„Индже“ 1925г.

"В тия времена восташа разбойници многи, които се назоваха дахалии

и кърджалии,
изгориха села много и дойдоха на село в неделю месопустную,
и оловиха много человеци и обраха и изгориха селото..."
Из летописа на поп Йовча
 Разказът „Индже“ и …
…мотивът за „другостта“ на
героя
• Произведението се развива в един драматичен
• В ядрото на творбата се намира мотивът за
нравственото прераждане, което е
постепенно и мъчително, вследствие на
бавно пробуждаща се съвест, а не рязък
резултат на моментно вдъхновение. Този
мотив идва от Йовковото убеждение, че
хората не са нито добри, нито лоши, а
проявяват различните си качества,
притиснати от обстоятелствата.
…грехът и възмездието
период от българската история – края на XVIIIв.
до 70-те години на XIXв. –кърджалийските
набези. Героичното не е представено като
функция на едно патриотично понятие за
героизъм (подвизите на Индже са само фон на
една вътрешна човешка драма), т.е. историческото
се явява фон на екзистенциалното. Основни
конфликти са сблъсъците на човешкия дух в
борбата за намиране на единение със себе си.
Стореният грях трябва да бъде наказан.
 1. Творческа история:

• Разказът „Индже“ е написан през 1925г. и е поместен в

сборника „Старопланински легенди“, който е издаден през
1927 година. В ядрото на творбата се намира мотивът за
нравственото прераждане, което е постепенно и мъчително,
вследствие на бавно пробуждаща се съвест, а не рязък
резултат на моментно вдъхновение.
• ? 1925г е- ……. Кога е убит Гео Милев?
ИМАХТЕ ЗА ЗАДАЧА ДА ПОТЪРСИТЕ:
• Истинското му име е Стоян.
• Получава прякора си Индже (от турски: ince, тънък) вероятно по времето
когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на
безредиците в Османската империя от края на 18 век и началото на 19 век.
• Според някои автори родното село на Индже е Доганджа .
• Според друга версия, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика.
Според последните проучвания Стоян Индже войвода е роден в с. Попово .
От малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, затова се
смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория
си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си
заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във
формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива
турския военен ръководител и е избран за главатар.
• През 1799 година Индже е сред помощниците на големия
кърджалийски главатар Кара Фейзи, По-късно се разделя с
кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа,
Сакар и Бакаджиците. Знаменосец му е бил Кара Кольо Омарчалията.
Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост.
Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в
началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в
гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан
Индже и Стоян волентир.
• Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като
хилядник, заедно с Кара Кольо. Геройски загива в сражение с турци
на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут.
 2. Идейно-тематичен анализ:

• а/ заглавието – името на историческа личност

• б/ епиграфът – стар летопис, внушава достоверност
• в/ основната тема – темата за нравственото прераждане, което настъпва
след осъзнаването на ролята на водача в общността
• г/ мотиви: греховното и праведното; проглеждането за доброто и
красивото, изстраданото прераждане, себеоткриването и равносметката
, грехът и възмездието
 3. Жанр - разказ
• Седми по ред разказ от сборника „Старопланински легенди“.
Отпечатан е през 1926г. в списание „Демократичен преглед“
• Йовков е познавал всички публикации за историческата личност.
Освен това е знаел, че Пауна е от Жеравна. Името й било Калинка и е
била дъщеря на Руси чорбаджи. Тя била толкова красива, че за нея
има народна песен. За нападението на Индже над Жеравна също има
народна песен.
 4. Композиционен анализ:
а/ Сюжетът НЕ следва хронологията на събитията

