FreedamPlus PPT4 BG

VENUE
Valorization of knowledge on FREE from DAMage Steel Connections

Grant Agreement Number: 899321
Предварителни нормативни препоръки за

проектиране на съединения FREEDAM
DISSEMINATION WORKSHOP of the
FREEDAM PLUS Project
София
16 юни 2022
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Въведение
2. Основни предписания, касаещи фрикционните демпфери
3. Правила за моделиране и проектиране на възли FREEDAM
4. Изисквания към фрикционните демпфери
5. Правила за проектиране на рамки, оборудвани с възли
FREEDAM
6. Финални бележки
FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Целта на презентацията е да се обобщят правилата и изискванията:

(1) на базата на prEN 1998-1-1 и prEN 1998-1-2, отнасящи се за рамки, работещи на
огъване, оборудвани със съединения FREEDAM.
(2) относно съединенията греда-колона, оборудвани с демпфери FREEDAM, които
следва да бъдат хармонизирани с prEN 1993-1-8.
Възли FREEDAM
3. Правила за моделиране и проектиране на възлите
FREEDAM
FREEDAM

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ, КАСАЕЩИ ФРИКЦИОННИТЕ ДЕМПФЕРИ
(1) Планът за монтаж, инспекция, поддръжка и подмяна на фрикционните демпфери трябва
да бъде изготвен съгласно EN 15129.
(2) Трябва да се осигури достатъчно пространство за проверка, поддръжка и подмяна на

фрикционните демпфери по време на експлоатацията на конструкцията.
(3) Когато се налага, фрикционните демпфери трябва да бъдат защитени от потенциални

опасни ефекти, като пожар и химическа или биологична атака. Приложената защита не
трябва да възпрепятства функционирането на фрикционните демпфери по време на
земетресение.
(4) Противопожарната защита на фрикционните демпфери трябва да съответства на

противопожарните изисквания за конструкцията като цяло.
(5) Фрикционните демпфери трябва да бъдат проектирани с оглед на условията на

околната среда, включително вятър, ефекти на стареене, температура на околната среда,
работна температура и излагане на влага или увреждащи вещества.
(6) Фрикционните демпфери следва да се реализират с болтове клас 10.9.
. FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ, КАСАЕЩИ ФРИКЦИОННИТЕ ДЕМПФЕРИ
На чертежите трябва да бъдат дадени стойностите на коефициента на триене,

използвани при проектирането.
Трябва да бъдат дадени следните стойности:

 Средната стойност на динамичния коефициент на триене ();
 Номиналната стойност (5% фрактил) на динамичния коефициент на триене ();
 Номинална стойност на горната граница (95% фрактил) на статичния коефициент на
триене ();
 Номиналната стойност на долната граница (5% фрактил) на статичния коефициент на
триене ().

FREEDAM
FREEDAM

ДЕФОРМАЦИОННИ КРИТЕРИИ И МОДЕЛИ ЗА НОСЕЩАТА СПОСОБНОСТ
Ротационният капацитет на гредите, оборудвани със съединенията FREEDAM следва да се
дифинира във вид на ротация на хордата, 𝜃, както е указано в Глава 7 на EN 1998-1-1.
Ротацията на хордата е равна на относителното преместване на елемента, измервано спрямо

тангентата към оста на гредата. Преместването при приплъзване на фрикционния демпфер, в края
на отвора на срязване Lv, се разделя на отвора на срязване (LV = M/V = моментът/срязващата сила в
сечението в края на гредата).

За симулиране на пластичното поведение може да се използва билинеен модел момент-

ротация. В този случай следва да се дефинират две нива на повреди, имащи отношение
към зависимостта момент-ротация:
a) ротация при провлачане (начало на приплъзване), , съответстваща на достигането на
ефективната носеща способност при приплъзване на съединението, .
b) граничната ротация, е максималната ротация, съвместима с граничния ход на
демпфера
𝑀 𝑠𝑙𝑖𝑝
𝜃 𝑠𝑙𝑖𝑝 𝜃𝑢

Когато инфлексната точка на гредата, оборудвана със съединения FREEDAM, се очаква в средата на
отвора, ротацията при приплъзване на съединението θslip се дава като:
θslip= (1+n) Mslip L/6EI
Където Mslip е носещата способност при приплъзване; EI е огъвната коравина на сечението на

