ХРАМОВЕ МАНАСТИРИ И

ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ.
ОБОБЩИТЕЛЕН УРОК 5
КЛ.
Хенри Мод, 4 курс.
ф. №1810170010, специалност Теология,               
редовно обучение.
 
1. Православният Храм
Храмът е сграда за обществено
богослужение. Наричаме храма и
църква, което ще рече събрание.

Всеки храм се посвещава на някой

Господски или Богородичен празник или на
някой Божи угодник. Празникът, на който е
посветен храмът, наричаме  "храмов
празник". За този ден храмът основно се
почиства и украсява.
                   Притвор наричаме входното помещение в християнския храм, разположено
обикновено в западната му страна. В раннохристиянския и средновековния храм
притворът е бил предназначен за т.н. оглашени – желаещите да приемат християнството,
които се оттегляли в притвора след приключването на първата част на св. Литургия.
 Върху самия храм или близо до него се
издига висока кула с камбани и клепала.
Камбанният звън възвестява началото на
отделните богослужения и на по-важните
им моменти, както и някои радостни или
тъжни случаи от живота на църквата и на
нейните членове.
 Храмът е място за молитвено приближаване
към Бога. Всичко в храма ни води в общение
с Бога. Общността се събира в храма търсейки
спасение молитва и общение с Бога. Не трябва да ходим в
храма само когато имаме нужда трябва да посещаваме
храма възможно най - често за да се спасим от греха.
 2. Манастир или обител място за самота е
религиозна общност от монаси или
монахини, която има свой устав и се
ръководи от игумен. Манастир се нарича
и комплексът от богослужебни, жилищни
и стопански сгради на тази религиозна
общност.

Терминът монашество се отнася както за отделни лица, така

и за цели общности, приели безбрачие и отрекли се от
всички блага на светския живот, подчиняващи се
обикновено на определен устав и служещи на идеали,
достижими само по пътя на самоотричането и изолирането
от светския живот. 
3. Православен Живот
"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият
фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана,
молеше се в себе си тъй:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци,
грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя
митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от
всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да
подигне очи към небето; но удряше се в гърди и
казваше:
Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан
повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който
превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява,
ще бъде въздигнат". (Лук. 18:10-14).
 Молитвата на митаря е покайна и смирена, а заедно с това е и
молитва на вярата и оправданието. С такава молитва трябва да
влизаме в църква, за да ни чуе Милосърдният Господ и да излезем
оттам оправдани.
 А да не се молим като себелюбци.