Профилактично покритие

на фисури.
Реминерализацията като
метод на първична
профилактика на зъбния
кариес.
Доц. д-р Радосвета Андреева, д.м.
Въведение
• Оклузалният( фисурен) кариес представлява 90% от всички
кариеси на постоянните детски зъби и 44% от кариесите във
временно съзъбие.
• По-голямата част от кариозните лезии на постянните детски зъби
се появява в ямките и фисурите на първите постоянни молари.
• Флуорната профилактика повлиява предимно кариеса на гладките
повърхности.
• Все още кариесът на оклузалните повърхности остава проблем
поради особената морфология на тези повърхности (дълбоките
фисури).
 Характеристика на
“дълбока фисура”
• Всички дъвкателни зъби пробиват с дълбоки фисури.
• Фисурите се изграждат последни и тяхната
минерализация е най-слаба (следпробивната матурация
продължава до 10г. след пробива).
• Емайлът в областта на дълбоките фисури е изключително
тънък.
• Плакообразуването е засилено и безпрепятствено - лесно
навлизане на хранителни остатъци и микроорганизми.
• Зъбната плака във фисурата не може да бъде повлияна от
самоочистващите механизми в устата
• Създава се трайна кариесогенна ситуация, която не
позволява следпробивната реминерализация.
• Фисурен кариес се развива по много оклузални участъци,
тъй като фисурите, ямките и браздите по оклузалната
повърхност на новопробилия зъб са много повече от тези
при възрастните индивиди(силно изразен релеф).
• Незавършената минерализация в тази област обуславя
различни вариации във формата на фисурите  V-образни,
U-образна, колбообразни и др.
• Входът на дълбоката фисура е стеснен, а под него
съществува разширение
 Слюнката не отмива плаката

Стеснение на
входа

Зъбна плака в дълбоката

фисура
 Видове дълбоки фисури
1. V- образна
2. U- образна
3. I-
образна(колбообразна)
4. Подобна на луковица
5. Обърнато Y
Последните три са трудни
за диагностициране!
Нестабилни орално-хигиенни навици в тази възраст,
въглехидратно хранене, невъзможност на влакната на четката
да достигнат и почистят дълбоката фисура.

Четката за зъби не е в състояние да

навлезе в дълбочината на тези тесни
пространства.
Дори единичното влакно Дъкателна повърхност Силантът предазва
на четката за зъби е твърде на молар. дъкателната повърхност
голямо, за навлезе и на моларите.
почисти фисурата.
• Кариозният процес бързо обхваща всички ретентивни места.
• Унищожаване на по-голямата част от дъвкателната повърхност.
• Ранна загуба на първия постоянен молар.
• Ако здравите дълбоки фисури се запълнят непосредствено след
пробива, ретентивността им се премахва и основната причина за
ранния фисурен кариес се отстранява. Протекцията на тези
фисури се постига чрез използване на силанти.
СИЛАНТ – средство за трайно запечатване на ямките и фисурите, за да се

предотврати ретенция на зъбна плака и развитие на зъбен кариес.

Цел на силанизирането и изисквания
към силанизиращите средства
• Целта на силанизирането е профилактика и контрол на зъбния кариес
чрез:
- запълване на фисурите и изолирането им от действието на околната
кариесогенна среда
- стимулиране на минерализацията и матурацията.
Силанизиращите средства ТРЯБВА ДА
БЪДАТ:
Биологично поносими
Адхезивни
Да имат стабилен цвят и да не променят цвета на зъба
Да са устойчиви на изстриване и във влажна среда
Да затварят херметически фисурата
Да втвърдяват бързо
Задръжката на силанта зависи от възможността за подсушаване и
от прецизността на изпълнение.
 Видове силанти
• Генерации силанти: първа генерация ( полимеризиращи с ултра виолетова
светлина), втора генерация ( автополимеризиращи= химично
полимеризиращи се ), трета генерация (фотополимеризиращи=
полимеризиращи със светлина от видимия спектър), четвърта генерация
( съдържащи флуор)
• В зависимост от състава им:
Силанти на основата на пластмаса- полиуретани, цианоакрилати,
епоксиакрилати
Силанти на основата на смола- BIS-GMA
Глас-йономерни силанти
Силанти съдържащи флуор
Съвременните силанти са разработени на основата на:
стъкленойономерни цименти и композиционни материали
Видове силанти
• В зависимост от свойствата им: с/без пълнител,
светлинно/химиополимеризиращи, с/без цвят.
• Прибавката на пълнители има за цел да намали изтриването на
материала. И двата вида(с/без пълнител) навлизат еднакво във
фисурите.
Две мнения:
• намаленото оклузално изриване е важно
• то няма значение поради дълбокото навлизане на силанта
• Много от практикуващите предпочитат фотополимеризиращите
силанти (по-кратко време за втвърдяване).
Според цвета-цветни и прозрачни или непрозрачни (бели).
Оцветяването помага за лесната проверка на наличния силант.
Някои видове са цветни и са видими при апликацията и след
полимеризацията стават прозрачни
Първа генерация

