КАТЕДРА ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В
ОРТОПЕДИЯТА И
ТРАВМАТОЛОГИЯТА. МЕТОДИ ЗА
ИЗСЛЕДВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ НА
ПАЦИЕНТИ С УВРЕДИ И
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОПОРНО-
ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ.
доц.Попстефанов
ГРАНИЦИ НА СПЕЦИАЛНОСТТА

• Ортопедията е медицинска специалност за

диагностика и лечение на функционалните
нарушения на опорно-двигателния апарат

• Ортопедичната травматология е
медицинска специалност за диагностика и
лечение на последиците от травматичнви
увреждания на костите, ставите и
мускулна-сухожилните структури
ИСТОРИЯ
• HIPPOKRATES (460 – 377 пр.н.е.) – “За
ставите” - принцип на лечение на
вродените деформитети – внимателно,
бавно и търпеливо преформиране
посредством малки, но продължително
въздействащи сили

• GUIDO GUIDI (1500 – 1569) – рационален

механичен принцип на лечение
посредством екстензия, манипулация,
провесване и др., прилагани чрез
разнообрази механични устройства и
апарати
ИСТОРИЯ
• NICOLAS ANDRY (1658 – 1742) “ L’orthopédie ou l’art de
prévenir et de corriger dans les enfants les difformités du
corps” (1742)
 ИСТОРИЯ
• HUGH OWEN THOMAS (1843 – 1891) – “bone-setters”

• ANDRĖ VENEL (1870 - Orbe, кантон Waadt) – първият частен

институт по ортопедия – лечението изисква продължителен
период от време и ефектът му е по-добър при провеждането
в стационар (пансион, терапевтична част, работилници и
училище)
 ИСТОРИЯ
• STROHMEYER (1836 ) – подкожнa тенотомия на Ахилесовото
сухожилие при еквинус

• I. R. BARTON (1826) - първата остеотомия

• MATHYSEN (1851) - изобретява гипсовия бинт

• RÖNTGEN (1895) - открива “Рентгеновите” лъчи и

възможността за визуализиране на скелета

• HERMANN GOCHT (1898) - “Handbuch der Röntgen – Lehre zum

Gebrauche für Mediziner”
СТРОЕЖ И ФУНКЦИЯ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ
Функционалн Градивен Механични свойства
и елементи материал
опорни кост устойчивост на натиск, теглене, огъване и
деформация

хрущял
устойчивост на натиск, еластичност,
амортизиращ

ставни хрущял минимално триене

синовиалн минимално триене

а течност
ставна връзков устойчивост на разтягане
стабилност апарат
двигател мускули контрактилност

силов сухожилия устойчивост на разтягане

транслатор
контрол и нервна
управление система
снабдяване съдова
система
защита кожа устойчивост на разтягане в две проекции
СТРОЕЖ И ФУНКЦИЯ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ
АПАРАТ

• изпълнява механични задачи (статични и динамични)

• тъканите, изграждащи системата имат за задача да пренасят

механични сили, външни (съпротивления) или вътрешни
(тяжест, мускулна сила)

• основни биологични процеси

► растеж – изграждане и зрялост на организма
► регенерация – репарация след увреда и възстановяване на
определени структури
► преустройство – реакция на тъканите спрямо различни външни
(най-често механични) или вътрешни въздействия, адаптиране
на структурата спрямо променени (външни или вътрешни)
условия

• споменатите клетъчни функции и въздействието на

механичните сили върху тях представлява обекта на
биомеханиката
 ОРТОПЕДИЧНА АНАТОМИЯ

• ТИПОВЕ КОСТИ
►дълги кости
- всяка кост, изградена от диафиза,
метафиза и епифиза
- растежът на костта се извършва
от епифизарния хрущял
►плоски кости (мембранни кости)
- образуват се от кондензация на фиброзна тъкан
►къси кости
- образуват се от хрущялен блок и осифицират откъм центъра
►акцесорни (добавъчни) кости
- варианти на нормата
- самостоятелни костици
( os trigonum tali, os naviculare accessorium)
 ОРТОПЕДИЧНА АНАТОМИЯ
► ЕПИФИЗИ
- растежни физи, разположени в двата
края на дългите кости
- определят дължината на костта
►АПОФИЗИ
- самостоятелни растежни ядра
- нямат значение за нарастване
на дължината на костите
►ПЕРИОСТ
- повърхностен фиброзен и дълбок мезенхимален слой
- притежава растежен и остеогенетичен потенциал
►КРЪВОСНАБДЯВАНЕ НА КОСТТА
- нутритивни артерии – костния мозък и част от кортикалиса
на дългите кости при възрастни
- периостални артерии – свързани с нутритивните
- периартикуларни артерии – кръвоснабдяване на костните
краища
 ОРТОПЕДИЧНА АНАТОМИЯ
• ТИПОВЕ СТАВИ
►синовилни стави
- ставни повърхности с хиалинен хрущял, синовия и
синовиална течност
- движенията са лимитирани от костния контур, лигаментарния
апарат, околните меки тъкани и ставната капсула
- класифицират се според свободата им на движение –
кълбовидни, макаровидни, жлебовидни и “универсални”
 ОРТОПЕДИЧНА АНАТОМИЯ
► картилагинерни стави
- Синхондрози – епифизарните растежни зони в
- детската възраст, нямат подвижност

- Симфизи (само аксиално на тялото – тазова

симфиза,
интервертебралните дискове и
манубриум/корпусните стави на
стернума)
– фиброеластични съчленения

► фиброзни стави (синдесмози) – по-скоро лимитират

отколкото извършват
движения
 ОРТОПЕДИЧНА АНАТОМИЯ
• ТИПОВЕ ХРУЩЯЛНА ТЪКАН
►хиалинен (ставен) хрущял
- влакна от колаген тип ІІ и
протеогликанен матрикс,
произвеждан от хондроцитите

► фиброзен хрущял
- колагенни тип ІІІ и еластични влакна
в различни пропорции в зависимост
от локализацията му
БИОМЕХАНИКА

• Взаимовръзките между силовите въздействия върху

опорно-двигателния апарат и реакциите на
изграждащите го структури спрямо тези сили
представляват предмета на биомеханиката

► въздействие = напрежение и деформации под влияние

на:
- външни натоварвания
- мускулните сили
 БИОМЕХАНИКА

► методология на биомеханиката
- механика (статика и динамика), физика на твърдите тела,
измервания, материалознание
- биология: морфология/хистология, химия
- оценка на клинични наблюдения

► обект на изследване
- биологични тъкани (кости, хрущял, съединителна тъкан)
- патериали за имплантати и инструменти
- взаимодействията между живата тъкан и материалите ин
витро и ин виво
► цели на биомеханиката
- базисно биомеханично познание на опорно-двигателния
апарат
- имплантати, техника и инструментариум за остеосинтеза,
ставна алопластика, тъканни заместители
- оценка и наблюдение на резултатите
 БИОМЕХАНИКА

► нива на организация на изследване

- атомно
- молекуларно
- клетъчно (микромеханика, хистология)макроскопско
( механика, дизайн)
- органно (става, двигателен сегмент)
- организъм ( човек, комплексни възможности)

► техника на изследване
- специфични за всяко ниво на изследване
- Всички изследователски техники (механика, електроника,
мешалургия,материалознание, измервателни
техники,моделиране, компютърно
симулиране,мекроскопски техники, морфология, образни
техники)
 БИОМЕХАНИКА

Основни биомеханични понятия

► ставно натоварване
- не винаги съвпада по посока с анатомичното
детерминиране
(резултантни натоварвания)
- в зависимост от фазите на движение може да надхвърля
няколкократно телесното тегло
 БИОМЕХАНИКА

► ставно триене (лубрикация)

- структурно хлъзгане - молекуларно –
макромолекулите на хиалуроновата
киселина
- флуидно хлъзгане – синовиалната
течност като повърхностен лубрикант
- хидравлично хлъзгане - при компресия
на ставния хиалинен хрущял
Изследване на болния - анамнеза
• Събира се от болния, • При болни претърпели травми
роднини или свидетели на – как и къде, от какво, дали е
инцидента директна или индиректна,
• Уточнява какви са видът на първата помощ, кой
оплакванията, от кога са, я е оказал и къде, какъв е бил
как са започнали, как са се транспортът?
развили, от какво се
повлияват?
• При болни с вродени
деформации – дали друг
член на семейството има
такова заболяване, как е Който добре разпитва
протекла бремеността,
раждането, кога и как е
- добре
проходило детето, кога са диагностицира!!! 
открити деформациите,
как са лекувани?
Изследване на болния - оглед
• Болния трябва да бъде гол за да се видят и малките външни
прояви на заболяването, извършва се сравнително, сравняват се
симетрични части. Оглежда се не само областта, в която болния се
оплаква, а и други области (напр. при плоско ходило – болни се
оплаква от болки в коляното, подбедрицата и кръста)
• При травми огледът се насочва по всички части на тялото
• Болния трябва да се огледа в седнало, легнало, изправено
положение като движи глава и крайници и се обръща в леглото
• Трябва да се огледа походката, положението на крайниците и
тялото (активно, пасивно, принудително)
• Състоянието на кожата (цвят, оток), на мускулите (атрофия,
хипотрофия), на контурите на ставите, откриват се евентуални
изкривявания на гръбначния стълб (кифози, сколиози),
изкривявания на крайниците
Изследване на болния - оглед

• Нормалната ос на горния крайник минава през главата на

хумеруса, радиуса и улната
• Нормата ос на долния крайник минава през спина илиака
антериор супериор, през средата на капачето и стига м/у І и ІІ
пръст на ходилото.
• Когато долния крайник е извит дъговидно с отклонение на
коляното навън от оста се нарича genu varum, а когато е навътре
– genu valgum.
• Дъговидното изкривяване с отклонение на коляното назад от
оста се нарича – genu recurvatum
• Отклонението на подбедрицата навън или навътре от оста, при
което ходило стъпва навън или навътре от съща се нарича –
crus valgum и crus varum
Изследване на болния - палпация и
аускултация
• При палпация се определя
- местната температура (с длани едновременно на
симетрични области);
- местна болка (поява на болка или усилване на
съществуваща); сухота или влажност на кожата
- подвижност и дебелина на кожата;
- наличие на флуктуация;
- сетивност
• Аускултацията има незначително значение използва
се при аневризми,тендовагинити и др.
Определяне степента на нарушение
на двигателната функция
• Вижда се възможни ли са и в каква степен активните
движения, а след това се проверяват и пасивните
• Измерването се извършва с ъгломер (напр за раменната
става)
- екстензия и флексия : нормален обем на екстензията е 0-50
º , а на флексията 0-180 º;
- абдукция и аддукция : нормален обем на абдукцията е 0-180
º. Аддукцията е възпрепятствана от гръдния кош. Аддукция
над изходната позиция от 0 º може да се постигне пред
трупа при 20 º флексия в раменната става в обем от 75 º )
 Определяне степента на нарушение
на двигателната функция
• При изследването може да се констатира, че става е
стабилна със запазени пълни движения, но може да се
открие, че движенията са нарушени (нестабилна,
халтава, да извършва движения извън нормата при
разкъсване на връзковия апарат)
• Органичена амплитудата на движение в ставите може
да се дължи на:
- неподвижност на става (анкилоза при заболявания,
увреди или продължиделна имобилизация; артродези
получени по оперативен път)
- контрактура – има ограничаване обема на движение в
ставата
- абнормална подвижност в ставите – подвижност на
места където,нормално няма такава (при счупване на
кости, при лъжливи стави - псевдоартрози)
Изследване на болния - измерване
• Измерва се дължината на крайниците и отделните им части,
обиколката им, амплитудата на движение в
ставите.Измерването се извършва на симетрични крайници
(стави)
• При измерването болния е в легнало, правилно положение в/у
твърдо легло
• Дължината на мишницата се измерва от акромиона до
външния кондил на хумеруса, а на предмишницата – от
външния (вътрешния) кондил на раменната кост до стилоидния
израстък на радиуса (улната)
• Дължината на долния крайник се измерва от спина илиака
антериор супериор до външния (вътрешния) малеолус,
дължината само на бедрото се измерва от големия трохантер
до колянната цепка, главичката на фибулата или долния край
на капачето, на подбедрицата – от колянната цепка до външния
малеолус
• Измерва се и мускулната сила (вяла и спастична парализа,
парези и т.н.)
 Изследване на болния - образно
изследване
• Използва се не само за определяне на заболяването
и увредите, но и за характера и степента им, дава
данни за развитието и изхода от лечението.
• Използват се следните техники : стандартни
рентгенографии, увеличени рентгенографии,
контрастни рентгенографии на стави и кръвоносни
съдове, рентгеноскопия, КТ, ЯМР и др.
• Пункции – пунктират се ставите когато болния е
легнал, а мястото е анестезирано.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО !