Йордан Радичков –

явление в съвременната
българска проза
 Йордан Радичков

(24.10.1929г. –
21.01.2004г.)

“В моята душа е светло,

защото аз съм най-великото
благо на вселената -
човешката личност - и без
мен всичко изгубва своя
смисъл!”
 Йордан Димитров Радичков е български
писател, драматург и сценарист,
представител на магическия реализъм.
Той е роден през 1929 в село Калиманица,
близо до Фердинанд, което през 1984 е
разрушено, защото се очаквало да бъде
залято от язовир Огоста. Завършва
гимназия в Берковица през 1947.
В продължение на няколко години се
възстановява от заболяване от туберколоза в
санаториум в Искрец и в родното си село.
Радичков работи като кореспондент (1951) и
редактор (1952 – 1954) във вестник “Народна
младеж”, редактор във вестник “Вечерни
новини”(1954-1960, в Българска
кинематография (1960-1962), като редактор и
член на редакционната колегия на вестник
“Литературен фронт” (1962-1969). Радичков е
съветник в Съвета за развитие на духовните
ценности на обществото към Държавния
съвет (1973-1986) и заместник-председател на
Съюза на българските писатели (1986-1989).
 Йордан Радичков е писател, за
когото правилата в художествената
литература губят своята традиционна
роля. Той е създаващия алтернативи
творец. Затова и интересът към
неговото творчество е толкова голям.
Два пъти е номиниран за Нобеловата
награда за литература.
Произведенията му са превеждани на
37 езика и са издадени в 50 страни
по света.
 Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в
България, така и в чужбина. Носител е на престижна
международна италианска награда “Гринцане кавур” (1984) за
белетристика и на Кралския шведски орден “Полярна
звезда”(1988). През 1996г. За книгата си “Малки жабешки
истории”

е вписан в Почетния списък “Ханс Кристиян Андерсен” на

Международния съвет на детската книга. В България е носител
на наградите : голяма награда за литература “Добри
Чинтулов”(1980), награда “Аскеер”(1996) за цялостен принос в
развитието на театралното изкуство, национална литературна
награда “Петко Славейков” (1998), голяма награда за литература
на Софийски университет “Св. Климент Охридски”(2001).

През 2000г. е удостоен с орден “Стара планина” I-ва степен за

цялостен принос в българската култура. През 2003г. Е удостоен и
с държавната награда за култура “ Паисий Хилендарски”.
Големият български писател умира в София на 21 януари 2004г.
ТВОРЧЕСТВО
ФАНТАСТИКА :СБОРНИЦ
И С РАЗКАЗИ

РОМАНИ

ПИЕСИ

ПЪТЕПИСИ

НЕФАНТАСТИКА :
СБОРНИЦИ
 ФАНТАСТИКА
•1965г.- “Свирепо настроение”
•1977г.- “Шест малки матрьошки и една голяма”
•1980г.- “Луда трева”
•1983г.- “Нежната спирала”(сборник разкази)
•1984г.- “Верблюд”(сборник разкази и новели)
•1985г.- “Тенекиеното петле”(сборник новели)
•1999г.- “Автострадата“(сборник разкази и новели)
•2000г.- “Пупаво време”
 РОМАНИ
•“Неосветените дворове” (1966г.)
•“Всички и никой” (1975г.)
•“Ноев ковчег” (1988г.)
 ПИЕСИ

•“Суматоха” (1967г.)
•“Януари”(1975г.)
•“Лазарица” (1979г.)
•“Опит за летене” (1979г.)
•“Кошници” (1982г.)
НЕФАНТАСТИКА
Сборници

1994г. – “Малки жабешки истории” (сборник приказки за деца)

Другите за Йордан Радичков ......
“Радичков е не само голям индивидуален
разказвач, но и представител на една голяма
европейска култура.Той е идеалният посланик
за такава мисия : с корени в българското
минало, но способен да говори на сърцата на
италианците, на европейците и на хората от
цял свят и да бъде разбран”
Проф. Джузепе дел Агата (Италия)

