Електрофлокирането се извършва в електростатично поле. Върху повърхността на носител се нанасят къси влакна, свързващи се с основата,чрез свързвател. Влакната,които се използват не трябва да са термопластични. Има няколко етапа при получаването на ватката : 1. Получаване на влакнестата маса – включва смилане на влакната, почистване и нанасяне на веществата, които определят големината на товара, който се придава. Използват се багрени влакна за десениране. Преди нанасяне се пресяват с вибрационни сита. 2. Подготовка на основата – основата се грундира. Грундът придава гладкост и равномерност на повърхността, върху която се нанася лепилото. Лепилата са акрилатни и се нанасят чрез промазване. Основно изискване за тях е да са във вискозно течно състояние от момента на навлизане на влакната до сушенето. Не трябва да има отблъскване между съседни влакна. 3. Почистване на повърхността – отстраняват се излишните влакна. Има няколко различни вида инсталации за електрофлокиране,но принципът им на работа е еднакъв. Има транспортно платно (1), върху което се намира базовия материал, покрит с глутен (2). От камерата (4) се изсипва влакнестия материал. Електродите (5) и (6) зареждат влакната. Двата електрода, между които в резултат на интензитета на приложеното напрежение влакното се пренася от контейнера до колектора. Това напрежение определя и дълбочината на проникване на влакната в свързвателя , а от това зависи и здравината на полученото изделие. В зависимост от формата на колектора получаваме различна форма на изделието. Скоростта на подаване на влакната определя площната маса на ватката. Методът на електрофлокиране има ограничено приложение поради ниската производителност и намалените възможности по отношение на вида и дължината на преработваните влакна.