Grand Seal

Фотополимеризиращ
нано-хибриден силант
Fissurit
Фотополимеризиращ силант
Втора генерация
Трета генерация
рета генерация

Control Seal

фотополимеризиращ силант

Предимства:
- прозрачен;
- подходящ за диагностика с
лазерна флуоресценция;
- устойчив на абразия.
Четвърта генерация Fissurit F
in the new NDT®-syringe

фотополимеризиращ силант

Предимства:
- бял цвят за визуален
контрол
- продължително излъчване
на флуор
- прецизно дозиране
Четвърта генерация

Fuji TRIAGE
стъклено - йономерен силант

 високо ниво на отделяне на флуор

 защитава фисурите и ямките от киселините и бактериите

 не блокира преминаването на калциевите и фосфатните йони

 спомага за реминерализацията на емайла

Четвърта генерация
Исторически данни
• Wilson, 1895-първо съобщение за запълване на фисурите.
• Hyatt ,1923-механично разкриване на некариозните фисури и
запълване с амалгама /профилактична одонтомия/.
• Bodecker, 1929-препоръчва само механично отваряне и
разширение на дълбоките фисури за да се премахне
ретентивността /enameloplaty/.
• Неудачни опити за запълване на фисурите с различни материали
/цинков хлорид и калиев фероцианид, сребърен амониев нитрат и
др./.
• Правят се опити за флуоризиране на фисурите, но този метод не
премахва ретентивността.
Исторически данни
• Има привърженици на поведение за изчакване, без предприемане на
никакви мерки.
• За първи път се осъществява успешно запечатване на фисурите от
Буонокор през 1955 г. Той обработва емайла с 85% фосфорна киселина за
30 секунди и прилага смолист материал за запечатване на фисурите.
• 1965 г. – Боуен (Bowen) развива bis-GMA (bisphenol A glycidyl
methacrylate) смолите.
• 1971 г. – Буонокор предлага bis-GMA, активиращ се с ултравиолетова
светлина.
• Широко навлиза в практиката и е в основата на повечето съвременни
силанти: Concise, Delton, Nuva-Cote, Prisma-Shield, Baritone, Flo restor,
Alpha-Dent, Fluor Shiel.
КРИТЕРИИ

 анатомия на фисурите

 възраст на зъба

 статус на съседните повърхности

 кариес резистентност на индивида

ИНДИКАЦИИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИЛАНТИ
1. Време на приложение

• Приложението на силантите трябва да става през

първата година след пробива на зъба.
• До четири години след пробива все още има
показания за приложение на силанти.
• Силантите могат да се поставят и по-късно при по-
големи деца, в случаите на висок риск от кариес.
2. Най-важен период за приложение
• Непосредствено след появата на фисурата в устата,
още по време на пробива.
• Това е времето, когато рискът вече да се е развил
кариозният процес е изключително нисък.
• Колкото по-рано след наличния пробив се поставят
силантите, толкова по-голям ще бъде
превантивният ефект.
3. Зъби, които подлежат на
силанизиране
• Временните молари и всички постоянни молари и
премолари.
4. Най-важни зъби за приложение на силанти