гредата; L е светлата дължина на отвора; n е коефициент, отчитащ приноса на срязващата сила към
ротацията, който може да се изчисили като n=(12 EI)⁄(L2 GAeff ). G е модулът на ъглови деформации
на стоманата; Aeff е ефективната площ на срязване на напречното сечение.
𝜃𝑝

Граничната ротация, следва да се определи като към ротацията при приплъзване, ,

плюс псевдопластичната час на ротацията, , в редултат на хода на фрикционния
демпфер. Ходът на демпфрера следва да се проектира така, че да осигури
псевдопластична ротация θp , не по-малка от 0,03 rad за DC3 и 0,02 rad за DC2.
𝜃𝑝

Псевдопластичната част на граничната ротация се изчислява като отношение на

проектния ход на фрикционния демпфер и рамото на вътрешните сили,
определено на база местоположението на центъра на ротация на
съединението:
θp= δd / ht
където:
δd e проектната стойност на хоризонталния ход на фрикционния демпфер,

който зависи от дължината на овалните отвори, позволяващи приплъзването;
ht e рамото на вътрешните сили, получено като вертикално разстояние между

центъра на ротация и геометричния център на болтовото съединение на
фрикционния демпфер.

Средните стойностите на носещите способности в динамични условия се използват за
целите на нелинейните анализи на конструкцията.
Долните характеристични стойности на носещите способности се използват за
проверките на съединенията съгласно съответната част на този документ.
Горните характеристични стойности на носещите способности се използват при
критериите за капацитивно проектиране съгласно съответната част на този документ, с
оглед проектирането на недисипативните елементи на конструкцията и техните
съединения. 𝜃𝑝

НОСЕЩА СПОСОБНОСТ НА ВЪЗЛИТЕ FREEDAM
Носещата способност при приплъзване на съединенията
FREEDAM е:
Mslip = Ωdyn Mslip.Rd
където:
Ωdyn е коефициент, отчитащ разликата между статичния и
динамичния коефициент на триене. Той е равен на
отношението на средната стойност на динамичния
коефициент на триене и изчислителната стойност на
статичния коефициент на триeне, използван за
дефиниране на изчислителната носеща способност на
съединението. Стойността Ωdyn=1.00 е валидна за
материал M4, използван като покритие на фрикционните
подложки на устройствата FREEDAM. За различни
покрития следва да се провеждат експериментални
изследвания.
Mslip.Rd е изчислителната носеща способност на огъване при
приплъзване на фрикционния демпфер на съединението:
Mslip.Rd = μs.lower nb ns Fp,lt ht / γMf
където nb е броят на болтовете, ns е броят на контактните

равнини, Fp,lt е дълготрайната стойност на напрягащата сила
в болтовете, ht е рамото на вътрешните сили, μs.lower e
стойността с 5% фрактил на статичния коефициент на
триене на контактните равнини, зависещ от процеса на
нанасяне на покритието, а γMf е частен коефициент на
сигурност.
За демпферите FREEDAМ могат да се ползват стойностите
μs.lower= 0.69 и γMf = 1.162. За различни покрития на
фрикционните подложки следва да се проведат
експерименти за определяне на изчислителния коефициент
на триене. FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP
Следва да се осигури адекватна носеща способност на огъване на съединенията
греда-колона, оборудвани с фрикционни демпфери, като се удовлетвори следното
условие:
MEd ≤ Ωdyn Mslip.Rd
където:
MEd е максималният огъващ момент в съединението за сеизмична комбивация и
крайно гранично състояние, т.е. комбинация от вертикални товари и сеизмично
въздействие, съответстващо на граничното състояние “значителни повреди” (SD).
Ωdyn Mslip.Rd е изчислителната носеща способност на огъване за гранично състояние
“значителни повреди”, съответстваща на приплъзването на фрикционния демпфер
на съединението. Стойността Ωdyn=1.00 е валидна за материал M4, използван като
покритие на фрикционните подложки на устройствата FREEDAM. За различни
покрития следва да се провеждат експериментални изследвания.
. FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP
Йерархичен критерий, приложен на ниво части на съединението, следва да гарантира,
че приплъзването на фрикционния демпфер ще бъде най-слабият компонент,
действащ като дисипативен такъв. Недисипативните части на съединението следва да
се проектират така, че да работят в еластичен стадий. Следователно те следва да се
проектират да понесат максималната сила, която дисипативният компонент е в
състояние да предаде, а именно Fslip.max.Cd, която се определя като:
Fslip.max.Cd = ΩCd (μs.lower nb ns Fp,lt) / γMf
където ΩCd е коефициент на запас от носеща способност, отчитащ случайните вариации

