Нефролитиаза

Нефролитиаза - заболяване, характеризиращо се с

образуването на камъни на пикочните пътища
(камъни), образувана от компонентите на урината.
Заболяването има хронично протичане, е по-често при
мъжете (4: 1), преобладаващата възраст - 20-40 години,
лезията може да бъде едно- или двустранно.
• нефролитиаза (nephrolithiasis)
– камъни в бъбреците
• уретеролитиаза
(ureterolithiasis) - камъни в
пикочопроводите
• камъни в пикочния мехур
(vesicolithiasis или най-често
calculus vesicae urinariae)
• камък в уретрата
(urethrolithiasis)
 Патогенеза на образуването
на камъни
За различните литиази съществуват определени
патогенетични механизми, които могат да бъдат
представени в три групи, вземащи участие при всички
форми на литиазната болест:
1) затруднения в оттичането на течностите
2)възпалителни изменения на покривния епител на
отводящата каналчеста система
3)промени в колоидната система на екскретираните
течности
Най-често литиазните болести протичат
безсимптомно. Само около половината от
хората с калкулоза имат клинични симптоми.
Някои установяват заболяването си след
настъпване на криза или колика
(nephrolithiasis crisis). Тя се появява рязко,
изведнъж. Литиазната болка има типичен
характер и трудно може да се сгреши с друг
вид болка.
Характеризира се още с:

Типично място на
интензивност - в кръста,
съответно вдясно или
вляво.

Характерна ирадиация
(разпространение): от
кръста по уретера към
скротума при мъжете и
Литиазната болка се влияе от болкоуспокояващи и
спазмолитични средства. Болката често се
съпровожда с гадене и повръщане, което може да
бъде еднократно или многократно. Рефлекторният
характер на болката оказва влияние върху
храносмилателния тракт.
 Етиология
 наличие на много калций в урината (хиперкалциурия) - Най-честите причини
за хиперкалциурията са: хормонална нарушение, повишена абсорбция на калций в
червата и др.
 наличие на много оксалат в урината (хипероксалурия) - Оксалатите попадат в
организма чрез харнителните вещества, но могат да се образуват и в черния дроб.
 наличие на повече пикочна киселина в урината (хиперурикозурия) - Една от
причините за повишено излъчване на пикочната киселина в урината е
подаграта. Прекалено киселата урина (ниско рН) ’’пречи’’ на пикочната киселина да се
разтвори и тя се утаява.
 намалено количество на цитратите в урината
(хипоцитратурия) - Цитратите са може би един от най-важните фактори, които
потискат камъкообразуването.
 недостатъчен прием на вода. Намаленият прием на течности води до
отделянето на по-концентрирана урина (с повече соли), което благоприятства
образуването на камъни. Адекватният прием на течности е от изключително значение,
както за лечението, така и за профилактиката на БКБ.
 горещият климат, пикочната инфекция, режимът на хранене също
оказват влияние на образуването на камъни.
 вродени или придобити анатомични особености, които водят до
нарушаване отока на урината повишават риска от бъбречни камъни
 Видове конкременти в бъбречната система.

Делят се на органични и неорганични:

1. Неорганични камъни:
 Калциевооксалатни
камъни – представляват около 65% от
всички камъни, образувани в пикочната
система. Най-често са гладки и с
тъмнокафяв до черен цвят.
 Калциевофосфатни камъни – характерно
за тях е, че нарастват бързо.
 Карбонатни камъни – те са бели на цвят.
Имат мека консистенция.
 Магнезиефофосфатни
конкременти. Известни още като
инфекциозни камъни. Наличието на
инфекция благоприятства тяхното
развитие. Те се образуват в алкална среда
(високо рН). Цветът им е от мръсносив до
2. Органични камъни:
Пикочнокиселинни камъни (уратни). Рядко се
срещат чисти уратни камъни. Те са ренгенонегативни
(не се виждат на рентгенова снимка).
Цистинови камъни – рядко се срещат. Те са много
твърди и трудно се разбиват. Причина за тяхното
образуване е най-често генетична.
Ксантинови камъни – също рядко срещани
камъни.
Холестеринови камъни – имат черен цвят и са
лесно чупливи.
Всички камъни в бъбречната система могат да бъдат
единични (солитарни), достигащи големи размери и
множествени повече от два, дори до няколко стотици.
Броят и големината на камъните имат определящо
значение в оформянето на морфологичните
изменения и развитието на клиничната картина.
 Симптоми
Симптомите при БКБ зависят от локализацията на камъка.
Камъните, локализирани в бъбреците, могат да достигнат големи
размери, без да предизвикат оплаквания – ‘’мълчаливи’’ или
‘’спящи’’ камъни. Те могат да придобият формата на бъбречната
чашка или легенче. Тези камъни се наричат отливъчни.
Симптоматиката при тях най-често е тъпа, слаба и постоянна болка
в кръста. Те са фиксирани, не се движат и не могат да се елиминират
спонтанно при уриниране.
По-малките камъчета, които са
подвижни, могат да преминат
от бъбрека в уретера и да го
запушат. Това води до бъбречна
колика (криза). Болният
изпитва внезапна, много
силна, почти нетърпима
болка. Болката се локализира в
кръста и по хода на уретерите
до пикочния мехур. При
мъжете може да достигне и до
скротума. Много често
болните повръщат и коремът
им е раздут. