Пейо Яворов

1878-1914
Поет на драматизма
 Обществено - историческа действителност

Времето от началото на ХХ в. до края на 20-те години е

тотално време на българската модерност.
1. Живот и творчество.
● родно място - Чирпан
● име - Пейо Тотев Крачолов
● псевдонимът Яворов - даден от Славейков
● участва в Македонското освободително движение
● член на литературния кръг “Мисъл”
● любовта - трагична (Мина Тодорова и Лора Каравелова)
● самоубива се след самоубийството на жена си Лора
● основоположник на символизма в българската литература.
 Жизнен път

● 1 януари 1878 - роден в град Чирпан. Истинското му име е

Пейо Тотев Крачолов.
● 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки
различни селища.
● след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО.
● 1901 - издава първата си стихосбирка “Стихотворения“ .
● 1904 - става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев
и негов пръв биограф — „Гоце Делчев“.
● 1907 - излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която
окончателно проправя пътя на модерната българска лирика.
● 1909 - мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“.
● 1910- написва пиесата “В полите на Витоша”.
● 1910- изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена — Мина
Тодорова.
● 1910- излиза от печат антологичната книга на поета „Подир
сенките на облаците“.
● 1912- написва пиесата “Когато гръм удари”.
● 1912- венчава се за Лора Каравелова.
● 29 ноември 1913 - Лора се застрелва, а Яворов прави опит да
се самоубие.
● 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се
застрелва.
 Убеждения
● “ Няма по – топла стряха от
бащината и по-успокоително небе от
родното.”
● “ Не много години, а много живот в
малко години прави човека ценен.”
Литературният кръг “ Културната фигура на
Мисъл” Яворов е възелът - архив и
актуалност заедно, около
който се заплитат въпросите
и отговорите на случилата се
модерност.
 Яворов за...

Съдбата

“ Съдбата е по- високо от нас. Ние нямаме око за нея.

Ние сме во всесилието и мрака на нейната шепа.”
 За красотата

“ В ясното утро на цивилизацията красотата беше

видима.Сега захождат слънцата на всички култове- и
в здрача на настъпващата вечер ние можем само да
чувстваме. Затова някога красотата беше физически
дар, а днес е една душевна способност- едно
изкуство.”
 За гения
“ Геният няма възраст и
народност...И винаги той
е носител на едно
откровение- в своята
копнееща, всякога
детинска, оставаща
чужда на живота душа.”
За обвиненията...
“ Иде ми всичко това, което
съм дал за българския народ,
да си го взема и да ида дори
да умра на чужда
територия.И това бих го
направил, ако с това не
мисля, че ще се изложи
твърде зле страната.”
 Творчество
Поезия:
● “ Стихотворения”-1901г.-” Градушка”, “ На нивата"
● “ Подир сенките на облаците”-1910г.
● Антология – КалиопаАнтология – Калиопа, Лист отбрулен
Антология – Калиопа, Лист отбрулен , Край моретоАнтология –
Калиопа, Лист отбрулен , Край морето , ВеликденАнтология –
Калиопа, Лист отбрулен , Край морето , Великден, Недей ме пита
Антология – Калиопа, Лист отбрулен , Край морето , Великден, Недей
ме пита , ЖеланиеАнтология – Калиопа, Лист отбрулен , Край морето
, Великден, Недей ме пита , Желание, СънАнтология – Калиопа, Лист
отбрулен , Край морето , Великден, Недей ме пита , Желание, Сън,
ЧудакАнтология – Калиопа, Лист отбрулен , Край морето , Великден,
Недей ме пита , Желание, Сън, Чудак, Бабина приказкаАнтология –
Калиопа, Лист отбрулен , Край морето , Великден, Недей ме пита ,
Желание, Сън, Чудак, Бабина приказка , Есенни мотиви.
● Царици на нощта-Месалина, Клеопатра, Сафо.
● Стихотворения-1895-1900.
● Стихотворения –1901.
● Стихотворения-1901-1903.
● Стихотворения –1904.
● Стихотворения- 1904-1906.
● "Безсъници" –1907.
● "Подир сенките на облаците" –1910.
● Проза-Гоце Делчев, Хайдушки копнения.
● Драми-”В полите на Витоша”, “Когато гръм удари”
 Ранно творчество

● В началото на творческия си път, под влияние на

народническите си настроения, Яворов създава
стихотворения предимно със социална насоченост.
Тези ранни творби обективират света в неговите
социални, национални и битови измерения.Това са
стихове-рефлексия на конфликта между човека и света.
 “ На нивата”
Недей дочаква и зори, върви
Ори, ори, ори...
..........................
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тая орисия
 “ Градушка”
“Да беше мор, да беше
чума,
а то градушка ни удари,
а то порой ни мътен
влече, слана попари,
засух беше , в земята
зърно се опече...”
 1903 година...
Крушението на социалните и национални идеали
на Яворов след въстанието от 1903г. Променя
проблематиката, естетиката и поетиката на
лириката му.Започва т.н. Втори, символистичен
период в творчеството му.Яворов стига до
символизма не по пътя на абстрактните
философски тези, а чрез личностно изживяване.
 “Песен на песента ми”

И ей ме днес: погледай, връх е-самота.

И ти се върна, моя красота!
Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми-кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи...
 ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете Булото на срам и грях -

в две хубави очи; - музика - не ще го хвърлят върху тях
лъчи страсти и неволи.
Не искат и не обещават те ... Душата ми се моли,
Душата ми се моли, дете,
дете, душата ми се моли...
душата ми се моли!
Не искат и не обещават те! -
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях Две хубави очи. Музика, лъчи
булото на срам и грях. в две хубави очи. Душата на дете...
...
 Литературната критика за поета

● “Роден на границата на две епохи, в първия ден на

1878 г.- годината на освобождението на България,
Яворов сякаш завинаги остава белязан от
двойствеността. Граничното време сякаш прекосява
душата му, оставяйки го мъчително разпънат между
ценностите на един отминаващ свят и болезненото
усещане за тяхната разколебаност в модерното
време.”
 Във времето...

Яворов е едно от най-енигматичните творчески

присъствия в нашата литература. Боготворен от
мнозина, разбиран от малцина, признат от
всички, той продължава да е предизвикателство
за изследователите.Той е този, който слага
отпечатък върху времето и във времето.
ЗАТОЧЕНИЦИ
Пейо Яворов
1878 - 1914
2. Заточеници. Особености.

А) жанр
елегия - лирическо произведение с
тъжен характер
Б) повод за написване
Солунската афера - преврат сред
дейците в Македонското движение,
осъждането им на заточение
В) идея
трагизма на революционерите
заради неизпълнения синовен
дълг
3. Заглавието.

първото заглавие - “Към

Подрумкале” (Мала Азия) -
мястото на заточение
по-късно променено - насочено
към всички революционери,
откъснати от родината.
посвещението - Т.
Александрову - обвързва с
македонската тема
4. Времето и мястото. Първа строфа.
заник-слънце залез - край на един живот

морски ширини безкрайното пространство, няма

връщане
игра стихийна уморени контраст - израз на противоречива
душевност
почиват яростни вълни олицетворение

кораба се носи отдалечаване от родното

чезнете в мъгли далеко неясното бъдеще

вий, родни брегове раздяла с родината - болка

5. Родното пространство - втора строфа
Вардар, Дунав и Марица, географските обекти - любов към
родината

Балкана, Странджа и Пирин огромна болка от раздялата с нея

ще греят нам — до гроб зарица винаги ще присъства в спомените

И някога за път обратен силен трагизъм - осъзнаване за

невъзможно завръщане към родното
едва ли ще удари час:
 6. Неизпълненият синовен дълг. Трета
строфа - поанта
продаде ни предател клет;
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой — съдба завидна!
вътрешното
предателство - причина
за нарушената връзка с
родината
обръщението към
родината - болка от
невъзможната борба за
нейната свобода
 7. Отдалечаването от родината.
Четвърта строфа.

корабът, уви, не спира; ● движението на кораба -

засилва трагизма,
отдалечава от родината
все по-далеч и по далеч ● краят на деня - метафора
на усещането за
нощта приключил живот
● Атон - окончателно
прекъсва връзката с
чутният Атон България
8. Безнадеждността на заточениците.

● сълзи накипели ● безсилие

● скъпи нам предели ● отчаяние
● угаснал взор — за сетен
● окован дух
път
● простираме ръце в окови ● обръщението към
родината - сбогуване и
● изгубен рай
прошка
● Горчива скръб сърца ни
трови. —
● Прощавай, роден край!
Какво внушават стиховете: „светът ще бъде
сън за нас“?
Елегията „Заточеници“ от Пейо Яворов разкрива огромната мъка на осъдените на
заточение по родината. Изразът „светът ще бъде сън за нас“ показва мислите на
изгнаниците, които биват отведени, тяхното неудовлетворение от недовършеното дело и
мечтите им за светло и свободно бъдеще. „Сън“ е метафора, която задълбочава тези
емоции – заточениците виждат този свой толкова съкровен свят само в мислите,
спомените и мечтите си. Вече няма да могат да служат на отечеството си, както повелява
дългът им. Творбата е художествено обобщение на раздялата с родното, невъзможното
завръщане, болката, неудовлетворението от недовършеното дело.