ДОКУМЕНТИ И АРХИВНИ

СБИРКИ
В
СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
 Процесите, свързани с документирането на обществения и личния живот в
средновековна България, са силно повлияни от канцеларската практика на
Византия.
 Заимстването от византийската писмена традиция и култура по отношение на
съставянето и оформянето на документите, а също и на книгите, е характерно
през Средновековието за целия Балкански регион до нашествието на
османските турци.
 Една значителна част от възникващите в канцеларията на българските
владетели документи от нормативно-разпоредителен характер са директно
заимствани или са създавани по византийски образец.
 ЗАКОНОДАТЕЛНИ АКТОВЕ

 Закони на хан Крум – поставят началото на законодателната дейност на

държавата. Сведенията за тях са от византийския енциклопедичен
сборник Свидас от X в.;
 Византийска Еклога – законодателен сборник от първата четвърт на VІІІ
в., преведен на славянски език след покръстването на българите;
 Земеделски закон – византийски нормативен акт от VІІІ в.;
 Закон за съдене на людете – най-старият български и славянски паметник
след покръстването. В основата му е титул ХVІІ на византийската Еклога,
но са използвани и други източници.
 МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ
Обикновено са двустранни и са на два езика.
Сред известните договори са сключените
между :
 цар Петър и византийския император Роман
Лакапин (927 г.);
 цар Михаил Асен и Дубровник (1253 г.);
 самостоятелния владетел на Добруджа
Иванко и италианската република Генуа
(1387 г.) Договорът на цар Михаил Асен с Дубровник за съвместни
действия срещу сърбите от 1253 г. се явява продължение на
Мирните договори до ХІІІ в. са оформяни дипломатическите отношения, установени от цар Иван Асен ІІ с
под формата на грамоти/хрисовули. Дубровнишката грамота.
Написан е на кирилица върху пергамент с размери 80х51см,
сгънат веднъж вертикално и 3 пъти хоризонтално. Печатите са
откъснати.
Съхранява се в Държавния архив на Дубровник.
.

ХРИСОВУЛ

Думата „хрисову́л“ (гр. χρυσόβουλλον, от χρυσός – з­лато и лат. bulla – пе­чат) има две значения:
1) Златен двустранен висящ печат. Появява се във Византия за подпечатване на императорски
документи от особена важност. До наши дни са съхранени сравнително малко такива печати от
периода IX–XV в., основно на Ато­н и във Ва­ти­ка­на;
2) Вид византийски императорски грамоти с прикрепен към тях златен печат. Хрисовулите се
отличават от другите видове грамоти с тържественото си оформление. Подписани са с червено
мастило лично от императора. Посочена е датата „от Сътворението на света“. Запазени са
предимно копия, а най-ранните оригинали са от XI в.
Под формата на хрисовули се издават закони, одобряват се договори с други държави, даряват
се земи и имоти, гарантират се икономически или административни привилегии.
По-маловажните грамоти имат сребърен или оловен печат и съответно се наричат
„аргировули“ и „моливдовули“.

