Баскетбол

История на възникването на баскетбола

През декември 1891 година канадецът Джеймс Нейсмит, преподавател по физическо
възпитание в Спрингфийлд, Масачузетс, се опитва да създаде занимания за учениците
си през дъждовен ден. Той търси игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа
физическата им форма през продължителните зими. След като отхвърля няколко други
възможности като прекалено груби или неподходящи за затворено помещение, той
описва основните правила и заковава кош за праскови на височина 10 фута.
 Впоследствие, дъното на коша е пробито, така че топката да се вади с дълга пръчка.
Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, специално
предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена през
50-те години. Дриблирането не е част от първоначалната игра с изключение на подаването с
отскок на топката. По-късно дриблирането е разрешено. И се налага като съществена част от
играта през 50-те години. Кошовете за праскови се използват до 1906 година, когато са
заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да
преминава през коша.
 Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това е непрактично,
защото зрители от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад
коша. Дневниците на Найсмит, открити през 2006 година, показват, че той е бил притеснен
за създадената от него игра, заимствала някои правила от по-стара детска игра с топка,
заради множеството предишни неуспешни опити. Найсмит дава на играта името „баскет
бол“. Първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари
1892 година с 9 играчи. Той завършва с резултата 1:0. Петчленните отбори стават
стандартни през 1897 – 1898 година.
 
 Правила
Точки се получават за преминаването на топката през мрежата на коша от горе надолу, а
отборът с повече точки в края на играта печели. Топката може да се придвижва чрез
тупкане в земята (дриблиране) или чрез подаване между съотборници (пас). Близките
контакти (фалове) не са разрешени. Баскетболната среща е разделена на 4 четвъртини,
като в американския баскетбол те продължават по 12 минути, а в европейския вариант –
по 10. Попадение в коша, реализирано със стрелба пред линията за 3 точки се награждава
с 2 точки, а попадение от или зад тази линия с 3 точки.
 Времето за атака е 24 секунди, а за изнасяне на топка от собственото поле е 8 секунди.
Начало на атака е моментът, в който отборът в нападение докосне топката. За край на
атаката се счита моментът, в който топката се удари в ринга, излезе от рамките на игралното
поле или премине във владение на противниковия отбор. При нарушение на времето за
атака или изнасяне, топката преминава във владение на противниковия отбор.
 Нарушения
В баскетбола има два вида нарушения - лични и отборни. Лично нарушение се отсъжда
при грубо съприкосновение със състезател от противниковия отбор. Такова нарушение
може да бъде извършено и в защита, и в атака и се отсъжда предимно за опасни
действия с ръце. В определени случаи реферът може да прецени да обяви лично
нарушение за неспортсменско поведение. За лично нарушение при стрелба на
противников играч пред и след линията за 3 точки, въпросният играч изпълнява
съответно 2 или 3 наказателни удара. При пето лично нарушение за мача състезателят
няма право да продължи участието си в срещата. Отборните нарушения са сумата от
нарушенията на състезателите, както и няколко специфични нарушения, предимно от
неспортсменски характер.
 Отборът може да получи нарушение при непозволени действия на треньора или на
състезателите на резервната скамейка. Петото и всяко следващо отборно нарушение в
една част (в случай на продължение фаловете се запазват от последната част) се наказва
с два наказателни удара за противниковия отбор. Изключение правят фаловете в атака,
които се отчитат като отборни нарушения, но не се изпълняват, а топката се вкарва в
игра от противниковия отбор.
Други нарушения
След дрибъл или пас на състезателя е позволено да направи две крачки преди да
стреля към коша или подаде топката. Ако състезателят направи повече от 2 крачки,
реферът отсъжда „крачки“ и топката преминава в противниково владение. При условие,
че състезателят е на едно място, тогава той няма право на крачки. В НБА са позволени 3
крачки. Ако отборът в нападение върне топката зад линията, отбелязващата средата на
игрището, реферът свири „върната топка“ и топката преминава в противниково
владение.
 Позиции

Пойнт гард (плеймейкър):обикновено е най-бързият играч

в отбора, като неговата задача е да осигури точен пас в
точното време.
2.Атакуващ гард: има за задача да направи колкото се може
повече стрелби, основно от далечно разстояние, а в защита
трябва да покрие голям периметър.
3.Леко крило: трябва да бележи точки от средна и близка
дистанция, като пробива между противниковите
защитници.
4.Тежко крило: много често играе с гръб към коша или под
него и отваря пътя на лекото крило като блокира
защитниците. Стреля почти само от близка дистанция.
5.Център: обикновено най-високия човек на игрището,
използва височината и силата си, за да отбележи; в защита
брани коша от близо, готов за "чадър" или борба.
 Екипировка
По принцип, единствената екипировка за играта е баскетболната топка и баскетболното
игрище. Състезателните нива изискват използването на повече средства: часовници, табла
с резултати, редуващи се указатели, и система за часовникобройно спиране посредством
свирка. Униформите на членовете на отбора се състоят от фланелки, изработени от еднакъв
доминиращ цвят и гащета, изработени от еднакъв доминиращ цвят, който може да е
различен от фланелките.
 Състезателите задължително трябва да вкарват фланелките вътре в гащетата. Номерата
трябва да са ясно видими – на гърба на фланелката трябва да са високи поне двадесет
сантиметра, а на гърдите – най-малко десет. Не са разрешени предпазители за пръст, китка,
ръка, лакът или предмишница, накити за глава, бижута или други предмети, които могат да
причинят охлузване или нараняване. Разрешени са предпазители за рамото, мишницата,
бедрото или подбедрицата, при положение, че не може да се наранят другите играчи, както
и наколенки, протектори за счупен нос, очила, които не създават опасност за другите
състезатели и ленти за глава, не по-широки от пет сантиметра.
 Благодарим за вниманието!

Изготвили: Моника, Диян, Радослав и Пламена