НАРУШЕНИЯ ВЪВ

ВОДНО-СОЛЕВАТА
ОБМЯНА
 Хомеостаза

Деликатния баланс между течности електролити,

киселини, основи и метаболити е необходим за
нормалното съществуване

Основните компоненти на хомеостазата са: изоволемия,

изоосмия, изойония, изохидрия, изоксемия и изотермия.

Поддържането на ВСБ (първите три изо-) е един от най-

важените компоненти на хомеостазата
 Физиология

ВОДНО СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪЗРАСТЕН МЪЖ – 60% ОТ ТМ

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА – 50% ОТ ТМ
(ПОВЕЧЕ МАСТНА ТЪКАН)
КЪРМАЧЕ – 75% ОТ ТМ
 Разпределение на телесната вода:

2/3 – вътреклетъчно
1/3 – извънклетъчно (интерстициално и интравазално)
1. Вътреклетъчна течност – 40% от ТМ
2. Извънклетъчна течност – 20% от ТМ
- интерстициална – 15% от ТМ (3/4 от ИТ)
- интравазална (плазмен обем) – 5% от ТМ (1/4 от ИТ)
3. Трансцелуларна течност (трето пространство) < 0,5%
- цереброспинална
- плеврална
- перитонеална
- синовиална и др.
NB: Какво се губи:

1. Дишане – само вода.

2. Потене – вода и електролити (Na), като загубата на
вода е по-голяма (потта е хипотонична).
3. Повръщане – вода, Na, К, Cl, киселина – последици
дехидратация и МБ алкалоза.
4. Диария – вода, Na, К, алкалии – дехидратация и МБ
ацидоза.
5. Урина (полиурия):
- осмотична диуреза и инс. диабет – предимно вода
- бъбр. заболявания, лечение с диуретици,
хипоалдостеронизъм – вода и електролити.
Изменения в обема засягащи предимно
вътресъдовото пространство– механизми на
регулация:

1. Намален циркулаторен обем (хиповолемия):

барорецептори (ЮГА) – вазоконстрикция + задръжка
на Na и вода от бъбреците – повишаване на
циркулаторния обем.

2. Увеличен циркулаторен обем (хиперволемия):

обемни рецептори (сърце) – отделяне на ANP +
подтискане на RAAS – вазодилатация и отделяне на Na
и вода от бъбреците.
Изменения в обема засягащи и клетъчното и
извънклетъчното пространство – дехидратация.

 Повишени – Hg, Htc, Общ

белтък (хемоконцентрация)

 Изотонична (Na и
осмоларитета са в нормални
стойности)
 Хипотонична (Na и
осмоларитета са понижени)
 Хипертонична (Na и
осмоларитета са повишени)
Изотонична дехидратация (загуба на Na и вода в
еквимоларни количества):

1. Бъбречни загуби – полиуричен стадий на ОБН,

полиурия в началните стадии на ХБН, сол губещ нефрит,
лечение с диуретици, болест на Адисон.
2. Загуби от ГИТ – повръщане, диария, фистули.
3. Загуби от кожата – изгаряния, отворени рани.
4. Загуби в третото пространство – перитонит,
панкреатит.

Клиника: тахикардия, олигоурия, колапси, жажда

(повишен AT II)

Лечение: 0,9% NaCl.

Хипотонична дехидратация (загубите на Na
превишават тези на водата) – извънклетъчна
дехидратация + клетъчна хиперхидратация.

Причини са всички състояния посочени при

изотоничната дехидратация, които се компенсират само
с вода.

Клиника: тежка хиповолемия (тахикардия, олигоурия,

колапси) + мозъчна симптоматика (замайване, делири,
гърчове, мозъчен оток), липсва жажда.

Лечение: Mannitol + 0,9% NaCl – бавно поради опасност

от мозъчен кръвоизлив.
Хипертонична дехидратация (загубите на вода
превишават тези на Na).

1. Невнасяне на вода (жадуване).

2. Изпотяване.
3. Хипервентилация.
4. Осмотична диуреза при декомпенсиран захарен
диабет, инсипиден диабет, ренален диабет, лечение с
Mannitol.