БРЭ
ГРАМОТИ НА БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ –
ХІІІ И ХІV В.
I. Дарствени грамоти (хрисовули), с които се отстъпват право на
феодална собственост и имунитети:
 Ватопедската грамота на цар Иван Асен ІІ;
 Вергинската грамота на цар Константин Асен;
 Зографската и Мрачката грамота на цар Иван Александър;
 Рилската и Витошката грамота на Иван Шишман и др.
II. Грамоти, с които се отстъпват права и привилегии на
чуждестранни търговци:
 Дубровнишката грамота на цар Иван Асен ІІ;
 Брашовската грамота на цар Иван Страцимир.
Формата и структурата на хрисовулите, издавани от българските владетели, са
изключително силно повлияни от практиката на византийската императорска
канцелария. Те обикновено се състоят от:
 Уводна част, в която се посочват мотивите за издаването на дарствения акт;
 Същинска част, в която се излага царското благоволение (предоставените
права, привилегии и имунитети);
 Заключителна част, в която се отбелязва всеобща задължителна сила на
документа и се предвиждат санкции за нарушителите.
Достоверността на грамотата се потвърждава със златен печат и подпис
(поставен от упълномощено лице от царската канцелария).
 „....саморъчността на един подпис е най-доброто потвърждение за неговата автентичност.
Трябва веднага да се добави, обаче, че през Средновековието понякога подписите са така
сложни и калиграфски, щото е изключено те да бъдат собственоръчни. Очевидно, те са били
поставяни от някакъв канцеларски чиновник, може би същия, който е изписвал документа. Такъв
е случаят с подписите на българските владетели по разните грамоти. Несъмнено е, че тези
подписи не са саморъчни, а са писани в царската канцелария. Ако изхождаме от западния обичай,
според който при такива подписи поне една малка черта или чертица да бъде поставяна от
лицето, от чието име се издава документът, бихме могли да предполагаме, че и тук някоя черта
ще да е била добавяна от владетеля. В документите, издавани от името на турските султани,
също така едва ли могат да се посочат напълно сигурни белези за лично участие в написването
или подписването. Естествено, когато един подпис престава да бъде саморъчен, неговото
значение като средство за установяване на достоверността на даден документ се губи или пък
намалява извънредно много. Необходимо е да се припомни, освен това, че при много средновековни
документи липсва същински подпис, а той се замества с посочване на датата или нещо подобно.“
 Из „Лекции по архивистика“ на Иван Дуйчев
 ДУБРОВНИШКАТА ГРАМОТА ЦАР ИВАН АСЕН II (1230 Г.)

По своята същност документът представлява международен договор между

България и Дубровник. Издаден е под формата на грамота. В него, както и в
актовете, издавани в полза на светските и духовни феодали, владетелят
едностранно определя правата, привилегиите и имунитетите на поданиците на
Дубровнишката република. За разлика от договорите тук липсват клаузи, които
регламентират положението на царските поданици на територията на Дубровник.
Съхранява се в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.
 ВАТОПЕДСКАТА ГРАМОТА НА ЦАР ИВАН АСЕН ІІ [1230 Г.]

 Грамотата е издадена непосредствено след битката при

Клокотница на 9/22 март 1230 г. С нея се дарява на атонския
манастир Ватопед село Семалто в Серската област. В частта,
където е била изписана датата, текстът е повреден. Личи само
месеца – април.
 Написана е върху хартия (бомбицин) с размери 33,3х24,4 см. По-
късно е залепена на ленено платно, за да не се къса.
 Царският подпис е с червено мастило (киновар). Пред подписа
има кръст, след който е изписано: „Асен, цар на българите и
гърците”, а след него има четири квадратни точки.
 Под подписа има дупка в листа, което показва, че вероятно там е
минавал шнурът, с който е бил прикрепен печатът.
 РИЛСКАТА ГРАМОТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН (1378 Г.)

С грамотата се дават на Рилския манастир като

феодални владения повече от 20 села и метоси
в югозападните български земи заедно със
землищата им.
Написана е на пергамент и със своите 130х22
см е най-голямата по размери запазена
българска грамота.
Златният печат на цар Иван Шишман,
прикрепен към нея, не е оригинал, а е по-късен
фалшификат.
Съхранява се в музея на Рилския манастир и е
единственият средновековен юридически акт,
който се намира на територията на България.
В края на грамотата има приписка (добавка) на
видния възрожденски книжовник Партений
Павлович (ок. 1695–1760), под която е поставил
датата 12 септември 1734 г., и се е подписал на
гръцки език.
В нея Павлович отбелязва: „... Като видях тоя
хрисовул или златния печат на блаженния цар
Иван Шишман, близък до унищожение,
преписах го на хартия, за да не отиде в забрава
едно такова царско благодеяние, но винаги да се
припомня и пред бога, и пред човеците...”.
Това изречение поражда в миналото спор
относно автентичността на грамотата. Според
последните изследвания документът е от XIV в.
ВИТОШКАТА ГРАМОТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН [ПРЕДИ 1385 Г.]

 Дарствен хрисовул в полза на

Драгалевския манастир „Света
Богородица Витошка“.
 Написана е с бързопис на пергаментен
лист с размери 38x27.5 см.
 Титлата на владетеля в изписания с
киновар едър подпис има следната
формулировка: „Иоан Шишман в Христа
бога благоверен цар и самодържец на
всички българи и гърци”.
 Съхранява се в Зографския манастир в
Атон.
 БРАШОВСКАТА ГРАМОТА НА ЦАР ИВАН СРАЦИМИР (СЛЕД 1369 Г.)

