Пластмаса

Пластмасите са синтетични полимерни материали,

получени чрез полимеризация или поликондензация. Въз
основа на термичното си поведение могат да бъдат
термопластични или термореактивни. Има класификации
по химичен произход, по структура или по други
признаци. Преработват се чрез шприцоване, леене,
екструзия, пресоване, изтегляне и др.
Физични свойства

 Пластмасите притежават ниска плътност(1,1-1,4 kg/m3),

т.е. няколко пъти по-малка от тази на металите. Това им
свойство, съчетано с голямата здравина на
пластмасовите изделия, дава широки възможности за
замяна на металите с пластмаса.
 Пластмасите притежават добри електроизолиращи
свойства, водоустойчивост, голяма химическа
устойчивост, а в някои случаи добра термоустойчивост.
 Полимерните композиции се отличават с голяма
корозионна устойчивост.
 Химични свойства

 Голяма част от пластмасите са химически устойчиви - не

реагират на въздействие със соли, основи и киселини.
Трудно гният, водо- и газонепропускливи са.
 Пластмасите са високомолекулни въглеродо съдържащи
вещества. Молекулите им се състоят от дълги
въглеродни вериги, на които се дължат и техните
полезни свойства. Самата дума пластмаса произлиза от
латинската дума plasticus (податлив на моделиране) и
гръцката plastikos (подходящ за оформяне). Може да се
произвеждат различни видове пластмаси - твърди като
камък, здрави като стомана, прозрачни като стъкло,
светли, наподобяващи дърво, еластични като гума.
 Основни видове пластмаси
 Според химичния състав

-Термореактивни
 Бакелит
 Текстолит
 Гетинакс

 Термопластични

 Полиетилен
 Полипропилен
 Полиамид (Найлон)
 Полистирол
 Поливинилхлорид
 Полиетилентерафталат

 Според начина на обработка

 Екструдирани
 Шприцовани
 Пресовани
 Термовакуумирани
 Лети
Проблеми с околната среда

 Не е биоразградима. Не става за храна и не се разгражда

напълно. Разпилява се. Често не се хвърля в кошове за смет, а
дори и като се хвърли вятъра може да отнесе продуктите от
пластмаса, например найлонови торбички. Съответно може да
задръсти каналите. Не може да се рециклира. Пластмасовите
продукти могат само да се използват за други цели.Токсична е.
Частици пластмаса попадат в нашата храна и въздух.
Определени видове пластмаса са свързани със заболявания
като астма, рак и други.Убива дивия свят. Морски костенурки,
бозайници, птици и крави поглъщат пластмасата, мислейки че
е храна. Стомаха им се запълва с пластмаса и умират.
Задушава океаните. Остатъците от пластмаса са
разпространени по бреговете и в океана. В Тихия океан е
намерена 6 пъти повече пластмаса отколкото зоопланктон по
тежест .
Преработка на
термопластични пластмаси
 Чрез екструзия - получават се различни
полуфабрикати - тръби, пръти, уплътнители,
винкели. Процесът става в екструдери,
приличат на шнекови преси. Издуване и
вакуумиране - получаване на легени, кофи.
Чрез шприцоване - леене под налягане в
шприцмашини. Чрез каландиране - получават
се тънки листове и плочи; нанасят се
пластамси върху текстилни материали.
Класификация на
пластмасите
 Пластмасите на основата на синтетични ВМС:
 - карбоверижни - получават се чрез полимеризация на
бифункционални ненаситени съединения - етилен и
негови производни, нап. полиетилен; полипропилен,
поливинилхлорид, полистирол и др.
 - хетероверижни синтетични полимери - получават се
чрез линейна поликондензация на бифункционални
съединения (полиамиди, полиестери, силикони); чрез
пространствена поликондензация на полифункционални
съединения (фенолалдехидни карбамидни смоли) или
чрез степенна полимеризация (полиуретан).
Свойства на пластмасите

 Ниска плътност (1,1 - 1,4 кг/ куб. метър) - няколко пъти

по-ниска от металите; голяма здравина - намалява
теглото на детайлите и конструкциите (самолети,
автомобили). Добри електроизолационни свойства,
водоустойчивост, голяма химична устойчивост; в някои
случаи и добра термоустойчивост (използват се в
електротехниката, химическа промишленост,
строителство и др.).Дават възможност за бързо и
серийно производство на различни изделия чрез леене и
щамповане. Някои като пенопластите, имат много ниска
плътност 0,03-0,2 кг/куб. метър и позволяват направата
на много леки, еластични здрави материали, които се
използват като звуко- и термоизолатори.
 Притежават свойството да се оцветяват
в различни цветове - за декоративни
изделия и текстилни
влакна.Недостатъците на пластмасите
са ниска топлоустойчивост (от 80-200
градуса целзи).Малка твърдост и
склонност към бързо стареене.
Общи основи на
технологията на пластмасите
 Свързващите вещества - делят се по няколко показатела.

 Според произхода си:

 - природни: естествени смоли, белтъчни вещества, асфалти и

гудрони, съхливи масла;
 - синтетични смоли.

 Според отнасянията си при загряване:

 - термопластични - при загряване и охлаждане обратимо

омекотяване и се втвърдяват;
 - термореактивни - необратимо се втвърдяват при загряване.
Пълнители

 Чрез прибавянето на пълнители се

подобряват физико-механичните
свойства на пластмасите (твърдост,
якост, огнеустойчивост).Понижава се
себестойността им. Като пълнители се
използват евтини и достъпни материали
- дървени стърготини, хартия, памучни и
трикотажни отпадъци, креда, стъклена
вата и др. Съдържанието им в
пластмасите може да достигне 50-60%.
Пластификатори

 Вещества, които намаляват твърдостта и увеличават

пластичните свойства (еластичност и гъвкавост) на
пластмасите. Те са нискомолекулни вещества, най-често
течности с висока точка на кипене.Пластификаторите
понижават температурата на топене на пластмасите и
повишават студоустойчивостта им. Широко приложение
като пластификатори имат естерите на фталовата
киселина (пропилфталат, дибутилфталат), естерите на
фосфорната киселина (трифенилфосфат),понякога
растителни масла и смоли.
 Стабилизатори
(противостарители)

 Вещества, които забавят процеса на стареене

на пластмасите. Най-често те свързват или
забавят дифузията на кислорода от въздуха,
който предизвиква деструкция на полимерните
молекули. Или пък задържат отделящите се
под действието на топлината, светлината и
други агенти вещества, които могат да ускорят
разпадните процеси. Стабилизатори са:
стеарати, основни карбонати, сажди, фенолни
съединения, ароматни амини.
Ускорители

 Използват се при преработката на

термореактивни пластмаси. Те са различни
вещества, които сукоряват омрежването на
термопластичните линейни полимери и
превръщането им в пространствени полимери
с необходимите физико-механични свойства, с
което съкращават времето на тяхната
термична обработка. Ускорители са; различни
киселини, кисели соли, полиамини, оксиди и
др.
Оцветители

 Прибавят се за приятен външен

вид на изделията. Имат минерален
и органичен произход.
Благодаря за вниманието!