Клиника: лека хиповолемия (тахикардия, олигоурия),

замайване и унесеност (клетъчна дехидратация), сухи
кожа и лигавици, силна жажда.

Лечение: вода или глюкозни разтвори.

Изменения в обема засягащи и клетъчното и
извънклетъчното пространство – хиперхидратация.

 Понижени – Hg, Htc, Общ

белтък (хемодилуция)

 Изотонична (Na и
осмоларитета са в нормални
стойности)
 Хипотонична (Na и
осмоларитета са понижени)
 Хипертонична (Na и
осмоларитета са повишени)
Изотонична хиперхидратация (задръжка на Na и
вода в еквимоларни количества) – най-честа:

1. Бъбречна недостатъчност.
2. Сърдечна недостатъчност.
3. Хипопротеинемия – нефрозен с-м, ексудативна
ентеропатия, цироза на черния дроб, гладуване.
4. Ендокринни нарушения – вторичен
хипералдостеронизъм, лечение с глюкокортикоиди.

Клиника: наддаване на тегло, отоци и изливи, повишено

АН.

Лечение: диуретици (тиазидни, бримкови, К-

съхраняващи).
Хипотонична хиперхидратация (задръжката на вода
превишава тези на Na).

1. Повишена водна доставка (психогенна полидипсия).

2. Намалена водна диуреза – ОБН, терминална ХБН,
тежки пиелонефрити, неадекватна секреция на АДХ
(тумори, травми, инфекции и др.).

Клиника: мозъчна симптоматика от водната

интоксикация (главоболие, повръщане, гърчове, мозъчен
оток) + всички симптоми на повишен обем.

Лечение: Mannitol + бримкови диуретици.

Хипертонична хиперхидратация (задръжката на Na
превишава тези на водата).

1. Пиене на морска вода.

2. Остра и хронична БН.
3. Остър гломерулонефрит.
4. Първичен хипералдостеронизъм.

Клиника: всички симптоми на повишен обем + жажда

(от клетъчната дехидратация).

Лечение: бримкови диуретици + глюкозни разтвори.

 Отоци

Дефиниция:
Натрупване на течност в интерстициалното
пространство.
Натрупване на течност в телесни кухини.
 Hydrothorax
 Hydroperitoneum (ascites)
 Hydropericardium
Аназарка - тежък, генерализиран оток
Механизми за формиране на оток

 Увеличено хидростатично налягане

 Намалено колоидно-осмотично (онкотично)
налягане
 Нарушен лимфен отток (блокирани лимфни
канали)
 Увеличен капилярен пермеабилитет
Повишено хидростатично
налягане в капилярите:
 Локално (венозна обструкция):
 Тромбози, флебити, варици, външна компресия от
тумори, цикатрикси, лигатури, тесни дрехи и др.
 Чернодробна обструкция
 Пръдължително стоене в право положение
 Генерализирано (задръжка на вода и соли).
 Застойна сърдечна недостатъчност
 Бъбречна недостатъчност
 Кардиогенен белодробен оток

 Увеличено хидростатично
налягане в резултат на
застой в пулмоналната
циркулация

 Интерстициален оток

 Алвеоларен оток
Намалено онкотично налягане:

 Намалено образуване на албумини

 чернодробно заболяване
 белтъчно гладуване, смутена резорбция
 Загуба на плазмени протеини:
 гломерулни бъбречни заболявания
 ексудативна ентеропатия
 кръвозагуба, изгаряния, отворени рани
Увеличен капилярен пермеабилитет

Локални:
- Възпалителни
- Алергични
- Травматични
Генерализирани:
- Остър гломерулонефрит
- Ангиоедем
Възпалителни отоци
Нарушен лимфен отток

Първичен лимфедем.
Вторичен:
- хирургични интервенции
- тумори и метастази
- травми
- облъчване
- паразитози
 Лимфна обструкция

Елефантиаза

Причинява се от
паразитен червей –
filaria (filariasis),
пренасян от комари