В по-тесните заливи приливите са по-високи.
 ОКЕАНСКИ И МОРСКИ ТЕЧЕНИЯ
Същност, образуване и видове
Океанските и морските течения представляват потоци от големи водни маси, движещи се в
определено направление.
Повърхностните течения се образуват главно от ветровете, когато плътността на
водата в теченията се увеличи, тя потъва към дъното и формира дълбоководно течение.
Върху движенията на теченията влияят отклоняващата сила от въртенето на Земята и
очертанията на континентите. Докато ветровете следват посоката си над континентите,
теченията променят своята, като стигнат бреговете на сушата. Ветровитите течения се
образуват от постоянни или периодични ветрове /пасати, западни ветрове, мусони/.
Компенсационните течения пренасят вода към места, откъдето други течения отнасят
водни маси. Според температурата теченията са топли и студени.
 О!
ЕТ
Н И
А
Н ИМ
А В
Я З
А Р
ОД
АГ
БЛ