на коефициента на триене, зависещи от процеса на нанасяне на покритието на
фрикционните подложки и от избраното ниво на надеждност за постигане на целта на
проектирането.
За демпферите FREEDAM, коефициентът ΩCd=1,56.
В случая на фрикционни подложки с друго покритие следва да се провеждат

експериментални изследвания.
3. Правила за моделиране и проектиране на възлите FREEDAM
4. Изисквания към фрикционните демфери
FREEDAM

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФРИКЦИОННИТЕ ДЕМПФЕРИ
Подготовка на контактните равнини на фрикционните подложки
Площта на контактните равнини трябва да се приеме, че е равна на площта на плочите,
съставляващи фрикционните подложки. Контактните равнини трябва да бъдат подготвени за
получаване на необходимия коефициент на триене в съответствие с определения диапазон
на поведение, който обикновено се определя от изпитването, както е посочено в
приложение А.
Преди сглобяването трябва да се вземат следните предпазни мерки:
a) контактните повърхности трябва да са чисти от всякакви замърсители, като масло, прах
или боя. Трябва да се отстранят неравностите, които биха възпрепятствали плътния контакт
на свързваните части;
b) непокритите повърхности трябва да бъдат освободени от всикакви слоеве от ръжда и
други насипни материали. Трябва да се внимава да не се повреди или изглади грапавата
повърхност. Необработените зони около периметъра на напрегнатото съединението се
оставят необработени, докато не приключи проверката на съединението .

Фрикционният демпфер трябва да бъде конструиран така, че да осигури:
a) адекватна носеща способност на триене, за да се избегне приплъзване под действие
на гравитационни товари, както за експлоатационно (SLS), така и за крайно гранично
състояние (ULS);
b) адекватна носеща способност на триене, за да се избегне приплъзване под действие
на вятър, освен ако не се цели дисипация на енергия за определени нива на ветровото
въздействие.
c) адекватна носеща способност на триене, за да се избегне приплъзване под действие
на сеизмични въздействия, съответстващи на граничното състояние “напълно
функционираща сграда”;
d) избягване на провлачането на стоманените плочи, съставящи фрикционния демпфер
и частите на съединението;
e) адекватна дисипация на енергия при циклично натоварване


Производителят следва да представи адекватна информация за статичния и
динамичния коефициент на триене.
Горната клауза ще бъде удовлетворена, при условие че са декларирани и осигурени
стойностите на следните параметри:
• Горна граница (95% фрактил) на статичния коефициент на триене;
• Долната граница (5% фрактил) на статичния коефициент на триене;
• Средната стойност на динамичния коефициент на триене;
• Долната граница (5% фрактил) на динамичния коефициент на триене

Напрягане на болтовете на фрикционния демпфер
Методът на въртящия момент е предпочитан метод за напрягането на болтовете на
демпферите FREEDAM. Напрягащата сила е:
Fap.C= γlt ψ 0.70 fub As
където γlt е коефициент, отчитащ загубите на напрягаща сила по време на

експлоатацията на конструкцията, ψ ≤ 1.0 е редукционен коефициент, който се прилага
за да се намалят износването на фрикционните подложки и/или ефектите на
“залепване” и приплъзване.
За демпферите FREEDAM стойността на γlt е равна на 1.15 в случай, че покритието на
фрикционните подложки е материал M4.
Ако γlt ψ превишава 1.0, нивото на дълготрайно напрягане, което може реално да бъде
използвано, следва да бъде редуцирано по подходящ начин (т.е. ψ следва да се
редуцира).

Могат да се прилагат редуцирани стойности на коефициента γlt, отчитащ загубите на
напрягаща сила, ако се прилага допълнително напрягане на болта след като са
изминали 24 часа. Редуцираните стойности следва да се докажат с дълготрайно
експериментално изследване.
За демпферите FREEDAM ψ ≤ 1.00 в случая на фрикционни подложки, покрити с
материал M4.
Използването на ниво на напрягане с ψ ≥ 0.40 се препоръчва независимо от материала
на покритието.
Изчислителната стойност на дълготрайната напрягаща сила, необходима за определяне
на носещата способност на триене на фрикционния демпфер следва да се изчислява
като
Fp.lt = ψ 0.70 fub As ≤ F p.0/γlt , където Fp.0 е началната стойност на силата.

Изчислителната стойност на началната напрягаща сила, необходима за определяне на
въртящия момент, който трябва да се приложи върху болтовете, е:
Fp.0 = Fap.C = γlt ψ 0.70 fub As с ограничението γlt ψ ≤ 1.0.
Стойности на въртящия момент Mr.i за постигане на напрягащата сила Fp.0 следва да се

определят за всеки тип комбинация на болт и гайка, използвайки една от следните
възможности:
- стойности, основани на k-класа, деклариран от производителя на съединителните
средства съгласно EN 14399:
Mr.2 = γlt ψ km d Fp.C.max с km за k-клас K2
- стойности, определени съгласно Annex H на EN 1090-2:

Mr.test = Mm , определен съгласно процедурата, съответстваща на използвания метод за
напрягане.
FREEDAM
FREEDAM

ГРАНИЧНИ СЪСТОЯНИЯ И КЛАСОВЕ НА ДУКТИЛНОСТ
Нивата на повреди следва да се отнесат към четири гранични състояния:
a) Гранично състояние “Близо до разрушаване” (Near Collapse, NC) – конструкцията е тежко

повредена, с големи остатъчни премествания, но запазва способността си да поема вертикални
товари.
b) Гранично състояние “Значителни повреди” (Significant Damage, SD) – конструкцията е

значително повредена, като са възможни умерено големи остатъчни премествания, но запазва
способността си да поема вертикални товари. Тя е възможно да се ремонтира, въпреки че в
определени случаи ремонтът би бил неикономичен.
c) Гранично състояние “Ограничаване на повредите” (Damage Limitation, DL) – конструкцията е

леко повредена и ремонтът би бил икономичен; спомагателните компоненти, ако има такива,
претърпяват слаби повреди, които могат икономично да се отстранят (ограждащите стени биха
имали равномерно разпределени пукнатини).
d) Гранично състояние “Напълно функционираща сграда” (Fully Operational, OP) – конструкцията не

е повредена, което позволява непрекъснато функциониране на системите в рамките на
конструкцията.

Граничните състояния SD и NC следва да се разглеждат като крайни гранични състояния
(ULS).
Граничните състояния DL и OP следва да се разглеждат като експлоатационни гранични

състояния (SLS).
По отношение на деформационния им капацитет и капацитета им за дисипация на

енергия конструкциите се категоризират в три класа на дуктилност:
DC1 (Клас на дуктилност 1),
DC2 (Клас на дуктилност 2),
DC3 (Клас на дуктилност 3)

DC1: отчита се запасът от носеща способност, като деформационният

капацитет и капацитетът за дисипация на енергия се пренебрегват, с други
думи, прилага се само еластично проектиране без никакви правила за
капацитивно проектиране и /или допълнителни изисквания
DC2: отчитат се локалният запас от носеща способност, локалният

деформационен капацитет и локалният капацитет за дисипация на енергия.
Няма обаче изисквания за способността на конструкцията да формира
глобален механизъм на разрушаване за граничното състояние SD, но се
спазват опростени йерархични правила с оглед предотвратяване на
механизъм на разрушаване от типа “слаб етаж”.
DC3: отчита се способността на конструкцията да формира глобален

механизъм на разрушаване за граничното състояние SD, както и локалният
запас от носеща способност, локалният деформационен капацитет и
локалният капацитет за дисипация на енергия. Дадени са правила, основани
на йерархични критерии на глобално и локално ниво.
КОЕФИЦИЕНТ НА ПОВЕДЕНИЕ ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛЕН СПЕКТЪР НА РЕАГИРАНЕ
Новият EN-1998
DC1 Без пластична работа Нов формат на коефициента на

