Фолклорен / традиционен календар

СЪДЪРЖАНИЕ
 1. Календари
 2. Бъдни вечер/Коледа
 3. Сирни Заговезни/Прошка
 4. Великден
 5. Пасха
 6. Гергьовден
1. КАЛЕНДАРИ
От най-дълбока древност хората се опитвали да измерят
времето и да подредят повтарящите се цикли - ден и нощ, зима,
пролет, лято, есен. Това било жизнено необходимо за тях, за да
планират трудовите си дейности и да знаят дните, когато трябва
да отдадат почит на боговете.
Думата календар е латинска и означава „всеки първи ден от
месеца“. Днес я използваме с две значения:
 Първо, с нея назоваваме специална система за измерване
на времето.
 Второ, с нея наричаме особен вид таблица, в която
последователно са изброени всички дни и месеци на една
година.
1. КАЛЕНДАРИ
От незапомнени времена хората
обожествявали двете най-ярки
светила – Слънцето и Луната.
Наблюдавали движението им и
забелязали техните повтарящи се
месечни и годишни цикли. Особено
голямо внимание обръщали на
моментите, когато денят е най-къс,
най-дълъг или е равен на нощта. Така
всеки народ възприел свой календар,
ориентиран спрямо Слънцето
(слънчев), спрямо промяната във
формата на Луната (лунен) или
спрямо двете небесни тела
(слънчево-лунен).
 1. Обичаят е стар общо приет навик,
който е дълбоко вкоренен в бита на
хората и се предава от поколение на
поколение, като по този начин се
запазват националната култура и
наследство.
2. Обреди наричаме действията, които
съпровождат народните обичаи.
Такива са приготвянето на обредните
хлябове по празниците,
боядисването на яйцата за Великден,
забулването на булката и
извеждането от дома й.
3. Ритуалът е установен ред, по който
се извършват обредните действия.
БЪДНИ ВЕЧЕР (24/25 ДЕКЕМВРИ)
Бъдни вечер е един от най-важните семейни
празници. Той е посветен на дома, огнището
и семейството.
В различните краища на страната народът
нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена
вечеря, Вечерня и Неядка. На трапезата
присъстват само постни ястия, нечетни на
брой.
24 декември е наречен Бъдни вечер, защото
молитвено се пожелава всичко най-добро за
в бъднини. В дните преди този празник
жените стават много рано и през целия ден
се приготвят за празничната трапеза. Те не
жалят сили и време, за да бъде всичко наред
в навечерие- то на Коледа. Според
поверието, както мине Бъдни вечер, така ще
върви животът през цялата година. Затова
цялото семейство помага при извършването
на обредите и приготвянето на трапезата.
Трапезата -характерното за този ден е, че
трапезата е тържествена. Ястията на нея
трябва да са седем, девет или дванадесет
на брой и задължително трябва да са
постни. Най-често на трапезата
присъстват варен фасул, пълнени с ориз
или с боб чушки, лозови или зелеви
сарми, варено жито, тиквеник, ошаф,
чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден
хляб (наричан още боговица, богова пита)
баница, зелник.
Според народните обичаи под трапезата се
слага слама. Вечерята на Бъдни вечер
започва рано, за да узреят рано житата.
Когато стане време за вечеря най-
възрастният мъж прикадява три пъти
трапезата, къщата, зимника, кошарата,
оборите, хамбарите.
Бъдникът – по стара традиция , преди да се
нареди празничната трапеза на Бъдни
вечер, стопанинът на къщата запалва
специален пън в огнището наречен
бъдник. Отначало той разбърква с него
огъня, а после поставя тънкия край на
дръвчето в него. Там то остава да тлее
цялата нощ и да поддържа огъня жив.
Дървото е крушово, дъбово или буково и
по искрите от огъня се гадае каква ще е
годината - колкото повече са те, толкова
по-богата ще е реколтата. Запаленият
бъдник се свързва с представата за
възраждащото се Слънце и с образа на
световното дърво, което осъществява
връзката между небето и земята.
Поверия - на Бъдни вечер се извършват магически
действия (гадаене) за плодородие, за здраве и
благополучие на всеки член от семейството.
Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне
на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето
си през новата година по ядките на орехите –
всеки край масата трябва да счупи по един и
ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде
здрав през цялата година.
На Бъдни вечер започват така наречените
дванадесет мръсни дни, които продължават до
Йордановден. Народът ги нарича още погански
или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6
януари границата между земята и небето
изчезва. Разделението между двата свята
временно се заличава.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ/ПРОШКА
Сирни заговезни (Прошка) е важен зимно-пролетен
празник в народния календар. Празникът се
чества седем седмици преди Великден (винаги
в неделя) и трае една седмица, в която се
изпълняват различни обреди и обичаи. Хвърля
се кръст в двора на момичетата, които
момчетата харесват. През седмицата - в сряда,
петък и неделя се връзват люлки и момите, и
момците се люлеят за здраве.
Сирни Заговезни поставя началото на най- големия
пост през година /Великият пост/, с него се
свързват и кукерските игри и не на последно
място прошката. В българската народна
традиция празника обозначава границата
между зимата и пролетта - възраждащата се
природа.
Поверия- сутринта на Сирни Заговезни се запалват
огньове на най-високото място в селото или на
мегдана. Вярва се, че докъдето стига
светлината на огъня, дотам ще има плодородие.
Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят
се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран),
оратници (дърво, разцепено, на което има
слама-която се пали) и оруглици ( намазани с
катран кош), децата и младежите извършват
ритуално очистване на нивите, да донесат
голям берекет.
