Глобализация

Христина Терзиева 11г

 Същност
▪ Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите,
социални, технически, политически и културни взаимовръзки и
отношения между отделните страни, организации и хора. Той е
свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на
идеи, капитали, технологии и елементи на културата.
▪ Макар контакти между сравнително отдалечени региони да
съществуват още от Античността, те придобиват наистина
глобален обхват едва след Великите географски открития през
15 – 16 век. Бързото развитие на транспортната и
комуникационна техника през 20 век водят до бързо
интензифициране на процеса на глобализация с разрастване
на международната търговия и трансфер на капитали и
създаване на първите политически институции от глобален
мащаб.
 Етимология и употреба
▪ Терминът произлиза от английската дума Globe (сфера), която навлиза в английския
език от латинското globus: „кръгла форма, сфера, топка“, и от около 1550 г. се използва
в смисъла на планетата Земя, или на триизмерната ѝ проекция. Една от най-ранните
известни употреби на съществителното глобализация е от 1930 г., в публикация,
озаглавена „Към ново образование“ – използвано е с цел да се обозначи цялостния
поглед на човешкия опит в областта на образованието. Подобен по смисъл термин,
„корпоративни гиганти“, е използван от Чарлз Тейз Ръсел през 1897 г., за да опише
големите национални корпорации и други големи предприятия по това време.
▪ До 60-те години на 20 век, и двата термина започват да се използват като синоними от
икономистите и други учени.
▪ През втората половина на 1980-те, понятието навлиза в масовата преса. От самото си
начало, концепцията за глобализацията вдъхновява създаването на подобни
определения и тълкувания, коренящи се исторически в пътищата на търговията и
развитието на големите империи в Азия и Индийския океан от 15 век насам.
▪ Поради сложността на концепцията, изследванията, статиите и дискусиите обикновено
остават фокусирани върху отделни аспекти на глобализацията.
 История
▪ Историческите корени на глобализацията са предмет на
продължаващи спорове, дължащи се до голяма степен на
различните по обхват дефиниции на самото понятие
глобализация. Някои учени поставят нейното начало в Новото
време, докато други я разглеждат като явление с по-дълга
история. Така Андре Гундер Франк, привърженик на теорията на
зависимостта, смята, че глобализацията съществува от появата
на търговски връзки между Шумер и Индската цивилизация
през 3 хилядолетие пр.н.е.
▪ Един ранен период на глобализационни процеси е епохата на
Елинизма, когато гръкоезични търговски центрове се
разпростират в обширни области от Индия до Испания, в
центъра на които са големите градове Александрия, Атина и
Антиохия. По-късно в тази зона на международна търговия е
включен и Китай, което довежда до формирането на Пътя на
коприната от западните части на империята Хан през Партското
царство до Римската империя. През този период между
Средиземноморието и Индия се движат около 300 кораба
годишно, като превозваните от тях стоки достигат до 300 хиляди
тона.
▪ Търговските връзки в Стария свят се запазват и
развиват и през Златния век на исляма, когато в
международния обмен са въвлечени и части от
Субсахарска Африка и вътрешността на Евразия.
Религиозните изисквания на исляма за познаване на
арабския език и поклонения в Мека улесняват и
активизират културните контакти в Ислямския свят.
През този период широко разпространение получават
нови земеделски култури, като захарната тръстика и
памука.
▪ Образуването на Монголската империя през 13 век
също води до улесняване на контактите между
отдалечени части на Евразия. По това време е
създадена първата трансконтинентална пощенска
система. Обединяването на обширни части от
Централна Азия е свързано и с бързото
разпространение на заразни болести, като чумата.
Тези ранни етапи на междурегионален обмен понякога
се наричат архаична глобализация, но до 16 век
глобализационните процеси са ограничени в рамките
на Стария свят.
▪ Следващият етап, наричан от някои изследователи протоглобализация, се характеризира
с възхода на европейските морски империи през 16 и 17 век – първоначално
Португалската и Испанската, последвани от Нидерландската и Британската. Епохата на
Великите географски открития извежда глобализационния процес до наистина световен
мащаб, включвайки в него изолирани дотогава части от света, като Америка, Австралия,
Океания и по-отдалечените части на Африка и Азия. Откритията поставят началото на
Колумбовия обмен, масовия обмен на растения, животни, храни, общности от хора,
заразни болести и култура между Източното и Западното полукълбо. Новите земеделски
култури, пренесени от Америка, значително подпомагат последвалия ръст на световното
население. През 17 век в глобализацията се включват и големи частни компании, като
основаната през Британска източноиндийска компания и създадената две години по-
късно Нидерландска източноиндийска компания, които получават от своите национални
правителства монополни права за търговия с определени части от света.
▪ През 19 век глобализацията постепенно започва
да придобива съвременните си форми.
Индустриализацията дава възможност за евтино
производство на потребителски стоки, а бързият
ръст на населението създава нарастващо
търсене на суровини. Основен фактор за
глобализацията през този период става
империализмът. След Първата и Втората
опиумна война и завладяването на Индия от
Великобритания големи части от Азия се
превръщат в отворени пазари за британския
износ. Междувременно завладяването на нови
части от света, главно в Субсахарска Африка, от
големите европейски държави увеличава
производството на суровини като каучук,
диаманти и каменни въглища. Нараства и
обмена на стоки и капитали между Европа,
европейските колонии и Съединените щати.
▪ Процесът на глобализация започва да се забавя
в началото на 20 век, но отново се
интензифицира след Втората световна война.
▪ През следващите десетилетия поредица от
международни споразумения в рамките на
Общото споразумение за митата и
търговията, а по-късно и на Световната
търговска организация, значително
намаляват пречките пред свободната
търговия между държавите. Така от 1970 до
2001 година обемът на световния износ
нараства от 8,5% до 16,2% от световния
брутен продукт.
▪ През втората половина на 20 век
засилването на международното стопанско
сътрудничество довежда до развитието на
големи транснационални корпорации,
обикновено базирани в развитите страни.
Засилва се обменът на нови научни и
технически разработки, на културни
продукти, като филми, музика и
телевизионни предавания.
Благодаря за
вниманието!