Нискодисипативно поведение
DC2 поведение
Средно и силно изявено
𝑞 =𝑞 𝑠 𝑞 𝑅 𝑞 𝐷
DC3
пластично поведение
където:
е компонент на коефициента на поведениe, отчитащ запаса от носеща способност,
дължащ се на преразпределение на усилия при неопределими конструкции;
е компонент на коефициента на поведениe, отчитащ запаса от носеща способност,
дължащ се на всички останали източници;
е компонент на коефициента на поведениe, отчитащ деформационния капацитет
и капацитета за разсейване на енергия.

КОЕФИЦИЕНТ НА ПОВЕДЕНИЕ ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИЯ СПЕКТЪР НА
РЕАГИРАНЕ
Новият EN-1998
DC1 Без пластична работа Нов формат на коефициента на

Нискодосипативно поведение
DC2 поведение
DC3
Средно и силно изявено 𝑞 =𝑞 𝑠 𝑞 𝑅 𝑞 𝐷
дисипативно поведение
Стоманени рамки, работещи на огъване, оборудвани със съединения FREEDAM,

следва да се проектират при приемане на:
за DC2
за DC3

КОНТРОЛ НА ЕФЕКТИТЕ ОТ ВТОРИ РЕД
Ефекти от • e общият гравитационен товар на и над разглеждания етаж ,
втори ред за дължащ се на гравитационните товари за сеизмична ситуация;
DC3 • са междуетажните премествания, получени от анализ със
𝑃 𝑡𝑜𝑡 𝑑 𝑟 ,𝑆𝐷 спектър на реагиране за SD без долна граница;
𝜃=
𝑞 𝑆 𝑞 𝑅 Ω 𝑑 𝑉 𝑡𝑜𝑡 h 𝑠 • е компонетът на коефициента на поведение, отчитащ запаса от
носеща способност, дължащ се на преразпределения на усилия в
1.50 1.20 неопределими конструкции;
• е компонентът на коефициента на поведение, отчитащ запаса от
носеща способност, дължащ се на всички останали източници;
• е общата етажна срязваща сила от сеизмично въздей ствие,
получена от анализ с редуцирания спектър на реагиране за
SD с отчитане на долната граница.
𝛺𝑑 = min ( 𝛺 𝑑 . 𝑖 ) =min
(
𝑀 𝑠𝑙𝑖𝑝 . 𝑅𝑑 − 𝑀 𝐺 . 𝐸𝑑
𝑀 𝐸𝑑 .𝑖 )
Ефектите от втори ред могат приблизително да се отчетат
0,1 <   0,2 чрез умножаване на ефектите от сеизмично въздей ствие с
коефициент 1/ (1-)

ОГРАНИЧАВАНЕ НА МЕЖДУЕТАЖНИТЕ ПРЕМЕСТВАНИЯ
Максимални междуетажни премествания
𝑑 𝑟 ,𝑆𝐷 ≤ 𝜆𝑠 h 𝑠
0.02
• е изчислителното междуетажно преместване, дефинирано като разлика от
средните хоризонтални етажни премествания на горния и долния край на
разглеждания етаж, изчислени съгласно EN 1998-1-1:2019;
• λns е коефициент, отчитащ чувствителността на елементите, които не са част от

носещата конструкция, към междуетажното преместване;
• hs е етажната височина.
Преместванията се получават от анализ за сеизмично въздействие за граничното

състояние SD без прилагане на долна граница на спектъра!!!

КРИТЕРИИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
Съединенията греда – колона, оборудвани с демпфери FREEDAM следва да се проектират
така, че да осигурят:
- адекватна носеща способност на триене, за да се избегне приплъзване под действие на
гравитационни въздействия за несеизмичните комбинации на ефектите от въздействията
(експлоатационно и крайно гранично състояние);
- адекватна носеща способност на триене, за да се избегне приплъзване под действие на
вятър, освен ако не се цели дисипация на енергия за определено ниво на ветровото
въздействие;
- адекватна носеща способност на триене, за да се избегне приплъзването за сеизмично
въздействие, отговарящо на граничното състояние “Напълно функционираща сграда” (OP) –
което може да е съгласувано с възложителя;
- предотвратяване на провлачането на стоманените плочи, от които са съставени демпферът
и частите на съединението;
- адекватна дисипация на енергия при циклично натоварване
ПРОЕКТИРАНЕ НА
ДИСИПАТИВНИТЕ ЗОНИ
𝜇 𝑠 .𝑙𝑜𝑤𝑒𝑟 𝑛𝑏 𝑛 𝑠 𝐹 𝑝 ,𝑙𝑡 h𝑡
𝑀 𝐸𝑑 ≤ 𝑀 𝑠𝑙𝑖𝑝 . 𝑅𝑑 =
𝛾 𝑀𝑓
Локален йерархичен критерий
𝑀 𝑏. 𝑅𝑑 ≥ Ω𝐶𝑑 𝑀 𝑠𝑙𝑖𝑝. 𝑅𝑑 ( 𝑙− 𝐿
𝑙 )
1.56[2]
[2] F. Di Lauro, R. Montuori, E. Nastri, V. Piluso “Partial safety factors and overstrength coefficient evaluation for the design of connections equipped with
friction dampers”, Engineering Structures, 178 (2019) 645–655

ПРОЕКТИРАНЕ НА ДИСИПАТИВНИТЕ ЗНИ
Допълнителни изисквания
Болтовете и заваръчните шевове на съединенията и присъединяваните елементи

следва да имат достатъчен запас от носеща сопсобност, за да се осигури цикличното
приплъзване на фрикционния демпфер на съединението.
Елементите трябва да имат достатъчен запас от носеща способност, така че да работят

в еластичен стадий за максималните усилия във фрикционния демпфер на
съединението.

ПРОЕКТИРАНЕ НА ГРЕДИТЕ
, и са огъващият момент, осовата и срязващата сила за сеизмичната

изчислителна ситуация;
, , са изчислителните носещи способности на напречното сечение на

гредата.

ПРОЕКТИРАНЕ НА ГРЕДИТЕ
Срязваща сила, дължаща се на
прилагането на моментите при
приплъзване в краищата на
гредата
За греди от DC3:
Срязваща сила, дължаща се на е светлият отвор на

несеизмичните въздей ствия, n гредата между поясите на
участващи в сеизмичната колоните в двата края
изчислителна ситуация
Ω𝑟𝑚 𝑀 𝑠𝑙𝑖𝑝. 𝑅𝑑 . 𝐴 Ω𝑟𝑚 𝑀 𝑠𝑙𝑖𝑝. 𝑅𝑑 . 𝐵
=1,50 е коефициент на запас от
носеща способност, отчитащ
случай ни вариации на
коефициента на триене на
демпферите, с които са
оборудвани съединенията
греда-колона [2]
[2] F. Di Lauro, R. Montuori, E. Nastri, V. Piluso “Partial safety factors and overstrength coefficient evaluation for the design of connections equipped with
friction dampers”, Engineering Structures, 178 (2019) 645–655

ПРОЕКТИРАНЕ НА КОЛОНИТЕ
Проверки на нецентричен натиск и срязване за DC2
Завишаващият коефициент за ефектите от сеизмично въздействие следва да се приеме

равен на:
за портални рамки и едноетажни рамки, работещи на огъване, със сечения клас 1 и 2;
за многоетажни рамки, работещи на огъване (MRF)

Носеща способност на колоните за DC3
∑ 𝑀 𝑐 . 𝑝𝑙. 𝑅𝑑 ( 𝑁 𝐸𝑑) ≥ ∑ ( Ω𝑟𝑚 𝑀 𝑠𝑙𝑖𝑝 . 𝑅𝑑+𝑠h 𝑉 𝐸𝑑 , 𝑀 )

е сумата от изчислителните носещи способности на огъване на колоните с отчитане
влиянието на осовата сила в тях
sh е разстоянието между фрикционния демпфер и оста на колоната
Проверки на нецентричен натиск и срязване за DC3
е коефициент на запас от носеща способност на дисипативната зона, отчитащ случайни

вариации на коефициента на триене на демпферите на съединенията греда-колона

Допълнителни изисквания за DC3
Рамките от DC3, оборудвани със съединения FREEDAM, следва да се