С нея се дава право на търговците от

трансилванския град Брашов свободно
да се движат и търгуват във Видинското
царство.
Тя е най-малката по размери запазена
царска грамота – 21,5 х 10 см. Написана
е на хартия, със скоропис.
Изписаният с киновар царски подпис
гласи: „Иван Страцимир цар на
българите”. http://arhivamedievala.ro/webcenter/portal/oracle/webcenter/page/scopedMD/

Грамотата се съхранява в Държавния

sb1ac891c_2b6f_47a7_b1ce_e311bc50c24e/PortalHome.jspx?wc.contextURL=%2Fspaces
%2FArhivaMedievala&Query=search.timezone=-120%26search_startnum=%26search_endnum=
%26num=10%26search_dupid=%26exttimeout=false%26actProfId=0%26q=bv-f%25%26btnSearch=

архив в Брашов, Румъния. %26group=ArhivaMedievala&_afrLoop=9037194917243750#!%40%40%3FQuery%3Dsearch.timezone%253D-

120%2526search_startnum%253D%2526search_endnum%253D%2526num%253D10%2526search_dupid
%253D%2526exttimeout%253Dfalse%2526actProfId%253D0%2526q%253Dbv-f%2525%2526btnSearch
%253D%2526group%253DArhivaMedievala%26_afrLoop%3D9037194917243750%26wc.contextURL%3D
%252Fspaces%252FArhivaMedievala%26_adf.ctrl-state%3Df5wh1uaq2_9
 Отделни самостоятелни владетели също издавали свои специални
грамоти.
 Сигилият на деспот Алексий Слав от 1220 г. се явявя най-ранната
българска дарствена грамота.
 Издаден е в полза на построения от Алексий Слав манастир „Света
Богородица Спилеотиса“ в Мелник, като му дарява близкото село
Катуница с неговите земи, имоти, жители.
 Документът е написан на витиеват гръцки език, като подписът също е на
гръцки език.
 Съхранява се в библиотеката на Ватопедския манастир в Света гора.
 ДИПЛОМАТИЧЕСКА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
I. Между български владетели и светски лица в чужбина:
 Например преписката между цар Симеон и византийския пратеник Лъв
Магистър, от която са запазени в препис три писма на Симеон и 11 на
византийския пратеник. Съхраняват се в манастир на гръцкия остров Патмос.
От кореспонденцията на същия владетел с византийския император Роман
Лакапин до нас са достигнали само писмата на Лакапин.
 II. Между български владетели и духовни лица в чужбина:
 цар Борис и цариградския патриарх Фотий;
 цар Борис и папите Николай І, Адриан ІІ, Йоан VІІІ;
 цар Симеон и цариградския патриарх Николай Мистик;
 цар Калоян и папа Инокентий ІІІ;
 и др.
 По сведения на Константин Костенечки деловата кореспонденция (писма, предисловия и
други царски повели) в средновековна България е наричана „питак”. В своето
„Сказание за буквите“ видният български книжовник, преживял завладяването на
българската държава от османските турци, констатира, че в деловата писменост най-
много се пренебрегвали правописните правила и краснописът:
 „Нищо не е по-унищожено у гърците или българите или в друг народ, или у сарацините,
или у други, както у тях е сгрешен и разпаднал се питакът. Тези [писания] трябва да
бъдат написани по-майсторски, тъй като се изпращат в друга земя и до друг владетел
или пък близко до някой познавач. И макар да не те познават, те сякаш те чуват. И когато
разгледат писанието ти, ще узнаят цялото твое майсторство. Истина ще ви река, че ако и
30 или 40 дни беседвам с някой отблизо, но не съм виждал неговото писание, не
познавам в края на краищата неговото умение, но когато видя един питак, написан от
неговата ръка, сякаш зная всичко негово.“ (Гюзелев, В. Училища, скриптории,
библиотеки и знания в България, XIII–XIV век. С. 1985, с. 43.)
 Основното изискване е питакът да се пише така майсторски и красиво, както се пишат
божествените книги.
 ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА
АРХИЕПИСКОПИЯ/ПАТРИАРШИЯ
Официална кореспонденция с Цариградската партиаршия и Папската курия. До нас е
достигнала малка част от нея под формата на преписи. Например: писма на патриарх
Николай Мистик (901–907; 912–925) до българския архиепископ; писмо на папа Григорий
ІХ до българското духовенство от 1 юни 1237 г.; писма до папа Инокентий ІІІ от
търновския архиепископ Василий; писмо на папа Николай ІV до българския архиепископ
от 1291г. и др.
Запазени са четири послания на патриарх Евтимий (едно послание до св. Киприан, две до
Никодим Тисмански и едно до митрополит Антим), посветени главно на богословски
теми. Представляват защита на православната традиция, което им придава
общоправославно значение и е причина по-късно да се използват като назидателно
четиво.
Върху евангелие, изпратено заедно с още една книга на атонския манастир Зограф, е
записано послание на патриарх Теодосий ІІ Търновски от 1348 г. до монасите.
Известни са и писма до папа Инокентий ІІІ, отправени и от някои български
първосвещенници – преславския митрополит Сава, скопския епископ Марин, призренския
епископ Авраам и др.
 МАТЕРИАЛИ
 Текстовете на най-ранните документи са достигнали до
наши дни изсечени върху колони, плочи, скали.
 Характерни за езическа България са каменните надписи
на гръцки език, който е официалният език на държавата.
В някои от тях се възпроизвеждат текстове на официални
документи.
 Тези епиграфски паметници обикновено са поставяни на
най-видни места и това дава основание на някои учени да
предполагат, че са „образували един вид публичен Сюлейманкьойският
Национален
надпис,
археологически
каменен архив“. институт с музей, София.
Надписът съдържа условия на 30-
 Лапидарната традиция се запазва и след въвеждането на годишния мирен договор между
България и Византия, сключен
славянската писменост. Присъства и по време на Втората през 815 г. между кан Омуртаг и
българска държава. византийския император Лъв V .
 Основният материал за писане в средновековна България е пергаментът.
Най-ранните данни за неговата употреба водят към IX в.
 Сравнително рано, още през първата половина на XIII в., широко
приложение в канцеларията на българските царе и на самостоятелните
владетели намира хартията. Внасяна е от Западна Европа и Византия главно
от дубровнишките, венецианските и генуезките търговци.
 КАНЦЕЛАРИИ НА СВЕТСКАТА И ДУХОВНА
ВЛАСТ
 Макар в изворите да липсват преки сведения за наличието на държавна канцелария в
Първото българско царство, такава със сигурност е съществувала. Доказателство за това е
оживена дипломатическа дейност, особено през IX–X в., свързана с воденето на редовна
кореспонденция, а също и запазените оловни печати на княз Борис I, цар Симеон, цар
Петър, които са прикрепяни към излизащите от царската канцелария писма.

Металните ядра за изготвяне на печати са отливани в керамични или каменни калъпи с

издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял
канал за промушване на шнура, кой то обвързвал сгънатия на руло или като свитък
документ.
Окончателното изготвяне на печата ставало посредством специални клещи (булотирион)
върху чиито рамене са закрепяни матрици с гравирани в негатив изображения и надписи.