“В своите разкази, новели и

театрални пиеси “софийският
Кафка” използва оръжието на
гротеската срещу абсурдността на
света. Той черпи изкуството си от
селската мъдрост, устояла на
всички изпитания.”
Списание “Куриер на ЮНЕСКО”
 “С Йордан Радичков в българската
литература за сетен път проблясна
понятието майстор. Ние имаме добри
писатели. Имаме и много добри
писатели. Но майсторите се броят на
пръсти. Като Сали Яшар Радичков
слагаше душа на своите произведения
и ги пускаше да пеят по вечните пътища
на България. Те пеят отдалече и е
невъзможно да ги сбъркаме с други.
Български е техният глас, български са
техните лица, ние сме там с децата,
жените, бабите и дядовците, спомените,
селцата, къщите и дървоядите, цялото
това малко отечество, тази пуста,
невъзможна България, без която не
можем....Която непрекъснато ругаем,
но която непрекъснато обичаме, и така
ще бъде во веки веков.”
Станислав Стратиев
 “Винаги съм имал чувстово, че
Йордан Радичков е без възраст,
по-точно, че не е от този свят, а е
пренесен от онези непознати
планети, в които миналото и
бъдещето живеят по комшийски, а
времето е трупало безкрайна
мъдрост, познание и някаква
странна тъга, стоплена и озарена
от човешка доброта.”
Акад. Светлин Русев
“На мен Радичков винаги ми е приличал на Данте Алигери. Но в
подробен вариант – странникът от страната на торлаците не
поведе читателите си към рая, чистилещето и ада, а отвърза
балона на мечтата ни за свобода, направи опит за летене, направи
опит да повдигне българина над себе си, да му помогне да се види
от птичи поглед, да му отвори очите за небето и за другите
съзвездия от другите човешки небеса над планетата. Публиката му
се радваше и без да го разбира, защото усещаше, че й се лети, че
Радичков й дава възможност да се самонадскочи, но не й бе
съдено да го стори.”
(Румен Леонидов)
Йордан Радичков е един от най-успелите български
писатели. Неговото сърце бие за хората с любов, но
и с тревога, а неговото творчество разкрива
човешките ценности за всяко едно време.
 Нетрадиционните художествени
похвати на Радичков, съчетани с
класически жанрови форми,
позволяват на автора да разработва
повече аспекти от съвременния живот
върху ограниченото повествователно
пространство, включително и чрез
пародирането на някои от тези форми.
 Йордан Радичков винаги съумява да даде израз на
копнежа за хармония между стремежите на хората и
последствията от тях. Успява да наложи новата си
поетика в българската проза и преди всичко в краткия
разказвателен жанр, като разчита главно на
антиепичното повествование и широкото използуване
на иронията, гротеската, фантастичното.
Едновременно с
безпрецедентните си
белетристични прояви Радичков
се откроява с новаторството си
и в съвременната българска
драматургия. Както в прозата на
Радичков, така и в
драматургията му доминира
неочакваното съжителство
между трагичното и комичното,
осъществено най-ефектно на
структурно равнище – чрез
повторителността.
Разказът “Нежната спирала” на
Йордан Радичков
Основно послание в
текста – човекът би
трябвало да има
вътрешни сетива за
душата на природата , да
се разкайва и да поправя
грешките си спрямо нея,
не забравяйки, че той не е
неин господар, а само
малка част от нея.
 Метафоричен смисъл на освновни художествени образи

Пътят на ловците – път на

познанието, който Радичковия герой
стига до извода за егоистичното
отношение на човека към природата,
изпитва разкаяние и болка от ненужно
погубения живот.
Шипковия храст – символ на живата
природа , незаслужено наранявана от
човека.
“На няколко пъти той го замери
със снежни топки, храстът
трепваше, трепваха стотиците му
червени плодове и ако човек
извика на помощ въображението
си, може да сметне, че този
шипков храст наистина трепва
като живо същество и очите му
като на разбойник заиграват на
всички страни.”
Смъртта на дивия гълъб –
проява на неоправдана
човешка жестокост, злоба и
егоизъм.
“ Поривист и елегантен е дивият гълъб в полет. Когато
изстрелът от шейната го задържа и птицата почна да
кръжи бавно, изоставайки от ятото, никой от нас не
подозираше, че докато кръжи, птицата изстисква бавно
кръвта от себе си, за да допише с неясни кръгове и спирали
своето последно четмо и писмо върху бялата равнина,
последната фраза на своя живот.”
Нежната кървава спирала по снега-
обвинение срещу безчовечността на
хората.
“Може би тази фраза съдържа проклятие; може
би съдържа някакво завещание към другите птици;
а може би е само прост отпечатък на един
внезапен финал?”
“небесно червена сълза” – метафора на разкаянието и
болката на Радичковия герой за погубения живот, на
съпричастието към наранената природа и способността
да я разбира .
Кръговете във
въздуха, по снега -
символ на
кръговете в
живота, в който
винаги има:
.............раждане,..
.........развитие.........
........ смърт .
Изготвил:Зорница Тодорова
12 в клас 