• Въпреки че и молари и премолари пробиват с

дълбоки фисури, релефът на моларите на
постоянните зъби е много по-изразен
(задължително показание за приложение на
силанти).
• При моларите – опасността от развитие на кариес в
зоните на дълбоките фисури е в продължение на
една до две години след пробива, докато рисковият
период за премоларите е само няколко месеца
(премоларите развиват много по-малко кариес
поради по-плитките си фисури и по-слабо
ретентивната си повърхност).
• Най-ретентивна е фисурата на първия долен молар (пробива най-рано и
родителите дори не знаят, че детето вече има постоянни зъби. Орално-
хигиенните навици не са установени).
• Не трябва да се пренебрегват другите повърхности (ямките в
цингулума на горните резци, букалните ямки на долните молари и
палатиналните ямки на горните).
Задължителни апликации за всички
деца с:
• Физически или умствени смущения.
• Неравностойно социално положение.
• Кариозни временни зъби.
• Оклузален кариес на един от постоянните молари.
• Един или повече кариеси на постоянните първи молари.
 Контраиндикации
• Добре отворени, самопочистващи се фисури V-образна
• Рентгенографски или клинични доказателства за кариес, нуждаещ се
от реставрация.
• Частичен зъбен пробив и липса на възможност за адекватна изолация
от замърсяване със слюнка.
• Ограничена продължителност на живота на зъба (при временни
молари и предстояща физиологична смяна).
• При некооперативни и немотивирани пациенти.
ДД между кариес и дълбока фисура
КРИТЕРИИ

За да се направи успешна диференциална

диагноза, са необходими:
(1) директно наблюдение
(2) допълнителни изследвания
(3) косвени данни
(4) установяване наличието на
рискови за кариеса фактори.
ДД между кариес и дълбока фисура
1. Директното наблюдение включва:
а) Визуално наблюдение- изисква добро осветление, подсушаване и чисти
зъби.
Всяко отлагане на калкулус или присъствие на плака трябва да се почиства
преди да се обследва. Фисурата може да бъде оцветена с пигменти от храната!
Всеки квадрант на устата се изолира с памучни ролки и наблюдението се
извършва с помощта на леко продухване.
Отбелязват се всички промени в зъбната структура по повърхността на зъба или
в цвета. (следи се за оцветяване на фисурата, побеляване и загуба на блясък).
б) Тактилна проверка- извършва се с традиционна сонда ( в последните
години се препоръчва сонда с топче на върха 0,5 мм)
• Не трябва да се използва агресивно сондиране, защото може да
увреди повърхностния емайлов слой и да инициира начална
кариозна лезия. Задържането на сондата във фисурата може да
доведе до фалшиво позитивен или негативен резултат.

• Наблюдението е само ориентиращо

2. Допълнителни изследвания (параклинични)
• Рентгенография
За да станат рентгенографски видими, дефектите трябва да
са доста напреднали
• Фибро-оптичната трансилюминация (FOTI)
представлява поставяне на светлинен източник на
разстояние 0.5 мм от изследваната фисура (ако присъства
кариозна лезия, се получава тъмно сиво оцветяване).
• Лазерната флуоресценция – по-точен метод (дава
различно оцветяване за здравия емайл, за кариозната лезия,
за микроорганизмите и техните продукти във фисурата.Има
висока степен на обективност.
• Електронно кариесно измерване – установява
намалената резистентност в кариозната лезия в сравнение
със здравия емайл (може да даде объркващи резултати,
когато става въпрос за зъби с незавършена минерализация
непосредствено след пробива).
• DIAGNODENT- импулсен лазер: е устройство, захранванo с батерии, което
разчита на лазерна флуоресценция за откриване на кариес. Зъболекарят
поставя върха на диагностичната сонда на повърхността на зъба. Импулсен
лазерен лъч с дължин на вълната 655nm се предава към повърхността на
зъба чрез сондата, като тя сканира ями и фисури. Когато прониква лазерният
лъч среща присъствието на кариозни зъбни структури, стимулира се
флуоресцентна светлина с променена дължина на вълната. Звуков сигнал и
цифрово четене се появяват на монитора. Флуоресценцията се превръща в
звуков сигнал и се показва като цяло число, което варира от 0-99.
• 0-14- без кариес или хистологичен емайлов кариес, ограничен във външната
половина от дебелината на емайла.
• 15 до 20- хистологични кариес, простиращ се към вътрешната половина на
емайла, без засягане на дентина.
• 21 до 99- Хистологичен дентинов кариес.
• Оцветяване с багрило- метиленово
синьо, фуксин
Оцветителите трябва да отговаря на
следните критерии, преди да се
препоръчат за клинична употреба:
Багрилото трябва да бъде абсолютно
безопасно за интраорална употреба.
Багрилото трябва да оцвети само
тъканите, които са предназначени за
оцветяване.
Багрилото трябва да се отстранява лесно
и да не води до постоянно оцветяване.
3. Косвени данни

