Томислав Дяков

„Българският характер“

Стефани Петрова 81331

Цветелина Печевска 81337
 Мотиви и цели на изследването
 „Защо сме такива?“
 Преходни периоди т.нар. „кризи“
-> Когато се променя нещо в света ни
-> Когато се променя светът
 Културна идентичност и характерът на
българина
„Колективната идентичност е
„образът“, който една
етническа група създава и
поддържа за себе си и който
и‘ служи за разграничаване от
други етнически групи. „
 Методи на изследване
 Методите са комплексни.
 Акцентът попада върху
духовното, материалното в
културата.
 Първи метод - е свързан с
причинно-функционални или
вероятностни формули на
интеграция
 Втори метод – логикосмисловият
 Зони на дискурса
 Основната зона на анализ е народната култура.
 Фолклорът е израз на съзнание на народността
 Четири задължителни аспекта.
Етнически характер
 Етнос
 ,,Етносът поражда
културата, създава
философията, открива
Бога, дори формира
материалните и
икономически условия. “
 Славяни, прабългари и
траки
 Средновековие
 Възраждане
 Патриархалност
 Ролята на мъжът и жената.
 „Мъж и куче навънка, жена и котка – край печката.“
 „Дека мъж стъпи – тамо жена не може да стъпи. “
 „женски Пейо“ „под чехъл“
 Предци - потомци
 Трудолюбие
 Трудът е битие, начин
на живот, без който няма
съществуване.
 „Залудо работи, залудо
не стой.“
 „Като ми плащат колкот
да не умре, че работим
колкот не заспим.“
 Здравомислие

Практицизъм
 „Всяко чудо за три дни.“
„Оти да се косим, га че ми мине.“
„Каквото си надробиш, това ще
сърбаш.“
„Здраве и берекет.“
 „По – добре богат и здрав,
отколкото беден и болен“
Гостоприемство

 „Ако българинът проявява една

крайна пестеливост по отношение
на парите, то по отношение на
хляба, на житото и други домашни
произведения той е щедър.“
 Норми – вино и ракия, заедно с
мезета
 „Сборът за селянина е по – голям
празник даже и от Великден…“
 Егоизъм
 „Сговорна дружина планина повдига.“
 „Бутни другарчето си и му гледай сеира“
 „Дълбоките корени на егоизма са в общественото разделение
на труда.“
 Умереност
 Космос – Хаос
 „не се прегръща и целува с всеки като руснак“
 „не говори възторжено като сърбин“
 Уседналост
 Привързаността ни към определени зони е разновидност на
уседналостта.
 Скептични сме към новото – неизвестното крие рискове.
 „свое – чуждо“
 Честолюбие
 „Ти мен уважаваш ли ме ?“
 „На слепия кажи, че е сляп, и той ще се разсръди“
 Оправност
 Да правиш всичко напълно сам.
 „сръчността на мозъка“ < „физическата сръчност“
 „тя може да се постигне чрез самостоятелност, отговорност,
но и свободомислие“
 Алчност
 И баща си за пара продава.
 Поискай му душата и нея ще ти даде.
 „В България се усеща страшен недостатък на пари,което тежко се отзовава на
земеделието,промишлеността и търговията.Бълагария е страна без съсловия и без
богати и бедни в европейския смисъл“
 „Без пари челяк и Богу не е драг“
 „Без пари нищо не върви“
 „ Без пари и в гроб не те турят.
 Двама прители в София:
 -Както върви скоро ще се наложи да просим
 -От кого ?
 Кариеризъм
Чудо ще стори,за да успее.
Пет пари не дава.
 Кариеризма е най-дребнавата форма :
„Дрънкат ми някои диванета,че можеш,кай,да напреднеш,ама трябва да
бъдеш,кай,подлец.Бошлаф!Архиподлец ти ставам аз на тебе,брайно,ама где оня
късмет!
 Патриотизъм
Своето си е най-хубаво.
Чуждото е все по-голямо.
 Етапи от Мирослав Хрох:
1.Създаване на малка група от хора,които изследват език,история,култура.
2.Поява на „патриоти“-ученици и последователи на елита и разпространяващи
идеите.
3.Налгане на масово национално съзнание.
 Нихилизъм
Българската работа.
Това е възможно само у нас.

Актьорите и режисьорите,създателите на студентските програми „Куку“ и

„Каналето“,поднесоха венец в градинката пред „Кристал“с надпис „На геройски
напусналите България.
 Храбростта
Мечка страх,мен не страх.
Не плаче Бежанова майка,а Стоянова.
Франсоа Пуквил преминал през Родопите в края на 18в.,според
него българите са с войнствен произход,запазил и в робството
черти на независимост „те са храбри,скромни и трудолюбиви,но
невежи повече отколкото може да се предполага“
 Страхливостта
Страх лозе пази.
Който става овца,изядва го вълкът.
„Преклонена глава остра сабя не сече.“-въстанията,бунтовете са по-ярък символ на
протест,войнственост и храброст.
„Българинът вярва,че всичко се върши и става така,както е определено от Бога,от
съдбата,от орисниците“-понятията на народа за невидимия свят.
 Простотията
Прост народ-слаба държава.
От каквото мъдрия се срамува,с него се простия надува.

„Виждал съм човек,на който простотията му стои ревера му като дървеница.С

нея се храни,спи,а и също така говори.“-Това е, когато простотията не е по-
голяма от самия теб и можеш да я скриеш където поискаш.
 Религиозността
Господ ще ни помогне.
От който се много кръсти,пази се.
 Още от Средновековието се смята,че българинът бил „по природа“ атеист и
неверник.Още от тогава го избивало на езичество и ереси.Атеизмът бил
предмет на национална гордост,особен в ходещите при социализма
популярни версии на народопсихологията.
 Религиозен фанатизъм-фанатизма е продукт на неверие и се появява
там,където убежденията,догмите и целите са под съмнение.
 Чувствителността
Обичам с добрия да плача, а не с лудите да скачам.
Разциврил се като жена.
Интелигентността
Ум царува,ум робува,ум патки пасе.
Вода гази,жаден ходи.
 Недоверчивост
На другиго ги продавай тия!
Приема всичко за чиста монета.

 Тази черта на българина не е изключение от двойствената му природа,затова

може да я определим като „доверчива недоверчивост“
 Вместо заключение
 От Възрождението насам се налага идеята,че добродетелният българин е
доказателство за целия народ,а този,който ги е изгубил е изключение.
 Ние сме с положителни качества,другите са с отрицателни качества.
 „За много наши сънародници днес не е престижно да са българи.Има и
такива,които се срамуват да се нарекат българи.Трети считат,че не е платимо
да си останеш българин и се вричат на чужди идеи, на чужди мисли и чужди
роли.“