Глаголицата

• Глаголицата е магическа азбука, която в голямата си част използва

древнобългарскя език и в нея са тразени, възродени, и закодирани
свещените и мистични познания на прабългарите. Тя съдържа истината за
историята на сътворението, света и Земята. В нея е вплетен планът за
проявата на енергиите, движещи живота, за развитието на човешката
цивилизация и на християнския свят по пътя на духовната еволюция.
• Въпреки че азбуката е създадена по политически и религиозни причини, тя
най-вече е Божествено озарение. Тя е свещена божествена азбука, тъй като
самите букви са божествено творение, но са приети и записани от свети
човешки същества.
• Глаголицата включва поредица от 44 букви и в зависаимост от варианта.
• Всъщото време буквите са и думи, тъй като названията на буквите от
глаголицата имат свой смисъл.Всяка една буква е създадена със собствена
форма и символика, има своето наименование - значение и скрит сакрален
смисъл, в коетокрие вселенската и сила, Сакралното значение на всяка
нейна буква-знак отговаря точно на опредлени думи и понятия, а всяка
буква е носител на специфична енергия.
• Глаголицата е уникална писменост, създадена от Константин Философ. Братята Константин
и Методий са родени в град Солун в семейството на благородник. Баща им се казвал Лъв,
изпълнявал длъжността друнгарий (висш военачалник) и бил пръв по ранг след стратега на
Солунската област. За дядо им по бащина линия се знае, че бил преселник от България,
който според един от биографите на двамата братя „е изпаднал в немилост пред
владетеля, на когото е служил”. Майка им се наричала Мария и по произход била от
славяните, живеещи около Солун. Константин още като дете проявил изключителни дарби
и затова през 842 г. бил изпратен да учи в прочутата Магнаурска школа. Той се прочул със
своята мъдрост и със задълбочените си познания по история, литература, философия,
граматика, диалектика, музика, астрономия, теософия, математика, логика, риторика.
Говорил е няколко езика и е познавал добре културите на древните народи. Изпълнявал е
различни дипломатически и просветителски мисии по поръчка на византийския
император.

• Константин Философ започнал работа по създаването на нова писменост още след

завръщането си от мисията при сарацините през 851 г., когато се оттеглил в пълно
усамотение в един от манастирите в Северозападна Мала Азия. В житието на Константин
Философ, автор на което е неговият ученик Климент Охридски, пише, че след като се отдал
на дълъг размисъл, молитви и съзерцание, той получил видение (прозрение), в което Бог
му се явил и му показал знаците на писмеността
• Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий
да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

• Важно е също да се знае, че според други източници Константин Философ е започнал работа над азбуката
още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. И ако върху тези дати все
още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност.

• Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в

която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни
очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична
система от древни времена до днес.

• Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата

българска азбука учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се
появил в Панония с "новооткрити славянски букви". Това название подхожда само за наистина новите
глаголически букви. Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което
принадлежи към източнобългарските рупски диалекти.

• Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са

характерни съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), широкият гласеж на э (в думи
като лэто, бэлъ, млэко), употребата на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен
(отьць ем? вместо отьць его).
• Самото название :гаголица: произлиза от формата за трето лице,
единствено число, на старобългарския глагол - :глаголати:, едно от
значенията, на който е :говоря: За това някои наричат буквите на
глаголицата - Знаците, които говорят. Другото значение на тзи
глагол - правя, действам.
• А названието “азбука”, коет се използва и до днес, идва от първите
две буви на глаголицата Аз-Буки
• В първоначалния период се пишела в петлинейна система за писане:

• Петте линии образуват четири вътрешни полета, в които се

подреждали елементите на знаците. Постепенно системата била
опростена от писарите и те започнали да разполагат буквите между
две линии. Заглавията и началните букви били изписвани значително
по-големи, с много орнаменти и украси. Специално за заглавията
калиграфите създали т.нар. “висящо писмо” – начин на писане, при
който шрифтописецът изравнява буквите по горната линия на реда и
изписва останалите части силно издължени надолу
• Всеки знак от глаголицата е имал числена
стойност. Когато знакът има числена
стойност, в повечето случаи се е заграждал
с точки, а над него се пишела титла.

• В България, както и във Византия, се е

използвала десетичната система – с 9
букви са се означавали едноцифрените
числа, с други 9 – кръглите двуцифрени, с
още 9 – кръглите трицифрени. Знак,
равностоен на нула, е нямало.
• ВНП - Балканска Писменост
• ЛА - Линеар А
• ЛБ - ЛинеарБ
• ГЛ - Глаголица

• В Таблицата виждаме сравнение на знаци

от неолитна Тракия с линеарните
писмености на остров Крит и с няколко
глаголически букви. Забелязват се десет
съответствия между свещената българска
азбука и най-старата писменост на света.
Бъдещи археологически проучвания ще
покажат дали съществувт повече паралели,
дотогава трябва да изчакаме търпеливо.