• Зъбна възраст (когато зъбът е пробил преди по-малко от две години,

вероятността за дълбока фисура е значителна. След 2 години всяко
оцветяване или задръжка на сондата може да бъде свързано по-скоро с
кариес).
• Кариозност на зъбите в съответната зъбна група (ако един или
повече от тях имат кариозен процес или обтурации, вероятността
изследваният зъб да има здрава фисура е относително малка).
• Обща кариозност на детето (ако изследваното дете има повече от два
кариеса на временните си зъби, съществува вероятност за кариес на
постоянния първи молар).
4. Наличие на рискови фактори за
кариес
• ОЦЕНКА НА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА
КАРИЕС
• Нисък риск – малка вероятност за кариес!
• Среден риск – съмнение за кариес!
• Висок риск – голяма вероятност за кариес!
ВИСОК РИСК ЗА РАЗВИТИЕ НА
КАРИЕС
• наличие на нови кариеси
• наличие на кариозни зъби от групата на моларите
• голяма кариозност при родителите
• кариес на ранното детство
• лоша орална хигиена
• чести въглехидратни приеми
• намалено слюноотделяне
• нередовни профилактични прегледи
Протокол на поставяне на силант!
1. Изолация на зъба
2. Почистване на фисурата
3. Ецване за 15-30 сек.
4. Измиване
5. Подсушаване
6. Апликация на силанизиращото средство
7. Полимеризиране
8. Проверка на оклузията.Оценка на процедурата
9. Проследяване
Изолация
Екзактната изолация,
подобрява адхезията на
силанта, неговата
ефективност и
преживяемостта му във
времето
• С кофердам
• С mini dam
• С памучни ролки
Почистване на фисурата
• Въздушно почистване с “Prophy-Jet” / Air flow абразивна система с
частици на натриев бикарбонат
• Набор от четки, гумички за поочистване и профилактика
препоръчва се почистване с вода, без паста.
 Ецване на повърхността
• Ецването на зъбната повърхност става след
старателно почистване и изолиране, като ецът се
нанася само в областта на фисурата, избягва се
разливането му по цялата оклузална повърхност.
Киселината се нанася чрез специални
апликатори, които се поставят на шприцата с
ецващия гел.
• Осъществява се с гел или течност от 35-50%
фосфорна киселина, за 15-30 сек.
• Ако зъбната почърхност се контаминира със слюнка
се налага реецване за 10 сек.
 Значение на ецването
• Предварителното ецване на емайла увеличава неговата ретентивност,
намалява се повърхностното му напрежение, увеличава се площа му за
свързване със силанта, отстраняват се слюнчените гликопротеини и
пеликулата.
• Емайловата почърхност е хидрофобна и слабо реактивна, след ецването тя
става хидрофилна и с висока реактивност
• В ецнатия емайл се получава микропорьозност до 50 микрона, повече
повърхност, за по-добра адхезия
• Механичната ретенция на силанта е директен резултат от пенетрацията му в
порите на ецвания емайл.
• При клинично наблюдение ецваният емайл е тебеширено бял.
• Разтваря се органична материя и неорганични апатитни кристали от емайла,
което създава микромеханична ретенция
Ецване
 Измиване и подсушаване
• Конфликтен момент в този етап е попадане на слюнка по ецната
емайлова повърхност. Повърхността на емайла се изплаква обилно с
вода в продължение на 10 – 20 секунди, след което се подсушава за 10
секунди. Повърхността трябва да е матова и тебеширено бяла. Ако това
не е така, процедурата трябва да се повтори.
Апликация на силанта
• В тънък слой, до 1/3 от
височината на туберкулите
• След нанасянето му с
помоща на сонда може да
се подпомогне стичането
му по всички ретентивни
места
• Излишното количество се
отнема с памучно тупферче
• Фисурата не се препълва, а
само се покрива,
препълването намалява
ретенцията и увеличава
микропропускливостта
• Според някои автори приложението на самоецващ бонд преди
апликацията подобрява ретенцията на силанта

• Полимеризация
Повечето клиницисти предпочитат
фотополимеризиращите
силанти поради по-бързата
процедура- за 20сек
 Проверка на оклузията
• Силантът се проверява със сонда
• С артикулационна хартия се проверява
височината на силанта, ако зъба е в
контакт с антагониста
• При поставянето винаги се спазват
инструкциите на производителя
• силантът се проверява за гладкост, добра
адаптация и наличие на шупли
ПРОСЛЕДЯВАНЕ
• силанизираните фисури трябва да се проследяват всеки 6 месеца

