ПСИХИЧНА СТРУКТУРА

НА ЛИЧНОСТТА
 Защо е важен въпросът за психичната
структура на личността?
 Психологическото изследване на личността се
основава на философско–методологическата
представа за същността на човека и личността.
Според нея личността, нейното съзнание и
поведение се свързват с реалните социално–
икономически условия, в които живее, с нейното
реално битие, с нейната конкретна дейност
(игра, учене, труд), в която човек е не само обект,
но и субект на обществено–историческия
процес.
 Защо е важен въпросът за психичната
структура на личността?
 Личността на човека се определя като системно качество,
детерминирано от обществените отношения, които в крайна
сметка определят нейната структура. Ето защо личността на всеки
един човек е продукт от развитието на неговата психика в
условията на конкретни обществено–икономически отношения.
Психичното развитие на човека и развитието на лич­ността са
процеси, които, колкото и да са взаимосвързани, не се покриват
напълно. На определен етап от психичното си развитие човек
формира и качеството личност. Във връзка с изследване раз­
витието на психиката и личността в съвременната психология е
приет един най–общ модел, според който психичните процеси,
психичните състояния и психичните свойства са основното
съдържание на човешката личност.

 Динамично-функционален модел за
личност
 Моделът е представен от К.Платонов,
който определя наличието на 4
основни, присъщи за всяка личност
подструктури, които се намират в
йерархична съподчиненост и всяка
подструктура представлява
определено равнище на психическо
развитие на личността.
 Динамично-функционален модел за
личност
 Най–низшата подструктура е биологично
обусловена. Елементите й подлежат на възпитание и
обучение. Нейната функционалност се реализира най–
вече чрез динамиката на протичането на основните
нервно–мозъчни процеси възбуждане и задържане,
което от своя страна детерминира и динамичните
характеристики на психичното отражение.
Теоретичният анализ на тази подструктура е преди
всичко обект на невропсихологията,
психофизиологията, невропсихопатологията и
диференциалната психология.
 Динамично-функционален модел за
личност
 Подструктурата, обхващаща индивидуалните
особености на психичните процеси се формира под
влияние на социалните фактори по пътя на
упражненията. Тя обхваща индивидуалните особености
в качеството и динамиката на познавателните,
емоционално–
чувствените и волевите психични процеси.
Теоретичният анализ на тази подструктура е преди
всичко предмет на общата психология.
 Подструктурата “социален опит на личността”

се формира в процеса на обучение и затова нейният

анализ е преди всичко психолого–педагогически.
 Динамично-функционален модел за
личност
 Насочеността на личността е най–висшата нейна
подструктура. Компонентите й също са подредени
йерархично. Те определят едновременно отношението на
личността към действителността и наред с това участват и в
мотивацията на дейността й.
 Тази под­структура е изцяло социално детерминирана и

нейните елементи се формират чрез възпитанието и

самовъзпитанието.
 Нейният теоретичен анализ е преди всичко обект на

социалната психология. Насочеността на личността се

реализира чрез следните нейни качества: светоглед,
убеждения, идеали, интереси, склонности, желания и
влечения.
 Психична структура на личността
според психоанализата
 Психоанализата приема, че психичният живот
на човека протича на три равнища. На всяко равнище
дейността се определя от различни закони и служи
на различни цели. Първото равнище, което човеш­
кият индивид наследява непосредствено след своето
раждане, включва подбудите и инстинктите, които се
зараждат в организма и правят своите изменения
осезаеми и в някои случаи осъзнати чрез емо­
ционалните напрежения и афекти и свързаните с тях
представи. Заради безличния характер на тази
структура тя е наречена “ТО”.
 Психична структура на личността
според психоанализата
 Втората сфера от структурата на човека е наречена “Аз”.
Тя представлява определена част от съзнанието и
самосъзнанието на личността, която е претърпяла своето
развитие под влияние на външната действителност.
Свързването на нагледно–образ­ните представи със
словесните (думите) дава началото на процеса осмисляне
и означаване на действителността от страна на “Аз”–а.
“Аз”–ът има за основна цел самоутвърждаването на
индивида и я решава по посока на външната
действителност, разпознава въздействията и стимулите,
натрупва опит за тях (памет), отбягва силни и опасни
дразнители, противостои на умерени и дълго действащи
дразнители (адаптация), научава се да изменя
целесъобразно външния свят в своя полза (активност)
 Психична структура на личността
според психоанализата
Третата сфера от структурата на човека — “Свръх–аз”
— постепенно израства от сферата “Аз” и се разграничава от
послед­ната, а в определени моменти й противостои. Тази
подструктура започва своето зараждане от идентификацията
на детето с неговите родители, чието влияние то запазва и в
своето бъдещо развитие. Съдържанието на “Свръх–аза” се
определя от расови, национални и семейни традиции и преди
всичко от моралните изисквания на конкретната социална
среда, в която се формира личността на индивида. Неговите
функции са издигане на идеали и създаване на ограничителни
норми за стремежа към удоволствие чрез дейността на
новосформиралото се съзнание (съвест), което действа
спрямо “Аз”–а като нравствен атрибут.
 Модел за личност на Е.Бърн
 Моделът за личност на Е.Бърн е в основата на
транзакционния анализ.
Според Берн в струк­турата на човека има три

