МОРСКО-КОЛОНИАЛНАТА ГЕОПОЛИТИКА

Какво е геополитика?
• Геополитиката се характеризира като
наука за пространствените изисквания
на държавите и представлява
приложението на природните,
демографските, социалните и
икономическите й особености в
политиката.
 • За развитието на морско-колониалната геополитика участие
взимат много учени, които са представители на различни
географски направлени. Откроява се тезата на Алфред Маън,
който чрез свойте изследвания изтъква предимството на
морските/океанските сили. В статията си “Елементи на морското
могъщество” Маън посочва, че “военната история, в голяма
степен, е история на морската сила, а морската стратегия цели да
създава, поддържа и увеличава морското могъщество на една
държава”.
• Той счита, че морското господство се осигурява от три основни
елемента: стратегическо географско положение, благоприятна
брегова форма и добри възможности за отбрана на хинтерланда
(задземието). Тезата на Маън е, че морските държави имат по-
голямо географско предимство от континенталните сили.
• Той е първият учен, използвал понятията “таласократии”
(морски сили) и “телурократии” (континентални сили).
За Маън решаващ фактор при определяне съдбата на
държавите е осигуряването на морско господство, а не
големината на държавната територия.
• Телурократиите се разполагат върху обособена територия,
което определя нуждата от централизирана политическа
власт. Континенталните държави са доста консервативни и
формата им на управление най-често е от абсолютистки
тип. Обикновено те се формират в географски райони със
сух климат (полупустини, степ, лесостеп), а за стопанската
им култура са характерни номадското животновъдство и
керванната търговия.
• Телурократиите притежават значителна военна мощ, налагайки
властта си върху обширни територии. Те са исторически свързани
с Изтока и намират широко разпространение предимно в Евразия.
Типични примери за такива държавни образувания са
монголската Златна Орда, Арабският халифат, Османската
империя, Свещенната Римска империя, Русия, Австро-Унгария,
Китай.
• Таласократиите се формират в крайморските пространства.
Те са по-характерни за Запада, а историческите им аналози
се зараждат по атлантическия бряг на Европа. Тяхна
характерна особеност е морската експанзия, поради което
политическото им устройство се отличава с териториална
разпокъсаност между метрополията и колониите.
Цивилизациите от таласократичен тип изграждат държави,
притежаващи силен военен и търговски флот, тъй като са
зависими от търговската дейност.
• Морската геополитическа
традиция води началото си
от древните цивилизации
на Финикия, гръцките
средиземноморски
колонии, Римската империя
и нашествията на
скандинавските викинги.
Техни наследници в
епохата на Новото време
стават Португалия,
Испания, Англия, Холандия
и Франция.
 • Процесът на колонизация има важно значение в политико-
географските изследвания. Най-общо, колонизацията е система на
зависимост между държава-владетел (метрополията) и
експлоатираната територия (колонията). Класическата колониална
система възниква през ХVІ век. Тя е свързана с морската
експанзия на Португалия, Испания, Великобритания,
Нидерландия и Франция.
• Този процес е особено характерен за средиземноморския свят. От
гледна точка на пространствените модели, колонизацията най-
често започва от пристанищен град със стратегическо
местоположение, чиято първоначална функция е свързана с
процеса на укрепване. На по-късен етап се проучват
хинтерландът, вътрешността на територията и се усвояват
нейните природни ресурси.
 Първоначално с понятието “колония” се свързва земеделско
заселване и усвояване на периферни територии, разположени далеч
от центъра на държавата. В този смисъл колониалната територия
има значението на усвоена земя и район, предназначен за нова
колонизация. Колонията обозначава също отдалечена и зависима от
метрополията област, която е защитавана от армия, получава
административен статут и започва да се заселва с различни
колонисти (земеделци, търговци, роби).
• Самите колониални империи представляват съвкупност от два
основни елемента – метрополия и колонии. Спрямо географската
среда, в която се създават и развиват, те могат да бъдат
класифицирани като морски и континентални. При морските
империи зависимите територии са отделени от държавното ядро,
докато континенталните разширяват територията си чрез
завладяването на съседни земи и народи.
Колонизация на света 1492-2008
 • Колонизация в края на Средновековието и началото на Новото време
(ХV-ХVІ век).
На границата между Средновековието и Новото време колониалният процес е
свързан с презморската експанзия на Испания и Португалия. Най-важните
предпоставки за завладяването на нови територии през този етап са
разширяването на географската мрежа от търговски пътища и
разпространението на християнството.
• Колонизация в периода на зараждане на капитализма (ХVІІ-ХVІІІ век).

През ХVІІ-ХVІІІ век в Западна Европа се създават предпоставки за

зараждането на модерна индустрия. Затова през този етап колониалният
процес е подчинен на активната търговска експанзия, която трябва да осигури
нужните промишлени суровини. Мисионерската дейност остава на втори план,
а главни колониални сили са вече протестантските страни Нидерландия и
Великобритания.
 • Съвременна колонизация (ХІХ-ХХ век).

През втората половина на ХІХ век се създават предпоставки за

утвърждаването на млади държави като Италия и Германия. Те се нуждаят от
развитие на националната икономика, разширявайки държавните си територии
чрез активна задморска експанзия. Заявяването на имперските им стремежи
показва нарастване ролята на геополитическите мотиви при колониалната
подялба на географското пространство.
 Португалската колониална империя

• Най-дълго съществувалата европейска морска империя

• В географско отношение тя е поделена на три основни части,
обхващащи Азия, Южна Америка и Африка.
• Първа се формира морско-търговската система в Югозападна,
Южна и Югоизточна Азия. Тя се разполага върху пространство,
доминирано от богатите източни цивилизации и ислямската
религия. Затова португалците не навлизат във вътрешността на
континента, а създават колониална система по бреговете на
Индийския океан.
• Португалската империя в Изтока представлява съвкупност от
опорни точки, разположени в стратегическите райони по
крайбрежието. В Азия Португалия не успява да създаде нито
една голяма колония и там морската и империя има
предимно военен характер.
• Загубата на търговското господство в Ориента е причина за
насочването на португалския колониален интерес към Южна
Америка, където португалците успяват да колонизират
обширната територия на Бразилия.
• За разлика от империята по бреговете на
Индийския океан, Португалска Америка
има не само търговско значение, но
изпълнява и важна земеделска и
социална функция. След като губят
Бразилия (ХІХ век), португалците се
насочват към Африка – единствената
територия, която все още предлага
възможност за колониална експанзия.

• Всъщност, Португалия е метрополията,

която има най-дълго колониално
присъствие на африканския континент.
 Испанската колониална империя

• Испания започва изграждането на колониалната си империя

заедно с тази на Португалия.
• Испанските завоеватели, наречени конкистадори, разрушават
богатите градски цивилизации на ацтеките, маите и инките,
изграждайки колониална империя, основаваща се на добива на
благородни метали. Постепенно територията и се разраства и към
средата на ХVІІІ век Испанската колониална империя обхваща
площ от 17 млн. км². Тя включва испанските владения в Америка
и отделни райони в Африка и Азия.
Анахронична карта на испанската империя в различни исторически
периоди.
Нидерландската колониална империя

• Империята наследява португалското морско

могъщество в Изтока и е много повече търговска,
отколкото религиозна по характер.
• През ХVІІ век холандците овладяват
многобройните острови от Индонезийския
архипелаг, където осаществяват оживена търговия
с подправки и източни стоки. Същевременно те се
установяват и в Южна Африка, която губят след
Англо-бурската война от началото на ХХ век.
• В опитите си да колонизира малък район от Португалска Бразилия
и като част от сделката, свързана с продажбата на Нови
Амстердам (Ню Йорк) на англичаните, холандците завладяват
днешен Суринам – държава, в която официален език е
холандският.
 Британската колониална империя

• Най-обширна и с най-много колонии, поради което метрополията

се превръща в най-влиятелната европейска морска държава.
• Началото на британските колониални инициативи е териториално
обвързано с атлантическото крайбрежие на Северна Америка,
където постепенно са изградени тринайсет английски колонии,
известни като Нова Англия, от които през 1776 „се раждат” САЩ.
• На север се обособява Британска Канада, колонизирани са и
отделни антилски острови и малка част от Централна и Южна
Америка.
• При управлението на кралица Виктория, в средата на ХІХ век, Индия
става най-важната колония на Британската империя, която включва и
Австралия. Британците успяват да колонизират и значителни територии
в Африка, като особено висока е геополитическата стойност на Египет
и южноафриканското пространство.

• Днес Англия продължава да владее Гибралтар. В крайна сметка, след

постепенното разпадане на колониалната империя, е създадена
Британската Общност на нациите, включваща около 50 бивши
британски колонии.
 Френската колониална империя

• Изграждането й започва в началото на ХVІІ век.

• Най-напред са колонизирани областите Луизиана с важното
пристанище Ню Орлеанс, в делтата на Мисисипи, и днешната
канадска провинция Квебек в Северна Америка. Постепенно е
завладяна западно-екваториалната област на Африка и т.нар.
Магреб (Алжир, Тунис, Мароко), а Източен Индокитай е
превърнат във френски полуостров.
• Белгия, Германия, Италия и дори някои скандинавски страни също
създават свои колонии, но те не олицетворяват класическата
морско-колониална традиция на Стария континент. Белгия все пак
постига успех в Централна Африка, където възниква Белгийско
Конго. То включва богата на природни суровини територия, към
която исторически претенции проявява Португалия.
 • Немските и италианските колониални опити се оказват твърде
скромни. Локализирани основно в Африка, те нямат особено
значение за нито една от двете държави. При това, самото
геополитическо поведение на Германия си остава много по-близко
до телурократичното позициониране, а Италия няма военен
ресурс за колониална експанзия.
• Морските колониални модели, които предлагат европейските
държави, са повлияни от различни историко-географски,
културно-политически и социално-икономически фактори.
Удобното географско положение и социалната структура на
обществата осигуряват на Португалия и Испания ролята на
инициатори на колониалния процес.
• Те създават типичен за Късното Средновековие модел на
колонизация, отличаващ се с активна мисионерска дейност и
завладяване на обширни територии.
 • От втората половина на ХІХ век в колониалната надпревара се
включват и Белгия, Италия, Германия, Дания и Швеция, опитвайки се
да овладеят ресурси във вече ограниченото колониално пространство.
• Морският колониализъм и империализъм са феномен, който може
да се разглежда, от една страна, като теория, а от друга – като
практика за силата на геополитиката. Геополитическият модел на
колонизация е подчинен на физическите параметри на
колониалната територия – наличие на морски излаз,
морфохидрографски и топографски особености, специфика на
природните ресурси, почвено-климатични условия.
• Съперничеството между морските сили пък зависи от различни
историко-географски, социално-икономически и културно-
политически фактори, съчетанието между които определя
специфичните функции на всяка една колония. Колониалната
експанзия е характерно явление за европейските таласократии и
те я осъществяват, налагайки строга власт и организация, което
много често е за сметка на поривите за свобода и независимост,
демонстрирани от местните общества.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!

ИЗГОТВИЛ: МАРТИНА ПЕТРОВА

Ф.Н.5496