Печат на цар Симеон, открит край с. Черенча, Калъпи за отливане

Шуменско. Околовръстният надпис "Симеон на печати от
Василевс" показва, че моливдовулът трябва да Стратегията в
бъде отнесен след коронацията на българския Преслав
владетел в Константинопол през 913 г.
http://museum-velikipreslav.com/sakrovishtnica/pechati.html
 За владетелската канцелария на Второто българско царство има данни, че
длъжностите и титлите на работещите в нея лица са означавани с
византийски наименования. Под ръководство на великия логотет при
царския двор, който отговарял за връзките с чуждите владетели и пазел
държавния печат, се осъществявала подготовката на всички документи.
Специални лица (писари, нотарии и др.) пишели писмата, съставяли
грамотите, четели и превеждали постъпващите документи и т. н.
 В Мрачката грамота на Иван Александър изрично е отбелязано: „Царят
повели, Добромир писа в Сергевици“, а в писмо до папа Инокентий III
Калоян изтъква: „Изпроводих 2 деца... Нека бъдат дадени да научат
латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат
писмата, които ни изпращате, и когато се изучат, да бъдат върнати при
моето царство“.
 АРХИВНИ СБИРКИ
 В тясна връзка със съществуването на канцелария, стои и въпросът за
архивирането на документите, т.е. за наличието на архивохранилища,
каквито Византия отдавна притежавала.
 Предполага се, че първоначално предвид малкият обем и стойността на
писмения материал излезлите от текуща употреба документи се пазели в
хазната при царския двор, която служела за хранилище на всички богатства
на държавата. По-късно, когато се натрупвали повече документи, за тях се
обособило специално хранилище.
 Сбирки от архивни документи се образували не само към канцелариите на
светските владетели, но също към отделните църкви и манастири.
Вероятно една от най-богатите архивни сбирки се е намирала в
патриаршеския двор. В писмо на Калоян до папа Инокентий ІІІ се изисква:
„Да изпратиш привилегиум, подпечатан със злато, по подобие на този, за
да се пази винаги в църквата в Търново”.
 Сведения за грижливо пазени в манастирите и църквите царски грамоти се
съдържат в текстовете на някои от достигналите до наши дни.
 Във Вергинския хрисовул на цар Константин Асен се отбелязва:
„Архимандритът изнесе пред царството ми правилата и хрисувулите на
светите и правоверни царе, които са били преди мене: на светия цар Роман,
на цар Диогена, на светия цар Петра, на цар господин Никифора и на
останалите – на светия цар Алексия, на цар Калояна, на цар господин
Мануила…Царството ми, като ги прие благосклонно и ги прочете, нито ги
промених, нито ги наруших.”
 В Мрачката грамота Иван Александър съобщава: „Прежните царе,
обладатели на скиптъра на българското царство, бяха украсили и издали
честни благоначертани писмена – избрани хрисувули, които бяха пренесени
и прочетени пред царството ми”.
 В грамотата за Рилския манастир цар Иван Шишман посочва, че видял в
манастира грамоти на цар Асен, на Калиман и на всички негови
предшественици.
 СЪДБАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ
ДОКУМЕНТИ
 Голяма част от каменните надписи са унищожени в по-далечното или по-
близко минало. Материалът е използван вторично при строежа на различни
постройки, на първата ж.п. линия Русе – Варна или за други цели (напр. от
мрамора е правена вар).
 Документалното наследство на средновековната българска държава споделя
нейната съдба. По-голямата част от него е унищожено при османското
нашествие. Отделни документи и ръкописи са скътани в манастири и
църкви. Някъде са укривани в хралупи на вековни дървета в гората или са
заравяни в земята.
 През XIX в. повечето от оцелелите дотогава документи са унищожени от
гръцките фанариоти.
 Част от средновековните документи и ръкописи, изнесени от страната, днес
се намират в библиотеки и архиви на редица европейски страни (Ватикана,
Лондон, Париж, Москва, Санкт Петербург и др.)
 ЛИТЕРАТУРА
 Кузманова, М. История на архивите и организация на архивното дело в България. С.,
1966, 258 с. – http://electronic-library.org/books/Book_0003.html
 Нейкова, А. Архиви и общество. С., 2007. –
http://electroniclibrary.org/books/Book_0014.html
 Нейкова, А., Христева-Пенджекова, Р. Архивите във виртуалното пространство. С.:
Електронно издание. 2014, 588. – http://electroniclibrary.org/books/Book_0055a.pdf
 Петкова, Ст. Увод в архивознанието. В.Търново, 2011. –
https://www.academia.edu/35492951/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D 0%BE
%D0%B2%D0%B0_%D0%A1%D1%82._%D0%A3%D0%B2%D0%BE% D0%B4_
%D0%B2_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2%D0%BE% D0%B7%D0%BD
%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE._ %D0%92.%D0%A2%D1%8A
%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_ 2011
 ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD – Документи на българските владетели –
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/bolg_dok/dok_bolg_zare/new_index/gram
oti_index.htm