• 1. Дружината слиза към Урум Еникьой; Индже си спомня за миналото

• 2. Индже се среща с Пауна, ражда им се син; Индже удря детето с боздугана си; Пауна
го напуска
• 3. Индже става още по-страшен и зъл; клетвата на един поп; споменът за
предателството на Сяро Барутчията
• 4.Отменя нападението на Урум Еникьой, Гърбавото намира една кържалийска пушка
• 5. Срещата с дядо Гуди и промяната; усмивката; прочистването на Балкана и момата от
Жеравна, изпратена до Седемте кладенци
• 6. Влизането в Урум Еникьой, срещата с Гърбавото, узнаването на истината; убийството
 б/ Разказът има осем части, проследяващи
повратни моменти от живота на Индже
• Експозиция – първа част, въвеждаща във времето, мястото, събитията
и героите
• Завръзка – втора част, набелязва основния конфликт и подготвя за
предстоящата промяна у героя
• Кулминация – осма част, раняването на Индже от ръката на
Гърбавото
• Развръзка – осма част, смъртта на Индже
 в/ Художествено време и художествено
пространство
• Времето – представено ретроспективно, непоследователно, 16 години назад;
можем да измерим с възрастта на Найден; много често сезонът, в който се случва
нещо е пролет; празникът Света Троица
• Пространството – Урум Еникой (Гръцко Ново село), днес Българово –обл.
Бургас; Бакаджиците – верига от ниски хълмове, на 15 км от Ямбол; Жеравна;
Седемте кладенци
• Опозициите: горе - долу
хаос – ред
зло - добро
г/ Конфликтите- два основни типа:

Вътрешният
Външният –
конфликт у
Индже се
самия герой
противопостав
Индже – зло и
я на всички
добро
 д/ Повествователят – води разказа от
името на очевидец на събитията
• Текстът е разделен на два композиционни блока, сцените от втория са
концентрично разположени спрямо тези от първия. Сцената с
копаещите селянки и стареца, с войводите, картината от Урум Еникьой
съответстват, само че в обратна последователност, на епизода с
убийството на свещеника, на скъсването с най-близките хора, на сечта и
разгула в Жеруна.
• Така Йовков, като мъдър тълкувател на големите истини, дава шанс
на Индже да извърви труден път - подобен на вече извървения, но този
път не към греха, а към изкуплението.
 Грях и възмездие

Сцената с копаещите селянки и с дядо Гуди - добър

С войводите - безмилостен
Картината от Урум Еникьой – справедливо наказан

С убийството на свещеника - анатемосан

На скъсването с най-близките хора - безмилостен
На сечта и разгула в Жеравна – върши грях
 Как си представяме героите?

хайдутин ИНДЖЕ? илюстрация към разказа

Имахте поставена задача да потърсите:
• Речниковото значение на думата „хайдути“
• Характеристика на българските юнаци – облекло, нравствени норми на
поведение. Кой е героят, който би могъл да бъде разпознат в Индже?
• Характеристика на епически герой. Има ли образец на герой, подобен на Индже?
Кой е той?
• Какво знаете за Едип цар? Кой не вижда истината? Очите елемент в
разпознаването ли са?
• Речниковото значение на думата „анатема“. Кой я изрича трикратно? Каква е
връзката с Библията? Цитирайте ми текста!
 Домашното: хайдутин
Хайдутин - Етимологията на термина е унгарска, обозначаваща пограничните стражеви
отряди. Османците, взаимствайки го от воювалите срещу тях маджари, започват да
назовават първоначално с него въоръжените „разбойници“ воюващи срещу властта им. В
Русия са означавали личната въоръжена охрана на болярите и аристократите. Това показва,
че в зависимост от влаганата оценка, смисълът му се мени.
В разговорния език и до днес хайдутин, преминало в диалектното айдук, хайдук,
мн.ч. обикновено хайдуци (не хайдути) продължава още да се употребява
синонимно(в официалното си властово значение от османско време) вместо
„крадец“, „разбойник“.
 Домашното:българският юнак
• Българския юнак, в цялата хилядолетна история на този образ, никога не е бил, не е, а и няма да бъде
безсърдечен убиец. Той е доказвал това многократно с поведението и действията си през всяка една
историческа епоха.
• Българският юнак не прибягва към убийството като средство за разрешаване на конфликта, ако това не е
единственото разрешение. Българският юнак не убива без причина.
• Българският юнак винаги гледа на убийството като на крайно средство.
• Българският юнак е до голяма степен и мислещ, т.е. лиричен герой. Освен че е решителен и храбър, той мисли
и чувства.
• Българският юнак може да е препасал сабя на кръста и да е преметнал пушка на рамо, но е закичил и китка зад
ухото. Той може да убива, но може и да помилва. Държи тояга или гега в ръката си, с която удря, но може и да
се шегува.
• Българският юнак никога не е проводник на чужда воля.
• Той действа сам, според собствените си морални убеждения, закърмен от хилядолетните морални норми на
земята в която се е родил.
 Домашното: епосът и войната
• Епическите произведения – създавани сравнително късно спрямо
значимото събитие, което изобразяват — Троянската война се е
състояла ок. 12 век пр.н.е., а „Илиада“ е записана 8 век пр.н.е. В тези
случаи говорим за „епическа дистанция“ на творбата от събитието.
Тя определя и характеристиките на епическите произведения —
идеализация на историческото събитие, както и на героите, участвали
в него. Те са представени чрез хиперболизация на войнските си
качества и изразяват колективната представа за морал и красота.
 Домашното: епическият герой
• Ахил е един от главните образи в поемата и типичен епически герой. Той е сложен
характер, в който са преплетени човешкото и божественото. Притежава физическа
красота и сила, задвижвана от необуздания му гняв качество, което му помага в тежки
битки. В неговия персонаж се съчетават няколко представи за човека. Най-ранна е
митологичната. Ахил е син на богинята Тетида и смъртния цар Пелей и този образ има
най-стари корени в мита. В героичната си визия той е толкова див и страшен, че дори
без оръжие, противниците му се плашат. Освен това той защитава принципа всеки да
вземе това, което е плячкосал сам. Аз съм на същото мнение. Човешкият му облик се
разкрива и чрез любовта му към братовчед си Патрокъл, която поражда и дива ярост. В
Ахил се съчетават истинска стихия и детска привързаност. Той е интересен и
непредвидим образ, епическия идеал за войн.
 Домашното: Едип цар
• Едип е идеалният трагически герой. Същността му като такъв се определя от факта, че е
поставен между утвърдените нравствени и етически норми и крайните проявления на
човешкия характер.
• Едип е син на Лай и Йокаста. След раждането си бил изоставен на връх Китерон, тъй като
било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. В преносен смисъл
"Едип" означава умен, мъдър човек, способен да разреши и най-заплетената задача.
• Пътят на Едип към трагичната съдба е път към мъдростта. Ослепява, но научава истината
за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е открита
истината, открита в болката на осъзнатата вина. Щастието е изстрадан път от незнание
към знание!
 Домашното: анатема
• „анатема“ – отлъчване от църквата
• - Проклет да си! Проклет да си от Бога и от всички свети отци! Да не
се стопиш след смъртта си! Желязото и камъните да се стопят, а не и
ти! Да въздишаш и да трепериш на земята като Каина, да наследиш
проказата на Геезия и бесилото на Юда! Анатема! Анатема! Анатема!
• Каин – братоубийство
• Геезий – алчност
• Юда - предателство
 КАИН, ГЕЕЗИЙ, ЮДА/ИУДА

ИНДЖЕ

АЛЧНОСТ
БРАТОУБИЙСТВО ПРЕДАТЕЛСТВО
 ЧИСЛОТО 7
• Седми разказ в книгата е „Индже“
• Седем дни върви момата в едната посока и още седем в другата! За
седем дни Бог сътворява света! Индже е освободил земята два пъти –
свръхчовекът !
А кои са царствените жестове на Индже в текста?
• Седем пъти Нееман трябва да се потопи в река Йордан, за да се
излекува от проказата
 Добрият пастир Йоан ,10 / 10-15
Добър пастир ли е Индже?

10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и

да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като
оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
5. Персонажна система:

Индже - строен, тънък, висок; кърджалия, но и народен

закрилник

Пауна – царска птица; любимата на Индже; силна и

горда жена; обречена да изплати греха си, че е родила
дете на кърджалия; появява се на финала като знак на
съдбата

Гърбавото- Найден, намерен; зъл и уродлив заради гнева

на баща си Индже става недъгав; чрез неговата ръка Бог
въздава справедливаост
 Достатъчна ли е красотата?
Какво е значението на думата „калокагатия“
Индже:
• Хубавец е Индже. Със синьо еничерско джубе,
светнало от сърма, с червени шалвари. Но на
главата си той не носи бяла чалма с меки
гънки, а висок самурен калпак с възбърнато
настрани дъно. И там, гдето дъното се
закопчава, втикната е китка паунови пера.
• Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота
си, не се боеше от смъртта. Никога не делеше
доброто от злото, никога не беше се запитвал
кое е грях и кое не.
Пауна:
• Хубава беше, тънка, висока.
• …кафявите й очи го гледаха радостно и занесено
• Тъй позна Индже Пауна. Много хора бяха
минали под ножа му и много жени бяха
изпитали променливата му страст. Не помнеше
нито лицето, нито имената им. Тъй мислеше той,
че ще бъде и с Пауна. Но усмивката на тая жена
и погледът на очите й заседнаха дълбоко в
душата му.
• С осанка на царица
 Етимологията на имената:
ИНДЖЕ. Името е от турски произход и означава тънък, строен

• ПАУНА. Паунът е свещена птица на Хера, една от гръцките хипостази на Великата Богиня, съпруга на Зевс -
архетипът на бащата, господарят в биокосмичен план. Символ е на красота и царственост. Във външността на
Йовковата героиня има достойнство на царица. Хера е волоока, Пауна - с големи кафяви очи.
• НАЙДЕН. Това име обикновено се дава на подхвърлени деца с пожеланието, който ги „найде“ (намери), да им
предаде своето здраве, да промени съдбата им. Героят на Йовков е намерен от стара жена.
• ЯНА КАЛМУЧКАТА - име на действителна личност. Името й корелира с това на баба Яга, която първоначално е
майка - господарка, вещица - дарителка. Прозвището калмук се дава на отпуснати или нечисти хора. То фиксира
един особен статус на старицата, който я представя като същество от друг свят - в аспекта на инициационната
практика героинята е посветителка.
• ДЯДО ГУДИ. Кудя е дружина коледари. Дядо Гуди предвожда група копачки. Като глагол лексемата
означава коря, одумвам. Думите на стареца отварят вътрешното зрение на Индже към неговия страдащ народ.
Куда е и стар български танц за пречистване от зло.
 6. Език и стил

• Образите са представени чрез портретна и образна характеристика

• Ретроспективно връщане в миналото
• Метафората на проглеждането – става изведнъж сякаш; „гудя“ –слагам на
мястото, „куда“ – предводител на коледарска дружина
• Образи и символи: пауновите пера; мъглата и черните врани; усмивката; песента;
сълзата; „новите дрехи на господаря“; чалмата и самуреният калпак с пауновите
пера; пушката
• Природната картина е контрапункт на насилието и набезите на кърджалийските
орди, „стелещи се като мътен порой“
 7. Междутекстови връзки:

• Подобно на античните трагедии, героят преминава през много перипетии докато

стигне до истинската си същност
• Езикът на времето и пространството и метафората за проглеждането – Ив. Вазов,
„Дядо Йоцо гледа“, „Под игото“
• Герои и прототипи – Ив. Вазов, „Под игото“
• Народното творчество – много песни за Индже
• Легендите- предания за минали събития, свързващи реално и фантастично
• Библейските препратки – в целия текст
• Убийството по време на празника Света Троица – защо?
 Четохте ли внимателно: Многократно се акцентира върху
очите в разказа. Дайте определенията за очите на героите, които
запомнихте!

Кафявите очи: Очите на силните емоции:

• Пауна: „ тъй спокойно и
кафявите й очи“
• Найден: „Но очите му се
отделяха от цялата му грозота,
хубави кафяви очи. Индже се
вгледа в тях и позна очите на
Пауна.“
• Попът: „Горят като въглени
очите му“
• Баба Яна: „очите й горяха и
търсеха неспокойно“
• Индже: „Индже притвори очи
като от болка и не каза нищо“
 Финалът…
Повествователят казва:
- Умира ли? Не може да бъде!
Чакайте да мина. Кажете му, че водя
жена му, кажете му, че иде Пауна!
Както беше се поизправил, Индже се
килна назад и падна. На двора
изпищя жена. Войводите се спуснаха,
изправиха Индже, викаха го, молеха
му се да продума. Индже беше
мъртъв.
Моята гледна точка:
• В Йовковата концепция за света и живота събитията
винаги следват един неумолим закон, стоящ над
човешките преценки и присъди, който много прилича
на трети принцип на механиката - всяко действие има
равно по големина и противоположно по посока
противодействие.
• По силата на този закон възмездието се стоварва върху
личностите, които са се опитали да изградят своето
щастие върху нещастието на другите. И това става
независимо от силата на характерите, от физическата
красота и свободолюбивите пориви на грешниците.
 Благодаря за вниманието!
И все пак – искам да попитам:
• Момичета, бихте ли простили на Индже, ако бяхте на мястото на Пауна?
Защо?
• Момчета, бихте ли простреляли Индже, ако бяхте на мястото на Сяро
Барутчията? Защо?
• Да се упражним в мислене:
Хаос ли е грехът, ред ли е
справедливостта?