Professional Documents
Culture Documents
Музиката в Древна Гърция
Музиката в Древна Гърция
Музиката в Древна Гърция
Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности.
В свещеното прорицалище Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се
провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства – танц, театралното
майсторство и поезията – е била неразделна част от гръцката драма.
През Средновековието гръцката музика се развива в рамките на византийските музикални традиции. След
падането на Константинопол и унищожаването на Византия, традициите на средновековната гръцка музика са
съхранени само в черковната музика.
По-късно, през 17 – 18 век, се развива личностно ориентираната народна музика, възпяваща най-вече хайдутите,
като борци срещу османската власт.
След освобождението (1830 г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната
музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀ с „Химн за прослава на
свободата“, който става национален химн на страната. В последната четвърт на 19 и в началото на 20 век повечето
гръцки музикални творци насочват усилията си към гръцкото народно творчество. На базата на народната песен е
създаден нов за Гърция музикален жанр – идиличната музикална комедия. Основни представители на жанра са
Коромила̀с и Ко̀кос.
Десетилетието 1920 – 30 г. е белязано от появата на композитори, диригенти и музикални критици, завършили
национални музикални училища (Скалко̀тас, Незерѝтис, Евангела̀тос и др.), които творят в областта на класическата
музика.
https://www.youtube.com/watch?v=VkPlNQ4ap1o
В областта на популярната музика след трийсетте години в Гърция се появява твърде специфичният музикален
стил, познат като ребетика, който и до днес остава един от най-популярните видове за сред любителите на музика в
страната. Също така, в следващите десетилетия Гърция се проявява като особено отворена към европейски и други
стилове (rock, jazz, latin, electronica), които е наситила с гръцки елементи, печелейки много награди и извън
границите на страната.
Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Бузукито,
творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в
сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока.
Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и
достатъчно качествена, традиционна, „съпротивителна“, диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно
публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика; позволява на творците си да
разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления
на звука, който успява да диша дори и под тежестта на аритметиката на проджбите.
В Гърция съществуват концертни зали и различни музикални организации, които упражняват решителна роля в
развитието на гръцката музика, но и в контактите на гръцката публика с най-големите творци от световната
музикална сцена.
Благодаря за вниманието!!!