• появилите се дефекти трябва да се отстранят

• за една година загубата на обема на силанта е от 5 до 10%

Поведение при основателно съмнение за
кариес:
 „емайло пластика” с микроинвазивни турбинни пилители

 оперативно разширяване на входа на фисурата

 оглед на емайла в дълбоките части на фисурата

 до емайло-дентиновата граница може да се силанизира

 под емайло-дентиновата граница (превантивна обтурация) :

- микроинвазивно изборване на засегнатия кариозен дентин

- обтурация с гласйономер

- покритие на всички здрави фисури и ямки със силант

ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЗДРАВИ ФИСУРИ
/Кондева, 2008/

преди силанизиране след силанизиране

преди силанизиране след силанизиране

ПОВЕДЕНИЕ ПРИ НЕКАВИТИРАНА КАРИОЗНА ЛЕЗИЯ(бели петна)
/Кондева, 2008/

преди силанизиране след силанизиране

 ЕМАЙЛОПЛАСТИКА -оперативно разширяване на
входа на фисурата
/Кондева, 2008/

преди лечение емайло-пластика след лечение

 МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНО ПРЕПАРИРАНЕ при лезия преди емайло- дентиновата
граница
/Кондева, 2008/

преди лечение минимално- инвазивно след лечение

препариране
Реминерализирация като метод на
първична профилактика. Методи и
средства.
• Емайлът е подложен на непрекъснати процеси на де- и

реминерализация.

• Освобождаването или навлизането на минерал от емайла определя

дали ще се развие кариозна лезия и дали тя ще прогресира, ще се
стабилизира или ще регресира.
• До момента на клинично установима кариозна лезия(с изключение
на D3, D4 ), дори да има прогресия, тя може да спре развитието си,
да бъде подложена на реминерализация, следствие от :

-премахване на кариесогенните фактори (зъбна плака, промяна в

храненето)

-прибавка на протективни фактори (флуор, повишен слюнчен

ток, реминерализационни средства).
• Възможности за по-консервативен подход.
 Механизми на де- и реминерализация
(кариесът – нарушен баланс между загуба и придобиване на минералв емайла)
Теория на Федерстън за баланса и дисбаланса в оралната среда

Протективни фактори
Рискови фактори
Ефективна диета
Лоша орална
Нормално слюноотделяне
хигиенаплака
Профилактични процедури
Намалено
(силанти, флуор,
слюноотделяне
ремин.средства)
Чест прием на
Добра орална хигиена с
захар
употреба на антимикробни
средства

Деминерализация Реминерализация
 прогресия Стациониране регресия, редукция
ПРОЦЕС НА ДЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯ
ПРОЦЕС НА РЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯ
 РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ ДЕ- И РЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯ

емайл плака слюнка

деминерализация

реминерализация

Бакт. к-ни
Н+

слюнчен резервоар

плаков резервоар

Загуба на минерали от емайловата лезия настъпва при спад на плаковото РН.При

неутрализиране на плаковите киселини, минералните йони се връщат отново към
емайла.Слюнката е естествен източник на неутрализиращи киселините буфери и
Caries incipiens
• Инициална кариозна лезия в емайла, резултат от
дисбаланс м/у процесите на де-и
реминерализация.
• Първие промени в емайла се появяват в места, по
зъбната повърхност, където има натрупване на
плака.
• Деминерализацията разрушава повърхността на
емайла и тя става микропорьозна, със загуба на
блясък, матова бяло петно.
• Повърхностната текстура на началната кариозна
лезиия е неустановима при обследване със сонда-
тактилно, което налага диагностициране с някои
от изброените, в предходните слайдове, светлинни
методи.
Превантивно неоперативно лечение на
начална кариозна лезия
• Медикаментозна доставка на присъщи за апатита минерални йони ,
довеждащи до реминерализация (флуорна порофилактика и
реминерализираща терапия)
• Мерки за намаляване на кариесогенната ситуация около зъба.
Промяна на оралната кариесогенна среда става чрез мотивация за:
промяна в храненето, с намаляване приема на кариесогенни въглехидрати,
екзактна орална хигиена, редовни профилактични прегледи, лечение на
налични кавитирани дентинови лезии в съседство и стимулиране на
слюнчения поток ( прием на по-твърди кариес-протективни храни
сирене, моркови, ябълки).
С превантивни мерки е възможно да се избегне оперативното лечение
на кариеса!
 Реминерализираща терапия
ИНДИКАЦИИ ЗА РЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯ:
• Кариеснерезистентно съзъбие
• Единични/множествени начални кариозни
лезиибели петна
• Некариозни лезии- ерозия
• Зъбни дисплазии
• Ортодонтско лечение
• Дифузни зони на деминерализация, около
кавитирана кариозна лезия
• При деца със специфични здравни
потребности
СЪЩНОСТ НА РЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯТА
РЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯТА ПРОТИЧА В ДВЕ ФАЗИ:
1. В ЗОНАТА НА ДЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯ СЕ ВЪВЕЖДАТ ЙОНИ
НА КАЛЦИЙ И ФОСФОР, КОИТО ПРЕЦИПИТИРАТ ДО
КАЛЦИЕВ ФОСФАТ ТРАНСФОРМИРА СЕ ДО АПАТИТ
2. В СРЕДАТА СЕ ВЪВЕЖДА ФЛУОР ВОДИ ДО ОБРАЗУВАНЕ
НА ФЛУОРАПАТИТНИ КРИСТАЛИ