проектират така, че да настъпи приплъзване в съединенията на гредите към
колоните.
Провлачането на колоните следва да се избягва, с изключение на сеченията
при базите на колоните, за които осовата сила NEd,G в колоните удовлетворява
неравенството
NEd,G / Npl,Rd <0.30;

FREEDAM
FREEDAM

• Обобщени са правилата и изискванията за проектиране на стоманени

рамки, оборудвани със съединения FREEDAM, основани на prEN 1998-1-1 и
prEN 1998-1-2.
• Правилата и изискванията са в резултат на опита, натрупан в

рамките на проекта FREEDAM, като са в съответствие с философията
на следващия prEN1998-1-2.
• Техническата и научна основа на представените правила вече бе

представена в предишните материали.
• Представените правила ще бъдат внедрени в следващата версия на

EN1998-1-2. Следователно стоманените рамки с възли FREEDAM ще
бъдат достъпни за проектиране от всички европейски проектанти.

Благодаря за вниманието!

FreedamPlus PPT4 BG

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

FreedamPlus PPT4 BG

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

VENUE

Valorization of knowledge on FREE from DAMage Steel Connections

Предварителни нормативни препоръки за

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Целта на презентацията е да се обобщят правилата и изискванията:

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

(2) Трябва да се осигури достатъчно пространство за проверка, поддръжка и подмяна на

(3) Когато се налага, фрикционните демпфери трябва да бъдат защитени от потенциални

(4) Противопожарната защита на фрикционните демпфери трябва да съответства на

(5) Фрикционните демпфери трябва да бъдат проектирани с оглед на условията на

(6) Фрикционните демпфери следва да се реализират с болтове клас 10.9.

. FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

На чертежите трябва да бъдат дадени стойностите на коефициента на триене,

Трябва да бъдат дадени следните стойности:

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Ротацията на хордата е равна на относителното преместване на елемента, измервано спрямо

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

За симулиране на пластичното поведение може да се използва билинеен модел момент-

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

θslip= (1+n) Mslip L/6EI

Където Mslip е носещата способност при приплъзване; EI е огъвната коравина на сечението на

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Граничната ротация, следва да се определи като към ротацията при приплъзване, ,

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Псевдопластичната част на граничната ротация се изчислява като отношение на

δd e проектната стойност на хоризонталния ход на фрикционния демпфер,

ht e рамото на вътрешните сили, получено като вертикално разстояние между

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

където nb е броят на болтовете, ns е броят на контактните

Fslip.max.Cd = ΩCd (μs.lower nb ns Fp,lt) / γMf

където ΩCd е коефициент на запас от носеща способност, отчитащ случайните вариации

В случая на фрикционни подложки с друго покритие следва да се провеждат

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Подготовка на контактните равнини на фрикционните подложки

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

където γlt е коефициент, отчитащ загубите на напрягаща сила по време на

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Стойности на въртящия момент Mr.i за постигане на напрягащата сила Fp.0 следва да се

- стойности, определени съгласно Annex H на EN 1090-2:

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

a) Гранично състояние “Близо до разрушаване” (Near Collapse, NC) – конструкцията е тежко

b) Гранично състояние “Значителни повреди” (Significant Damage, SD) – конструкцията е

c) Гранично състояние “Ограничаване на повредите” (Damage Limitation, DL) – конструкцията е

d) Гранично състояние “Напълно функционираща сграда” (Fully Operational, OP) – конструкцията не

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

Граничните състояния DL и OP следва да се разглеждат като експлоатационни гранични

По отношение на деформационния им капацитет и капацитета им за дисипация на

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

DC1: отчита се запасът от носеща способност, като деформационният

DC2: отчитат се локалният запас от носеща способност, локалният

DC3: отчита се способността на конструкцията да формира глобален

DC1 Без пластична работа Нов формат на коефициента на

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

DC1 Без пластична работа Нов формат на коефициента на

Стоманени рамки, работещи на огъване, оборудвани със съединения FREEDAM,

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

FREEDAM PLUS DISSEMINATION WORKSHOP

• λns е коефициент, отчитащ чувствителността на елементите, които не са част от

Преместванията се получават от анализ за сеизмично въздействие за граничното