На празника се иска прошка. По традиция по-
младите посещават домовете на по възрастни
роднини и близки и искат прошка.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни,
вечерта се извършва ритуала Хамкане. На
дълъг конец се връзвало яйце или халва. Де-
цата трябвало да опитат да хванaт с уста яй-
цето, без да го докосват с ръце.
ВЕЛИКДЕН
Възкресение Христово се празнува главно по две
причини. Първата е историческа – за това, че на
този ден преди години Господ Иисус Христос,
след като се е родил на земята, след като е
живял, проповядвал и извършил много чудеса,
с които е доказал, че е бог, а не обикновен
човек, накрая се е оставил сам да бъде
изтезаван и мъчен.. Втората основна причина
да празнуваме Възкресение Христово е, че
човек през цялата година и особено на
Великите великденски пости се подвизава
телесно и духовно, бори се със своите грехове и
немощи.
Велики петък ( Разпети петък) е денят, в който е
разпнат е разпнат Божият син Иисус Христос,
за да стане изкупителна жертва за греховете на
човечеството. Това е време на душевно
пречистване и ден в който не се работи. От
Разпети петък до обяд на Страстната събота не
се слага нищо в устата.
Великден се празнува три дни. В полунощ
на събота срещу неделя хората отиват на
черква и под звъна на камбаните се
поздравяват с думите: -- Христос
возкресе!, и в отговор се казва: -
Воистина возкресе! Целуват се и си
пожелават здраве и щастие.
Сутринта на първия празничен ден (винаги
неде- ля) всички отиват на тържествена
църковна служба. Свещта от църквата се
отнася в дома. В неделя всички се чукат с
боядисаните яйца. През целия ден се ходи
на гости, посещават се родителите,
кумовете, кръстниците, близки и
приятели. Носи се козунак и бутилка
вино. На светлия празник се връзвали
люлки и люлее- нето е било
задължително.
ВЕЛИКДЕН
Яйцето- казват, че идеята за яйцето е толкова стара,
колкото е стар светът. В овалната му форма и
бял цвят древните виждат умален образ на
Вселената. В архаичните им представи то
олицетворявало началото на Космоса, символ
на вечния кръговрат в природата, медиатор
между света на живите и мъртвите. Тези
изначални представи за яйцето откриваме още
в светогледа на древните траки.
В архаичните представи на българите червеният
цвят притежава магическа сила - да спира
природните стихии, които заплашвали
посевите. Затова с алено яйце заплашват
градоносните облаци, за да прогонят бурите и
ураганите. Изнасят червено яйце, пирустия и
брадва, за да възпрат градушките. С черупки-
те на червено яйце мажат праговете на къщите,
плевните, стоборите и кошарите, за да не ги
удари гръм, да не сполети беда семейството и
добитъка.
ГЕРГЬОВДЕН
Гергьовден в българския народен календар
е един от най-големите празници през
годината и най-големият пролетен
празник. Празнува се на 6 май. С него
започва лятната половина на стопанската
година, завършваща на Димитровден. Това
разположение в празничния календар
определя и изключително богатата му
обредност, обхващаща всички области от
стопанския и социален живот на хората.
Гергьовден се празнува в чест на Св.
Георги, традиционно схващан като
повелител на пролетната влага и
плодородието (отключва изворите и
влагата, побеждавайки ламята; обхожда и
наглежда полята и посевите), покровител
на земеделците и най-вече на овчарите и
стадата.
 Легенда
Фолклорната легенда е фантастичен
разказ за възникването на нещата от
действителността. Тя е предание за
минали събития, в което се съчетават
реално и фантастично. Литературно
произведение или разказ за
исторически събития, в кое- то
действителността е премислена и
украсена с чудновати измислици -
сказание, предание, нещо невероятно.
Едно от най-известните чудеса извършено
от Свети Георги и заради което е често
изобразяван на иконите, убиващ змей,
е чудото станало близо до град Вирит,
днешен Бейрут, недалеч от град Лида,
където лежало тялото на светеца.
ЗМЕЯТ И СВЕТИ ГЕОРГИ
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което
живеел страшен змей, той често излизал и много
хора ставали негова жертва. Когато пък
доближавал градските стени дъхът му отравял
онези, които били на близо и го вдишвали.
Гражданите се опитвали да се преборят със звяра
неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния
владетел за помощ, той пък от своя страна издал
заповед, с която разпоредил всеки ден да
предават на змея по едно от децата си и тъй да се
спасят останалите. Издавайки тази заповед той
уверил хората, че когато дойде неговия ред и той
ще предаде дъщеря си на чудовището. И така
всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно
от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на
управителя. Когато това станало, гражданите
поискали от бащата да изпълни думата си. Той
заповядал на детето си да облече най-хубавата си
премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил Свети
Георги яхнал бял кон и отишъл при
девойката. Попитал я защо стои там и
плаче, а тя като му обяснила защо е там
викала към него да бяга. В този час
светецът-воин препуснал към змея и го
пробол с копието си. После наредил на
момичето да го върже с пояса си и да го
завлече в града. Народът, като видял това се
разбягал от страх, но Свети Георги им
заговорил, да не се страхуват, защото
Господ Иисус Христос го е изпратил да ги
избави от това зло, за да повярват в Него.
Подир тези думи светият войн отрязал с
меча си главата на змея, а хората повярвали
в Бога и всички до един се покръстили, а те
били двадесет и пет хиляди освен жените и
децата.
 Щракнете върху иконата, за да добавите ка

ИЗГОТВИЛ: ИРЕНА КАСПАРЯН