Реминерализираният участък става високо резистентен към

следващите киселинни атаки!!!
• Начини за възстановяване на емайла:
• След разтварянето на апатита калцият и фосфорът могат да останат в
кариозната лезия и при подобряване на локалната ситуация да се използват
за репреципитация на частично деминерализираните кристали.
• Реминерализираният участък става високо резистентен към следващите
киселинни атаки.
• Минералът може да напусне зъба, но да остане в плаката и при благоприятни
условия отново да дифундира в емайла.
• Слюнченият и евентуално хранителният калций и фосфор могат да
дифундират в емайловата лезия
• Медикаментозната доставка на калциеви и фосфатни йони силно увеличава
реминерализацията.
• След тези процеси в средата се въвежда флуор в йонна концентрация от 0.5
mg/l в подкиселена среда
 Реминерализация
В действителност за да се осъществи реминерализацията, шест условия и
събития трябва да се случат по едно и също време
1. Достатъчно количество на минерал в слюнката
2. Наличие на въглеводорона киселина бикарбонатна буферна система на
слюнката
3. Молекулата на въглеводородната киселина трябва да се произвежда в
близост до минерала, който ще се разтвори до неговите йонни компоненти
4. Всичко това трябва да се осъществи в близост до деминерализираната зона
от повърхността на емайла
5. Бялото петно трябва да бъде предварително почистено
6. Необходимо е въглеродната киселина да се дисоциира до въглероден
диоксид и вода, преди всяко от изброените по-горе обстоятелсва да се
осъществи.
Изисквания към идеалното
реминерализиращо средство
• За да се осигури навлизане на йоните в емайла е необходимо
концентрацията на Са и Р йони в разтвора да е по-висока от тази в
слюнката.
• Калциево-фосфорното съотношение трябва да е по-високо от 1.67,
колкото е в емайловия апатит.
• Не трябва да присъстват конкурентни на калциевите йони, каквито
са магнезиевите.
• Използваното калциево съединение да има добра разтворимост и
дисоциация.
• Калциевите и фосфатни съединения да не са в една композиция.
 Изисквания към идеалното
реминерализиращо средство
• Не трябва да присъстват инхибитори на реминерализацията (карбонатните,
магнезиевите, железните и медни йони, силициевият диоксид и др.).
• рН на средата трябва да е леко алкално до неутрално.

• Да не благоприятства образуването на калкулус

• Да е ефективно при пациенти с ксеростомия
• Да усилва реминерализиращите свойства на слюнката
Методи на приложение на
реминерализиращите средства

• Разтвори и лакове.
• Чрез електрофореза.
• В зъбни пасти, дъвки, гелове, таблетки.
ВИДОВЕ РЕМИНЕРАЛИЗИРАЩИ
СРЕДСТВА

“Ремодент”бял аморфен прах от костни и

зъбни тъкани.
Предварителна киселинна обработка на
емайла.
Апликациите са с продължителност от 15–20
минути и трябва да бъдат минимум две.

За индивидуално приложение: чрез жабурене в

продължение на десет минути.
За историческо сведение:
• У нас Матеева създава два вида реминерализиращи
средства.
• Двукомпонентно реминерализиращо средство
- В първия разтвор присъства Са и морски водорасли,
рН 6.5.
- Вторият разтвор съдържа флуорни йони, морски
водорасли, рН 7.6.
• Второто средство е еднокомпонентно и съдържа натриев
моно-флуорфосфат, калциев хлорид, глицерин, сорбитол и
етанол.
СЪВРЕМЕННИ
РЕМИНЕРАЛИЗИРАЩИ СРЕДСТВА
• В последните години се откри действието на някой нови средства
с уникални качества

• ACP- аморфен калциев фосфат

• ССР- казеинфосфопептид
СЪВРЕМЕННИ
РЕМИНЕРАЛИЗИРАЩИ СРЕДСТВА
1. Аморфен калциев фосфат (АСР)
Открит от Dr. Ming S. Tung през 1999 г. и приложен в зъбна паста през
2004 год.
ACP е неорганичен аморфен калциев фосфат, получен от смесването на
разтвори на соли на калция и фосфора.
• Аморфният калциев фосфат притежава най-голямата разтворимост от
всички калциеви фосфати.
• Състои се от 2 разтвора:
1-вият е с висока концентрация на подкиселен калций.
2-рият – с висока концентрация на алкален фосфат и карбонат.
• Когато тези два разтвора се смесят, рН на приложения разтвор бързо се
покачва поради изпарението на въглеродния диоксид, а калциевите и
фосфатни йони бързо преципитират до аморфен калциев фосфат (ACP), а
при наличие и на флуорни йони до аморфен калциев флуоро-
фосфат(ACFP).
• След това аморфният калциев фосфат се трансформира в апатит
Ефекти:
• Заглажда дефектите на зъбната повърхност и подобрява
морфологията.
• Реминерализира участъци на киселинна ерозия и абразия
• Отстранява външните оцветявания на зъба.
• Средства, в които се съдържа АСР:

Arm & Hammer

Enamel Care
Toothpaste
За домашна употреба

За апликация в денталния кабинет

 2. Казеинфосфопептиди (СРР) и аморфен калциев
фосфат (АСР)

• СРР е млечен протеин, свързан с аморфен калциев фосфат.

• В млякото се съдържат казеинфосфопептиди, които имат
подчертана роля да стабилизират калциевите фосфати в
разтвора, като ги поддържат в аморфно състояние
(аморфен калциев фосфат).
• Казеинфосфопептидите стабилизират калциевите и
фосфатни йони чрез образуване на комплекси.
• Калциевите фосфати в тези комплекси са биологично
способни както за интестинална резорбция, така и за
реминерализация на подповърхностни кариозни лезии.
• Казеинфосфопептидите чрез множеството си фосфорилирани остатъци се
свързват и образуват наноструктури от аморфен калциев фосфат.
• Предизвикват нарастване на наноструктурите до критичен размер,
необходим за нуклеация на кристал.
• Нанокомплексите от казеинфосфопептиди и аморфен калциев фосфат
притежават доказан антикариесен потенциал:
• Поддържане в разтвора на аморфния калциев фосфат в стабилно
аморфно състояние.
• Свързва се добре в плаката, като осигурява голям плаков потенциал
от калций.
• Инкорпорирането им в слюнчената пеликула, като те препятстват
прикрепването на S. sobrinus и S. mutans.
CPP-ACPса патентовани като
Recaldent)

Recaldent - открит и
патентован от
School of Dental
Science към
University of
MelbourneAustrali
a.
Начин на действие на
Recaldent

• Пептидите от Recaldent - CPP,

поддържат Са и РО4 в аморфна,
разтворима форма.

• CPP се свързва към зъбната

повърхност и към бактериите в
плаката и по този начин доставя
разтворими Са и РО4 във високи
концентрации.

• В тази аморфна, разтворима

форма, Са и РО4 могат да
пенетрират в емайла и да го
реминерализират.
Recaldent се съдържа в следните
продукти:

