Типология на уврежданията

III-та част
 АУТИЗЪМ

Човекът, назовал думата „аутизъм” като разстройство,

е доктор Leo Kanner, психиатър в университета Johns
Hopkins (USA).
Характеристика на състоянието (по Канер):
• -   уединяване;
• -   натрапливи действия;
• -   изключителна памет;
• -   ехолалия;
• -   алалия;
• -   дизлалия;
• -   чувствителност към дразнители;
• -   ограничен диапазон от интереси;
• -   интелигентност.
 Ранни изследвания

1944 г. австрийският лекар-педиатър Аспергер описва 4 деца,

проявяващи състояние, което той описва с термина „аутистична
психопатия”. Много от симптомите, за които говори Аспергер,
могат да се обединят със симптомите от групата на Лео Каннер:

• социално отдръпване;
• стереотипи в речта и движенията;
• съпротива срещу промените;
• странен интерес към някои предмети или хора.
 Ранни изследвания

Според Каннер и Аспергер, аутизмът не може да бъде

поставен в глава „шизофрения”, а по скоро „психопатия”.
Според тях аутизмът и шизофренията се различават на три
основни етапа:
• проблемът се проявява в ранна възраст;
• сериозността му намалява с възрастта;
• липсата на халюцинации.
 Ранни изследвания

През 1966 г. Андреас Рет споменава, че е открил 22 момичета, които

проявяват съвкупност от поведения с аутистичен характер, но след
първите 5-6 месеца от живота им, като преди това тяхното развитие е
било нормално.
 Ранни изследвания

През 50-те години на миналия век Бруно Бетелхайм, обяснява

характеристиката на децата с аутистично поведение чрез
взаимоотношенията майка-дете. Той лансира теорията за „майката-
хладилник” и смята, че едно дете става аутист, защото не може да
понася своето враждебно обкръжение, в което липсва обич.
 Ранни изследвания

Терминът „аутистичен” се появява за първи път през 1968 г. - във второто

издание на наръчника на Американската психиатрична асоциация за
диагностика и класификация на психичните разстройства /DSM II/.
Там аутизмът е класифициран като “детска шизофрения”,
„симбиотична психоза”, „детска психоза” – термини, употребявани
като синоними.
 Ранни изследвания

1968 г. бележи началото на промяна в начина на възприемане на

аутизма която се приближава към това, което е прието и в наши
дни. Майкъл Рутър публикува резултати от едно изчерпателно
изследване на литературата относно аутизма и симптомите,
които са свързани с него. Той предлага тези симптоми да бъдат
групирани в три големи категории:

• липса на интерес към общуване;

• нарушения на комуникацията, по-скоро в качествен отколкото в
количествен аспект;
• липса на въображение, проявявана чрез много ограничени интереси
или ритуално поведение.
 Класификация

Спектър на аутистичните разстройства, към които

 спадат:
• - аутизъм (аутистично разстройство);
• - синдром на Asperger;
• - Childhood disintegrative disorder;
• - Pervasive development disorder – not other specified (PDD-NOS);
• - Синдром на Rett.
 Синдром на Аспергер

• По-леката форма на аутизъм.

• Децата имат запазен интелект и развиват способността за вербално
общуване.
• Въпреки това начинът, по който употребяват езика, не е нормален.
Говорът им е монотонен или напевен.
• Не разбират хумора и иронията.
• Срещат трудности в разбирането на социалните норми, езика на
тялото, мимиките и жестовете.
• Имат натрапчиви и тесни интереси и трудно понасят промените.
• Един от най-болезнените аспекти на този синдром е трудността, която
срещат децата в създаването и запазването на приятелски
отношения.
 Childhood disintegrative disorder
(Детско разстройство на развитието)

Тежко, но много рядко срещано разстройство. Възможността дете с този

синдром да постигне напредък в развитието си е минимална. Почти
във всички случаи след втората година от живота се наблюдава
регрес в говора, моториката и общуването.
Pervasive development disorder – not other specified (PDD-NOS)
(Первазивно разстройство на развитие)

Терминът се използва за диагностициране на деца, които отговарят на

повечето, но не на всички критерии за аутизъм. Те имат същите
слабости като аутистичните личности и се повлияват от същите
интервенции. Тук спада и атипичния аутизъм.
 Синдром на Rett

Този синдром се различава от типичния аутизъм по факта, че засяга само

момичета. Също като Childhood disintegrative disorder води до
дълбоки увреждания и е изключително рядко срещан.
 Симптоматика

Симптомите варират от по-леки до

тежки:
• нетипични игри – прохождащо дете с аутизъм обикновено игнорира
останалите деца и предпочита да играе само. Детето може да
прекара много часове, стоейки тихо (като в транс) или
концентрирайки се върху определен обект. Всеки опит да се привлече
вниманието му може да предизвика емоционален изблик;
 
• неправилна реч – децата не говорят много или остават напълно тихи.
Ако говори, детето повтаря това, което е казал друг човек. Стилът на
изказ е неадекватен - вместо да каже “Искам сандвич”, детето пита
“Искаш ли сандвич?”;
 Симптоматика

