1.

ПРОЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО ТЕКСТА

2. ФОРМУЛИРАЙТЕ ПОДТЕМИ, ПОДЧЕРТАЙТЕ КЛЮЧОВИ ДУМИ
3. НАПИШЕТЕ РЕЗЮМЕ

Елин Пелин създава епоха в българската литература. Изиграва решаваща роля в нея за
създаването на модерността. В повествователната му атмосфера традиционният битовизъм
потъва и изчезва. Той одухотворява пространствата, в които живеят героите му, драматично
реагира на всяко движение в душите им, на всеки чувствен трепет в поведението им. „Най-
сладкодумният изразител на българската поетичност“, както сполучливо го определя
Емилиян Станев, прониква в дълбините на националното битие, в съдбите на герои от всички
съсловия (от земеделеца, учителя и свещеника до ратая и стражаря). Най-важни за него са
преживяванията на личността и въздействието им над другите.
От началото на 20. век Елин Пелин се утвърждава като „певец на селската неволя“ (по
думите на д-р Кръстев). Лиричните му песни и картини, въпреки че са „здраво споени със
земята“ (по думите на Владимир Василев), съдържат магията на лиричността. Разказвачът
Елин Пелин съперничи на поета Елин Пелин, който живописно рисува сцени от българския
живот, излъчващи лични възторзи и разочарования. Художническата му чувствителност е
провокирана от близостта с българската земя, с историята и преданията й.
Елин Пелин е първият български разказвач, който не само преодолява традиционния ни
описателен битовизъм, но и стилизацията и фолклоризацията в така наречената „селска
проза“; който претворява народните приказки, сказания, легенди с оригинална лиричност и
ироничност, с дистанцираност и пародийност (например в стихотворните си детски приказки
или в някои от разказите от книгата „Под манастирската лоза“). Интимното му емоционално
съучастие на съпреживяващ случващото се в поетичния разказ често внася разкъсващ и
разполовяващ драматизъм в съдбите на героите, които се носят „на Битието в урагана“ (като в
стиха на Яворов), но, макар и страдащи, съхраняват вроденото си жизнелюбие и стремежа си
към издръжливост.