Сетивност

 Определение- способността на организма да възприема

дразненията от околната среда или от собствените си
тъкани и органи и да им отговаря по специфичен начин.
 Основна физиологична единица при осъществяване на

сетивната дейност е анализаторът. Състои се от:

1. рецептор (екстеро-; проприo-; интерорецептори)
2. проводникова част (гръбначномозъчни възли, ядра от
мозъчния ствол и таламуса, малкия мозък и др.)
3. корова част – осъществява осъзнат анализ на сетивната
информация и е в основата на условнорефлексната д-ст
Класификация на сетивността
 Обща сетивност:
1. Повърхностна (екстерорецептивна) – за по-груб и недобре
локализиран усет за допир, болка, температура
2. Дълбока (проприорецептивна) – за натиск, тежест, ставно-
мускулен, вибрационен усет
3. Интеорецептивна ( от вътрешните органи)
4. Сложна - за локализация, дискриминация, двумерно-
пространствен усет и стереогнозис
 Специализирана сетивност- зрение, слух, вкус, мирис,

вестибуларна сетивност
Видове рецептори
 Екстерорецептори:
1. Механорецептори ( за допир- телца на Майснер; натиск-
телца на Меркел; вибрации- Фатер Пачини )
2. Терморецептори (колбички на Краузе; топлинни- телца на
Руфини) – разположени по-повърностно
3. Ноцирецептори- за възприемане на болка
 Проприорецептори (нервно-мускулните вретена- реагират

при мускулно разтягане; сухожилни стуктури на Голджи-

също реагират при разтягане, но имат по-висок праг на
дразнение)
Видове рецептори
 Интерорецептори- локализирани във вътрешните органи и
сверзани с автономни нервни импулси (автономна болка-
при увреждане на вътрешен орган или сигнализират за
физиологична потребност, напр. изпразване на тазови
резервоари)
 Най-често интерорецептивната сетивност е неосъзната,

задейства гръбначномозъчни и стволови автономни

рефлекси
 Свързана с недобре локализирана болка
 Път на анализатора на повърхностната
сетивност
 Първи неврон- телата на клетките се намират в спиналните ганглии
и провеждат импулси за груби тактилни,болкови и температурни
дразнения до задния рог на гръбначния мозък
 Втори неврон- започва от големите клетки в задния рог на
гръбначния мозък; аксоните му се изкачват един или два сегмента
от същата страна и се кръстосват, като оформят спиноталамичния
път (разположен в сраничния сноп на гръбначния мозък), след което
завършват в таламуса (вентро-латералното ядро на зрителния хълм)
 Трети неврон- от таламуса аксоните му преминават през задната
трета на задното бедро на капсула интерна и завършват в 3, 1, 2 и 7
Бродманово поле на гирус постцентралис в париеталния дял
Път на повърхностната сетивност - особености
 В задното коренче медиално навлизат влакната, които са
най-дебело миелинизирани, свързани с дълбоката и
фината тактилна сетивност, а латерално по-слабо и
немиелинизираните, свързани с повърхностната сетивност
 Всяко задно коренче се състои от влакна на различни

сетивни нерви и е свързано с определен дерматом

 Има несъответствие между локализацията на сегментите на

гръбначния мозък и съответните им по номер прешлени

 В спиноталамичния път влакната от по-високите сегменти

се разполагат медиално, а тези от дисталните - латерално

Път на анализатора на дълбоката сетивност
 Първи неврон- изграден от клетките на спиналните ганглии,
които без да се кръстосват в състава на задните стълбци на
Гол (funiculus gracilis) и Бурдах (funiculus cuneatus) завършват
в едноименните ядра в продълговатия мозък (задностълбцова
система)
 Втори неврон- от ядрата на Гол и Бурдах в продълговатия
мозък, след кръстосване на нивото на долната булбарна олива,
достига до таламуса (VPL)
 Трети неврон- от таламуса, в състава на задната трета на
задното бедро на вътрешната капсула завършва в задната
централна извивка на кората на главния мозък- gyrus
postcentralis на париеталния дял
Път на дълбоката сетивност - особености
 Импулсите от мускулните вретена се предават по най-
дебеломиелинизираните влакна
 Влакната на funiculus gracilis (сноп на Goll) са разположени

медиално и носят аферентации от сакро-лумбалната област

 Влакната на снопа на Burdach се намират латерално (от TH5

нагоре) и носят аферентации от горната част на тялото и

горните крайници
 Малка част от влакната на първия невро достига до колоната на

Кларк, откъдето заповат спиноцеребеларните пътища на

Флексиг и Гауерс, свързани с неосъзнатия анализ на мускулния
тонус и координацията на движенията
Симптоми на увреда на общата сетивност
 Количествени:
1. Отпадни:
 Анестезия, аналгезия, термоанестезия, паланестезия,

топоанестезия- при прекъсване на сетивните проводници

 Хипестезия- при частично прекъсване на сетивните

проводници
2. Възбудни симптоми:
 Хиперестезия- повишен усет за допир, болка и

температура, при понижен праг на възбудимост

 Парестезии – тръпнене (мравучкане)
Симптоми на увреда наобщата сетивност.
Видове болка
Според локализацията:
1. Местна - в областта на дразненето от болестния процес
(важна за топичната диагностика- болка при перкусията на
черепа в областта на туморен процес или вътречерепен
хематом)
2. Проекционна - дистално от мястото на възникването
(коренчева болка при заболявания на ПНС)
3. Ирадиираща - от един сетивен нерв към съседен (при
зъбен гранулом перкусията върху един зъб предизвиква
болка по целия клон на тригеминалния нерв)
Симптоми на увреда на общата сетивност.
Видове болка

4. Отразена - при заболявания на вътрешните органи.