• повтарящо се поведение – детето повтаря една и съща фраза или

настроението му не се променя. Пляскането с ръце, посочване с
пръст, люлеенето са типични;
• ненормално поведение – децата могат да развият някои натрапчиви
навици – желание да минават по един и същ маршрут към училище
всеки ден, завъртане всеки път когато влизат в стая, силно разсейване
от определени дейности или предмети. Понякога могат да бъдат
“свръхактивни”, агресивни, импулсивни. Някои могат умишлено да се
нараняват;
• един от най-често срещаните съществени белези, е концентрацията
на детето върху  дребен и несъществен детайл.
 Симптоматика

Преди появата на аутизма като състояние(синдром) при децата, някои от

тях говорят и се държат нормално. Родителите не могат да си обяснят
как така детето им изведнъж спира да говори и да реагира на нещата,
които го заобикалят. При други, липсата на говор и реакция се
проявява от самото начало на неговото развитие.

Аутизмът трудно се диагностицира при деца, които са по-леко

засегнати. 
 Симптоми, свързани с физическото
здраве на детето

• Поява на пъпки, екземи и други дерматологични проблеми по

кожата;
•  Колики, лениви черва;
• Промяна на формата на стъпалата или инфектиране ноктите на
пръстите на краката с гъбички;
• Лечение с антибиотици 4 или повече пъти за 1 година; 
• Лечение 8 или повече пъти с антибиотици от четвърта генерация като
Ceclor, Bactrim, Keflex, Amoxicillin и др.; 
 Симптоми, свързани с физическото
здраве на детето

• Инфекции на ушните канали (Otitis Media);

• Хиперактивност;
• Храносмилателни проблеми: чести разстройства, газове, колики;
• Лесно преуморяване, потиснатост; 
• Чести болки в главата, стомаха или в мускулите; 
• Проблеми със съня;
 Симптоми, свързани с физическото
здраве на детето

• Дразнимост от цигарения дим;

• Пристрастеност към консумация на пасти за зъби, сапуни, угарки от
цигари, стъкла, които са силно токсични. Този фактор е предизвикан
от прекаленото насищане на токсини в организма, които са причина
за изпитването на нужда от такива; 
• Прекалена зависимост към консумация на кетчуп и всичко,
произведено по синтетичен път, млечни продукти, консерви, чипс,
шоколадени изделия, рафинирана захар. 
 Симптоми, свързани със психическото
състояние на детето

• Проблеми с обучението;.
• Кратки периоди на внимание;
• Депресия и неприемливост на ласки;
• Ограничена способност за създаване на контакти с други хора;
• Ограничена способност за започване или поддържане на разговор;
 Симптоми, свързани със психическото
състояние на детето

• Повтаряне на едни и същи думи (ехолалия);

• Загриженост към предмети;
• Често детето не проявява интерес при поставяне на задачи и
занимателни игри;
• Проявява разсеяност и повтаря едни и същи грешки при поставени
задачи от липса на внимание; 
 Симптоми, свързани със психическото
състояние на детето

• Не следва инструкциите и не завършва поставените му задачи; 

• Много лесно губи предмети  и забравя къде ги оставил;
• Детето бързо забравя задачите си за деня. 
 Етиология

•Причините за появата на аутистичното поведение са

противоречиви.
•Повечето автори приемат, че причините са многобройни.
•За произхода на аутистичното поведение има две теории:
- психогенетична (предпочитана във Франция);
- органична (използвана в Северна Америка).
 Етиология

• Психоаналитичната теория обяснява аутизма с дисхармония в

ранните взаимоотношения между майката и детето. Аутистичният
синдром е начин на психическа организация в отговор на тази
дисфункция. Психоаналитичната теория е била развита през
50те години, когато не се е разполагало с днешната апаратура за
изследване на централната нервна система. Поради това тази теория
не се базира на научни данни, а на изследвания на
определени случаи чрез модела за обяснение на симптомите, който
борави с психоаналитични понятия. 
 Етиология

• През 1965 г. Бърнард Римланд изказва хипотеза за органичния

произход на аутизма, която днес е потвърдена от епидемиологични
изследвания, които изясняват някои страни на въпроса.
 Етиология

Възможни етиологични фактори:

• Неврологични и биохимични процеси;

• Несъвместимостта между антигените на кръвните групи;
• Генетични фактори;
• Храненето;
• Вируси;
• Ваксини.
 Профилактика и интервенция

Аутизмът не се лекува.
Симптомите могат да се подобрят чрез комплексно
въздействие, което включва:
• - образование – индивидуална обучителна програма, насочена към
конкретните проблеми на детето – речева и езикова терапия;
• - поведенческа терапия – целта на терапията е да се подсили
“правилното” поведение и да се намали неподходящото – като
например съзнателното нараняване;
• - медикаментозна терапия – няма едно единствено лекарство, което
лекува всички симптоми ефективно.
 Педагогическа интервенция

• Индивидуален подход;
• Комплексно педагогическо въздействие;
• Мултидисциплинарен подход;
• Работа с родителите;
• Работа с децата в класа;
• Взаимодействие с колегите;
• Оптимизиране на взаимодействието на институциите.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО !