Стогодишната война

Причини за войната

През 1066 г., след победа в битката при Хейстингс, Уилям Завоевателят заема трона на
Англия. Като херцог на Нормандия, Уилям се явява васал на краля на Франция.
След като се качва на престола на Англия, той създава ново англо-норманско кралство и
започва да осъществява серия от заплетени династични бракове. Така и Англия, и
Франция може да предявяват претенции за едни и същи територии.
Точно това се случва през 1337 г., когато Филип Шести обявява, че Гаскония принадлежи
на Франция и дава повод на Едуард Трети да се обяви за законен престолонаследник на
Франция, предизвиквайки военни действия, които се водят между двете кралства повече
от 100 г.
 Обявяване на войната

През 1333 Едуард Трети започва Втората война за независимост на Шотландия срещу
шотландския крал Дейвид Втори, който е съюзник на Франция. Филип вижда в това
възможност да си върне Гаскония, докато вниманието на англичаните е концентрирано на
север, но войната се оказва лесен успех за Англия. Дейвид е принуден да избяга във
Франция след поражението си в битката при Халидън Хил през юли 1333.
През 1336 Филип планира експедиция, която да върне Дейвид на шотландския трон, като
в същото време той присъедини Гаскония. Открити сблъсъци започват, когато френски
кораби нападат селища по крайбрежието на Ла Манша, а през 1337 Филип предявява
претенции към Гаскония, позовавайки се на феодалния закон и твърдейки, че Едуард е
нарушил клетвата си, като не се е грижил за нуждите и исканията на своя сюзерен. В
отговор Едуард заявява, че той е законният наследник на френския трон и в деня на Вси
светии през 1337 Хенри Бъргхерш, епископ на Линкълн, пристига в Париж и обявява
война от името на Англия.
 Първи период
Фландрийските градове застанали на страната на Англия, подпомагайки я с големи
парични средства. Крал Едуард Трети успял да привлече на своя страна германския
император. Английската армия била съставен предимно от свободни селяни, които за
разлика от френските рицари били много дисциплинирани. Новост в английската армия
бил корпусът на стрелците с лък, които още отдалече поваляли своите противници.
Макар войната да започнала през ноември 1337 г., първата сериозна битка станала през
1340 г. край Слайс при устието на р. Шелда. Там френският флот бил буквално
унищожен, като по този начин Англия си осигурила господството по море.
Шест години по-късно в битката при Креси френската армия претърпяла тежко
поражение. Английските стрелци успели да унищожат около 1500 френски рицари,
докато англичаните загубили само трима. Английската армия продължила своето
настъпление и в битката при Поатие през 1356 г., водена от сина на Едуард - Едуард
Черния принц, бил пленен даже френският крал. След дълги преговори е подписан
мирен договор в Бретини. Според този договор Англия получава Кале, почти цяла
Аквитания и голяма сума като откуп за краля. Едно от най-големите селски въстания във
Франция започнало през 1358 година. Френските феодали наричали презрително
селяните "жаки" - оттам дoшлo и названието на самото въстание. Страшната чумна
епидемия през 1349 г. също допринесла за разрухата в страната.
 Втори период

Войната се подновила през 1369 г. Шарл Пети се заел енергично да реорганизира

държавните финанси. Определени били няколко постоянни данъка, доходите от които
позволявали да се проведат реформи и в армията. На мястото на феодалното опълчение
били създадени силни наемни отряди, кралската войска станала основа на армията. Бил
създаден флот от120 кораба и при възстановяването на военните действия френската
армия била вече друга. Водена от Дюгеклен, тя, без да влиза в големи сражения, успяла да
изтласка англичаните към крайбрежието, като били превзети над 20О крепости.
През 1380 година на френския престол встъпил Шарл Шести. Военните действия с
Англия почти затихнали. През 1396 г. дори бил сключен мирен договор, който продължил
18 години. Въпреки мира обаче, вътрешното положение на франция се влошило. Причина
за това била борбата за надмощие в управлението между брата и чичото на Шарл Тази
борба довела Франция до разорение, което станало причина за нови въстания в селата и
градовете.
 Трети период
През 1415г. английският крал Хенри Пети възобновява претенциите си върху френската
корона, възползвайки се от вътрешната криза във Франция. Той разгромява френската
войска в битката при Аженкур. До 1419 г. той завладява Нормандия и си осигурява
подкрепата на бургундския херцог Филип. Филип Бургундски посредничи между Шарл
и Хенри и те сключват мирен договор в Троа. С него е предвидено, че след смъртта на
Шарл, Хенри ще стане крал на обединеното Англо-френско кралство. Преграда за
английското настъпление към Южна Франция бил гр. Орлеан. Ето защо през 1428 г.
англичаните го обсадили. И за французите, и за англичаните било ясно, че от тази обсада
ще зависи (донякъде) изходът на войната. Шарл разполага с твърде малко войски, за да
помогне на обсадените и успехът започнал да клони към страната на англичаните. В този
критичен момент край Орлеан се появили френските войски, предвождани от Жана
д'Арк.

Край на войната
След смъртта на Жана д'Арк успехите на френските войски не секнали. През 1435 г.
бургундският херцог минал на страната на Шарл. Една година по-късно французите
влезли в Париж. Англичаните били изгонени от Франция, като в техни ръце останало
единствено пристанището Кале. През 1453 г. бил сключен мир, с който се слагал край на
Стогодишната война.
 Жана д'Арк
Жана д'Арк била родена в селцето Домреми, в областта Шампан. Отраснала като
обикновено селско момиче, тя като всички французи се вълнувала за съдбата на своята
страна. Шестнадесет годишна, Жана започнала да твърди, че чува гласове на светии,
които я напътствали да поведе народа за спасението на Франция. Отчаяни от неуспехите,
хората бързо и повярвали. Самият крал я поставил начело на армията. Със своята
смелост и проницателност Жана увличала всички след себе си. Тя първа влизала в
битките и храбро се сражавапа с враговете. Вестта за нея и нейното пристигане край
Орлеан окрилили французите и само за 4 дни те успели да сломят английската
съпротива. На 8 май Жана д'Арк тържествено влязла в града. Предвождани от нея,
френските войски все по-уверено настъпвали, изтласквали англичаните. Успехите и
правели огромно впечатление на нейните съвременници. Популярността и била толкова
голяма, че от нея започнал да се бои самият крал. През 1430 г. обаче при една схватка
при Компиен бургундците, които били съюзници на англичаните, успели да я пленят.
Срещу 10 000 жълтици я продали на англичаните, които след разпити я изправили на
съд. Тя била обвинена в магьосничество и осъдена на смърт чрез изгаряне. На 30 май
1431 г. пламъците на кладата погълнали 19-годишната Жана д'Арк, наричана още
Орлеанската дева.
 Резултати

От войната Франция излиза изтощена икономическа, но сплотена политически.След

смъртта на Бургундския херцог Карл Смелия в битката при Нанси към Франция са
присъединени бургундски земи.Когато през 1481 г. е присъединен Прованс кралството
достига границите на съвременна Франция.
В Англия след кратък период на засилване на централната власт при Хенри Пети
Ланкастър след военните неуспехи през 40-50-те години на 15 в. настъпва упадък.
Загубата на всички владения във Франция дават нов тласък на феодалните распри в
Англия, които водят до 30 годишната Война на розите. На власт идва династията на
Тюдорите начело с Хенри Седми.
100-годишната война слага край на дългогодишните претенции на английските крале
към френската корона.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

ГЕОРГИ КИРИМОВ 6В