• GC MI Paste с Recaldent – в САЩ

• GC Tooth Mousse – Европа
• Trident Gum – White - ксилитол
Tooth Mousse/ MI Paste
 MI Paste Tooth Mousse (GG)
 MI Paste Plus (CPP-ACP + 900 единици F)
• 5 плодови аромата, представлява локален крем с биоактивен Са и Р.
Tooth Mousse/ MI Paste
-показания
• Подходящ за деца с висок риск от кариес,
на които се назначава
реминерализационна програма
• За повлияване на начални кариозни
лезии след продължителна апликация,
(в продължение на седем месеца- два
пъти дневно) белите петна регресират и
изчезват.
• с цел профилактика е препоръчително да
се направят 3-4 апликации в денталния
кабинет, след което профилактиката
продължава в къщи, 2 пъти седмично
вечер, след измиване на зъбите.
Tooth Mousse/ MI Paste-начин на употреба
• Индивидуалната употреба се осъществява вечер, след измиване на зъбите,
върху подсушени зъбни повърхности.
• Устата не се изплаква и се оставя да действа през нощта.
• при по-големи деца се препоръчват шини за реминерализация, с които
децата спят
• Може да се прилага за реминерализираща терапия в денталния кабинет- 3-4
апликации, след предварително подкиселяване на средата.
Trident Gum
• Trident Gum – дъвки без захар, в които се поставя CPP-ACP
(увеличение на минерала над 100% в сравнение с други дъвки без
захар).
• Свободни от захар таблетки от пресована мента и прибавка на СРР-
АСР. Две концентрации – с 18.8 mg и с 56.6 mg.
• Таблетките се смучат, без да се дъвчат, и се прилагат четири пъти
дневно в продължение на 14 дни (установява се значителна
реминерализация).
3. Калциево-натриев фосфосиликат

• Синтетичен минерал, композиран от Са, Na, Р и

силикат. Активната съставка е кварцът, който
съдържа Са и Р.

• Чрез силикатът, съдържащ Ca и PO, се извършва

свързването към зъбната повърхност.
Начин на действие
• Натрият буферира средата с рН над 7, за да стане възможна
преципитацията на кристалите върху емайловата повърхност.
• Натрупване на кристален слой от хидроксил-карбонат апатит (НСА).
• НСА е химически и стуктурно като апатитния кристал в емайла
Калциево-натриев фосфосиликат е
патентован като NovaMin®
Продукти, в които се съдържа NovaMin®
- NuCare® Prophylaxis Paste - при
професионална орална хигиена.

- NuCare® Root Conditioner – за професионална

хигиена пре чувствителност след пародонтална
хирургия.

- Oravive Revitalizing Fluoride Free Toothpaste – за

избелване и десентизиране на зъбите.
- Dr. Collins Restore Remineralizing Toothpaste
възстановява изгубените минерали.
4. Аргинин бикарбонат и Са бикарбонат

Аргинин бикарбонат е аминокиселинен комплекс, който

натурално се намира слюнката и е свързан с Са
бикарбонат.

Как работи?

Аргининовият комплекс се свързва към зъбната

повърхност, довежда Са бикарбонат до леко разтворима
форма и отделя Са – готов за реминерализация на
емайла.
SensiStad- аргинин- бикарбонат и
калциев бикарбонат
• Основно се прилага при чувствителни зъби
Хидроксилапатит
• Карбонатно- хидроксиапатитни
нанокристали, с размер, морфология,
химичен състав и кристалност, сравнима с
тази на дентина и емайла.
• Концентрацията от 10%
нанохидроксилапатит е оптимална за
реминерализация на ранните кариозни
лезии в емайла.
• Нанокристалите могат ефективно да
проникват в дентиновите тубули, да ги
уплътняват и напълно да ги затварят за
около 10 мин., като възстановяват
повърхностния минерален слой.
Кариес протективни храни
• В най- голяма степен млякото и млечните продукти имат известен
кариеспрофилактичен ефект.
• Буфериране или намаляване действието на киселините от плаковия
метаболизъм.
• Слюнчена стимулация.
• Редукция на бактериалната адхезия.
• Редукция на емайловата деминерализация.
• Стимулиране на реминерализацията чрез казеина, Са и Р.
• Захарта в млякото е лактозата, която е най-малко кариесогенната
захар.
• Млякото намалява кариесогенния потенциял на съдържащите захар
храни
Кариес протективни храни
• Протективното действие на млякото се отдава на калция,
фосфатите, казеина и липидите.

• Сирене
• Антикариозно действие, поради :
- покачване на калциевата концентрация в плаката
- покачване на плаковото РН, чрез стимулация на слюнчения ток.
• 5 грама сирене веднъж дневно след закуска (тези деца имат
значително по-малко новопоявили се кариеси в сравнение с
контролната група).
Кариес протективни храни
• Шоколадът- по- малкото зло?
• Протективни фактори в шоколада.
• Протективно действие на какаото – сходно дори с флуора.
• Млякото в шоколада – високо съдържание на мазнини, които
подобряват оралното почистване, а също така калций и казеин.
Благодаря за вниманието!