Христо Ботев

Самотата и страданието на
човека в „Майце си“
1. Жанрът. Художествените особености
• а) творбата е ЕЛЕГИЯ, защото разкрива драмата на самотника,
отделен от света, орисан да търси смисъла и перспективите на
битието.

• б) текстът е диалогичен – оформен е като своеобразна изповед –

обръщение към майката.
 2. Заглавието
• Самото заглавие определя диалогичната отвореност на
стихотворението (характерна черта на Ботевата поезия). То
означава към майка ми/ на майка ми;
• Изповедното послание пред най-скъпия човек засилва
болката и усещането за липса на утеха и просветление.
 3.Проблемите и конфликтите
• А) проблеми – за избора на „пътя“, за търсенето на смисъла на
съществуването, за самотата на човека;
• Б) конфликти – между лир. Аз и света, между идеал и
действителност.
 4. Героите

• Лир. Аз – синът, напуснал дома;

• Майката – адресат на посланието;
• Другарите – пред които героят е принуден да
се преструва;
• „баща и сестра, и братя мили“
 5. Композиция

• Творбата е изградена от осем четиристишни

строфи;
• Образът на дома в началото и в края рамкира
художествения текст;
• Интерпретира мотивите за самотата, страданието и
пътя.
 6. Ценностите, идеите, посланията
• А) въведен е мотивът за „блудният син“ – лир. Аз напуска
патриархалния свят на дома;
• Б)конфликтът между човека и света – героят се лута в един чужд свят
и не намира опори;
• В)отчуждението на лир. Аз от приятелите.
7. Текстът в контекста на своето време
• „Майце си“ е първото Ботево стихотворение;
• Създадено е в Одеса и е публикувано в Славейковия в. „Гайда“ през
1867г.;
• Отразява разочарованието на поета от света;
• Изразява характерните възрожденски романтични идеи за свобода и
себеизразяване.