съставки и във всеки един момент личността може

да е под влияние на една от тези три под­структури.
Това влияние определя мисленето и поведението на
човека и преди всичко взаимоотношенията му с
останалите хора. Тези подструктури образно са
обозначени така: Родител (“Р”), Възрастен (“В”) и
Дете (“Д”).
 Модел за личност на Е.Бърн
 Структурата “Р” определя това състояние на
личността, при което тя учи другите хора какво
представляват правилата, нормите и нравствените
ценности, или, казано с обобщени понятия, учи
другите кое е истина и неистина, кое е красиво и
грозно, кое е добро и лъжа. Тя включва придобитите
чрез възпитанието в онто­генеза представи и нравствени
норми на поведение. Родителят може да бъде:
- критичен — разпорежда, съди, забранява
- наставник
- покровител — разрешава, закриля, окуражава
 Модел за личност на Е.Бърн
 Структурата “В” е компютърът на личността, т.е.
системата от когнитивните психични процеси. В това
състояние човек борави с фактите, за да вземе
решение, без да се повлиява от емоциите, страстите и
чувствата. При това положение фактите се възприемат
безпристрастно и се групират в зависимост от тяхната
практическа необходимост, създават се хипотези,
изследва се действителността, проверява се
практическата приложимост на хипотезите. В
състоянието “В” човек е хладнокръвен, умен,
пресметлив, прог­но­зиращ, разумно преценяващ.
 Модел за личност на Е.Бърн
 Структурата “Д” е емоционалната съставка на
личността, изра­зяваща страха, гнева, тъгата и
радостта. При това състояние чув­с­тва­та и
поведението на човека са такива, каквито са
били в дет­с­твото.
 Модел за личност на Е.Бърн
 “Д” може да бъде:
- спонтанно, естествено — когато е осво­бодено от влиянието на
структурата “критичен родител”. Естес­твеното “Д” е най–
първичната и най–емоционалната струк­тура, коя­то най–малко е
повлияна от социалното въздействие. Това състояние е “енер­ге­тич­
ният” източник на личността;
- смирено или под­чи­не­но, което се стреми да се хареса на критичния
“Р”. Смиреното “Д” се подчинява, огъва, протестира рядко,
самоизолира се, отлага изпълнението на желанията си;
- малък учител е състояние на “Д”, аналогично на състоянието “Б”,
което е ограничено в рамките на своето познание и на съответните
разрешения от страна на “Р”. В това състояние личността не се
отказва от своите основни детски желания да притежава всичко, и то
веднага и само за себе си, но осъзнава опасностите и трудностите,
на които може да се натъкне по пътя.
 Модел за личност на Е.Бърн
 В зависимост от това коя от структурите “Р”, “В”
или “Д” преобладава в мисленето и поведението
на личността, Е.Берн определя четири типични
личностни нагласи (установка, готовност).
Според него личностната нагласа е най–
значимата функция на личността, тя определя
самооценката и самочувствието на човека,
определя и начина, по който се възприема и
оценява личността на партньора по общуване
 Типични личностни нагласи
 1.Аз съм “О’ кей”, вие сте “О’ кей”. В тази
нагласа преобладава структурата “В”. Хора с подобно
отношение към самите себе си и към останалите са в
състояние да решават проблемите конструктивно и
творчески, склонни са към разумни и взаимно
приемливи компромиси при разрешаването на
междуличностните конфликти. Това, което те очакват
от живота и от другите хора, е положително и
оптимистично. Те отстояват собствените си желания и
инициативи, но се съобразяват с важността на
желанията и инициативите на хората, с които общуват.
 Типични личностни нагласи
 2. Аз съм “О’ кей”, вие не сте “О’ кей”. В тази
нагласа прео­бла­дава структурата “Р”. Личности с такава
нагласа винаги се смятат за онеправдани, преследвани и
жертви на останалите, но в действителност те измъчват и
преследват тези, с които общуват. Те упрекват останалите
за собствените си несполуки, приписват им собствените си
неетични мисли и отрицателни чувства. По без­по­щаден и
агресивен начин отбелязват грешките на другите хора.
Такива личности са авторитарни, проявяват
“компетентност” по всички въпроси, не споделят мненията
на другите, изтъкват се за пример, винаги се оценяват като
носители на съвременни и прогресивни представи, идеи.
 Типични личностни нагласи
3. . Аз не съм “О’ кей”, вие сте “О’ кей”. Тази
нагласа е характерна за хора, при които преобладава
структурата “Д”, в резултат на което са формирали
комплекс за непълноценност. Такива хора са
затворени в себе си, безинициативни са при
съвместната си работа с другите, бягат от
отговорност и от вземане на решения. Такива
личности с охота говорят за колективен дух, за
взаимно доверие и сниз­хо­дителност към другите,
защото очакват снизхождение и към самите себе си.
 Типични личностни нагласи
 4.
Аз не съм “О’ кей”, вие не сте “О’ кей”. При
тези хора прео­бладава структурата “смирено Д” и
“критичен Р”. Такива хора винаги поставят въпроса
дали това, което се върши или предстои да се върши,
е полезно и смислено. Мисленето и поведението при
тях е инертно, новото “пробива” случайно,
предпочитат статуквото, защитено от строги правила.
Те приемат незадоволителното си положение пред
новите промени, които могат да се окажат по–опасни
и авантюристични. Такива личности са склонни към
формализъм и педантична дисциплинираност.
 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО