ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ

ЩО Е?
 Осъществява се между две и повече лица като
сложен социално – психически процес, при който те
разменят помежду си повече информация,
отколкото съпреживявания.
 В замяна на емоциите нараства участието на
представите, въображението и мисленето.

 Деловото общуване се свежда до специфични

форми на контакти между хората, при които те
си разменят информация по делови въпроси.

 То е свързано с работата и професионалната

дейност на общуващите лица.
Деловото общуване се формира и протича като:

 вътрешна потребност- нужда и желание на човека да

се “види” като специалист в дадена област, да си
направи самооценка като специалист, т.е. това е
професионална самоидентификация. Така всеки
опознава и определя параметрите и периметъра на
своите професионални, делови възможности.

 целева ориентация – индивидът изучава, опознава и

оценява деловите качества на човека, с когото желае
да общува. Сравнява своите и неговите качества.
Обикновено самооценката е завишена. Това
предизвиква желание за менторско, лидерско,
поучаващо делово общуване. Или обратно. Така
целевата ориентация е или за да покаже индивидът
колко много знае в професионално отношение, или
да научи нещо ново.
 поведенчески акт- включва действията разказване,
питане, отговаряне, показване, доказване, отричане,
демонстриране и т.н. Това е фаза, в която
общуващите лица извършват конкретни действия и
постъпки. При това едното лице играе доминираща
роля и се откроява като донор, а другото лице е
реципиент. Позициите са мобилни и често се сменят.
 Деловото общуване е институционално и
неинституционално.

 Институционалното е общуване по делови

въпроси по месторабота. Осъществява се на
работното място или около него, в рамките на
работното време. Проявява се на две нива –
хоризонтално и вертикално.

1. Хоризонталното институционално делово

общуване се осъществява между равнопоставени
в йерархията лица.
 Те са от един ранг и служебно независими един
от друг индивиди и между тях има емоционална и
интелектуална съвместимост.
 Участниците изпитват симпатия.
 Това е предпоставка за установяване и
провеждане на това общуване.
 2. Вертикалното институционално делово
общуване се реализира между лица, намиращи
се на различни йерархични равнища.
 Те са неравнопоставени в административно,
служебно, правно – юридическо и/или
икономическо отношение.
 Имат различни по обем, обхват и сила права и
задължения. То е между началници и
подчинени, между ръководители и
изпълнители.
 То от своя страна се проявява като
регламентирано и нерегламентирано.
 РЕГЛАМЕНТИРАНО ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ

 Осъществява се и в случаите, когато мениджърът

обсъжда със сътрудницете си делови въпроси по време
на съвещания и заседания, в приемното си време.

 Този тип общуване се доближава до

комуникирането, но тук няма преговаряне с
партньора, печалба.

 Провежда се по инициатива на силната страна.

 Може да приключи с взимане на управленски решения,

с издаването на устни и писмени заповеди.
 Регламентирано и нерегламентирано
вертикално делово общуване

 Регламентирано – напр. управлението на персонала.

Протичат разнородни процеси на делово общуване на
мениджърите със сътрудниците:
- при подбор и атестиране на персонала,
- при неговото обучение,
- развитие,
- мотивиране,
- стимулиране,
- контролиране,
- санкциониране.

То винаги се осъществява:

пряко непосредствено визуално вербално

 Нерегламентирно вертиклно институционално
делово общуване

По делови въпроси общуват неравнопоставени

лица, членове на една е съща организация или
институция. Това е спонтанно и не се планира и
регламентира. Инициативата обикновено е “отдолу.”
То е неофициално, не се провежда в кабинет.
Шефът слиза от своя “трон”.

Мотивите за осъществяването му са в кръга на :

 познавателните интереси на сътрудниците.;
 желанието им да проверяват становищата на
своите началници по някои въпроси.
 амбициите на сътрудниците да демонстрират
професионални знания и умения пред
началниците.
 навиците на някои сътрудници да са около
началниците, да ги обгрижват.
 НЕИНСТИТУЦИОНАЛНО ДЕЛОВО
ОБЩУВАНЕ

 Неинституционалното делово общуване е също

общуване по делови въпроси, за работата.
 То се осъществява извън рамките на
организацията, фирмата, институцията.
 Реализира се у дома, на улицата, в социални,
здравни заведения и т.н.
 Най-често субектите са работещи лица.
 Те си разменят информация, черпят опит.
 Едното лице е по-активно, другото е слушател.
 Понякога субекти в това общуване са работещи и
неработещи, като инициатори и активни са
участниците в трудовата дейност.
 Това делово общуване е предимно хоризонтално.
 Може да се дължи на:
√ желание за самоизява,
√ работохолизъм,
√ суетност,
√ избиване на комплекси,
√ спомени,
√ ограничен духовен свят.
 Делово
общуване

институционално неинституционално

хоризонтално вертикално

регламентирано нерегламентирано
 Затруднения

 Обективни:

 онаследени неблагоприятни за деловото общуване

традиции,

 затруднения в езика,

 несъвършено законодателство,

 неразвита икономика;
 Субективни:

 ниска езикова култура,

 невъзпитаност,
 различия в социалните перцепции,
 прибързани заключения,
 липса на интерес към общуването,
 егоизъм,
 голяма чувствителност, неовладяна
емоционалност,
 неадекватни жестове,
 различия в интелекта, културата, опита.