Патологичните импулси преминават от рецепторите на
вътрешните органи,през задния рог на гръбначния мозък
и възбуждат проводниците на болевата сетивност на
съответния дерматом, където се разпространява и
болката. Това явление се нарича висцеро- сензорен
феномен, а кожният участък, където се проектира
болката - зона на Хед.
Симптоми на увреда на общата сетивност.
Видове болка
Според начина на възникване болките биват:
1. Спонтанни - дължат се на дразнене на ноцирецепторите в
кожа, мускули и др., от болестни процеси, които увреждат
общата сетивност- дискови хернии, тумори, възпалителни
заболявания
2. Провокирани - при изразени болестни в структурата на
нервна система и вътрешните органи. Напр. разтягането на
нервните стволове (симптом на Ласег) или притискане
върху подлежаща кост (болкови точки на Вале)
предизвикват болка.
Симптоми на увреда на общата сеивност
Качествени:
1. Невралгии - силни, пристъпни, стрелкащи по хода на сетивни нерви
(радикулалгия- задно коренче, лумбалгия, цефалгия)
2. Каузалгия - хронична, пристъпна, мъчителна, пареща при увреда на
симпатиковите влакна на периферните нерви, съпроводена с трофични и
терморегулационни разстройства
3. Фантомни – каузалгични,при болни с ампутирани крайници
4. Парестезии - спонтанни усещания на мравучкане по кожата
5. Хиперпатия - качествена промяна на болковия, температурния и
тактилния усет, съпроводена с неприятна емоция, недобре локализирана
6.Алодиния – провокира се от неболкови стимули, тъпа, дълбока, при
увреда на периферен нерв
Симптоми на увреда на общата сетивност
 Качествени:
 Полиестезия – няколко усещания след едно дразнене
 Дизестезия – извратено възприемане на болката като допир

или температурно дразнене

 Алоестезия – усещане, което не съответства на мястото на

дразненето
 Алохейрия – при дразнене в едната телесна половина

усещането се локализира на симетрично място в другата

 Стереоанестезия – загуба на стереоестезията, в разултат на

разстройство на общата и особено на дълбоката сетивност

Синдроми на увреда на общата сетивност
 Сетивни синдроми при увреда на периферните нерви-
хипестезия, анестезия (съчетани с двигателни, рефлексни и
автономни разстройства), тъй като са смесени нерви). Срещат
се при травми, неврити, невропатии
 Заднокоренчев синдром – развиват се отпадни сетивни

симптоми по дерматомен тип; възбудни симптоми – коренчеви

болки, парестезии. Най-често при заднолате - рални дискови
хернии, тесен вертебрален канал
 Синдром на спиналния ганглий - хиперпатии, неприятни

парестезии, силна болка по дерматомен тип с везикуло-

еритемен обрив. Най-често при херпес зостер
Синдроми при увреда на общата сетивност
 Заднорогов синдром - при сирингомиелия се нарушава
структурата на сивото вещество в гръбначния мозък.
Наблюдава се сирингомиелитна дисоциация на сетивността-
блокова и температурна анестезия, при запазен усет за допир
и дълбока сетивност
 Синдроми при увреда на сетивните проводници на

гръбначния мозък. Те са в бялото мозъчно вещество и са

разположени в задните и странични стълбци на гр. мозък.
При травми, тумори и миелити с пълно прекъсване, МС,
Фуникуларна миелоза се наблюдава загуба на всички видове
сетивност от нивото на увреда надолу
Синдроми при увреда на общата сетивност
 Синдром на Браун-Секар (синдром на полупрекъсване на напречника
на гръбначния мозък)- на страната на увредата загуба на дълбоката
сетивност, а на противоположната- на повърхностната сетивност,
хомолатерална пирамидна лезия
 Синдром на увреда на спиноталамичния път – псевдосегментно
разстройство на сетивността – от дисталните дерматоми асцендира
към проксималните
 При увреда в мозъчния ствол - алтерниращи синдроми с
хемихипестезия на противоположната половина на тялото ( с-м на
Wallenberg)
 Таламичен синдром - хемихипестезия на срещуположната страна на
тялото и лицето, атаксия, неприятна таламична болка.
Синдроми при увреда на общата сетивност
 Вътрешна капсула - уврежда се най-често при мозъчни
инсулти, тумори, травми. Наблюдава се хемихипестезия или
хемианестезия на противоположната телесна половина
 Корови разстройства - най-силно се засяга финия тактилен

усет, сложната и дълбоката сетивност - псевдопериферен тип;

парестезии на противоположната телесна половина, като
започват от лицето или ръката
 Психогенни разстройства - най-често при дисоциативни

разстройства (хистерия) - хипестезия, анестезия или

хиперестезия. Те са с резки граници- под формата на „чорап“
или“ръкавица“