ТЕМАТА ЗА ИЗБОРА И

РАЗДВОЕНИЕТО,
ИНТЕРПРЕТИРАНА В ТВОРБАТА
НА ЕЛИН ПЕЛИН„ЧОРБА ОТ
ГРЕХОВЕТЕ НА ОТЕЦ НИКОДИМ“
 1. Авторът
■ Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната
същност на човека, на неговия интимен свят и на
съприкосновенията му с природната и социалната среда.
■ Разказите му са събитийни и често едносъбитийни.
■ Елин Пелин е наричан „певец на българското село“, определян
е за майстор на късия разказ;
■ Други псевдоними, които е използвал са: Чичо Благолаж, Камен
Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Елин Пелин
Коприван, Горна Горчица, Катерина,Бокич,Слова и др. 1877-1949
 2. „Чорба от греховте на отец
Никодим“
 А) Творческа история
- разказът е публикуван в сборникът с разкази „Под манастирската лоза“ (1936г.)
- Цикълът интерпретира сложността на категориите добро и зло: грях и праведност, природно и етично,
материално и духовно, сакрално и профанно, красиво и грозно.
 Б) Заглавието
- Още от заглавието на творбата, читателят вече е насочен към основния проблем, че човекът е
Божие създание, което е подвластно на изкушението, водещо до грешки, които предизвикват душевните му
терзания. Битово- земното (чорба) се съчетава с духовното, абстрактното (греховете). Елин Пелин повежда
читателя към философски размисъл за “греховните” дела на човека в тъсене на пътя към доброто.
 В) Жанр – разказ. Всъщност разказът е изграден като притча (кратка поучителна творба, изградена
върху нравствената проблематика, а не върху случки и приживявания на герои)
 Г) Композиция - използван е похватът „разказ в разказа". Разговорът между отец Сисой и
повествователя рамкира историята на отец Никодим, представена чрез ретроспекция.
- Хронотопът (времето и мястото) е ясно назован – действието се развива в манастирската обител.
 - В творбата природната картина не е водеща, но играе ролята на експозиция, като описва прекасния ден,
изпълнен със светлина и живот. Тя създава усещане за необятност и хармония между човека и природата
 Разказвачът и отец Сисой седят под сянката на лозата.
Радвайки се на хубавия ден очакват обяда, който е бобена
чорба. Но не каква да е, а чорба от греховете на отец Никодим.
В разказа игуменът представя покойния отец Никодим като
неособено общителен, но точен в изпълнението на
задълженията си като монах. Отец Сисой говори с уважение за
него и го като олицетворение на духовното съвършенство,
„защото изглеждаше по-силен от всички грехове". Разказът
продължава с това, че игуменът открива в долапче в килията на
Никодим гърне, пълно с фасул. Всяко зърно е обвито с
хартийка, като черните бобени зърна
са за непростимите грехове, а белите са посветени на съмнението кое е добро и кое зло. Разказвачът и
отец Сисой четат хартийките с признанията на отеца. Той се е терзаел от голямата си несподелена
любов към една жена. Спомняйки си за нея всеки ден оставя бели рози на пейката. Размишлява
философски за живота, за доброто и злото, за правото на избор. Във финала отец Сисой пита госта
си какво зърно е човекът, а той отговаря „черно зърно", . Но игуменът се усмихва и казва, че
човек е „и черно, и бяло зърно", което всъщност извежда и поуката от разказа.
„Човекът е едновременно духовно и материално същество и
животът му е пълноценен, когато постигне хармония между
духовното и телесното“.
 Е) Теми
- темата за греха и възмездието
- темата за избора и раздвоението
- темата за смирението като път към изкуплението
 Ж) Основен проблем
- Използвайки символиката на белите и черните бобени зърна, авторът проблема за двете
страни на човешкото битие – праведната и грешната.
 З) Основни конфликти
- между праведното и грешното, между духовното и телесното (материалното), между
„черното" и „бялото",
 И) Герои
- Отец Нкодим – пример за човек със силна вяра, аскет, смирен пред Бог. Душата му е
раздвоена и разкъсвана от колебания и съмнения кое е праведното и кое грешното. Човек с на
пръв поглед силна и непоклатима фигура, но с ранено сърце
- Отец Сисой – мъдър човек, който гледа философски на живота. Опрощава греховете и
смята, че човешката душа е в унисон с духовното и телесното
- Разказвачът – млад, ценител на природата, критичен и прибързан в изводите си човек
Интерпретация на темата за избора и раздвоението
в разказа „Чорба от греховте на отец Никодим“

■ Разказът „Чорба от греховете на отец Никодим“ е изграден върху опозициите

между праведното и духовното и между доброто и лошото в търсенето на верния
житейски път. Раздвоението на монаха го обрича на духовно безспокойство и го
кара да възприема всяко свое действие (дори мисъл) като греховна - например
споменът за любовта и любимата от младостта, споменът за светския живот,
оставянето на бяла роза върху пейката и т.н.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!
Георги Пеев, XIIв клас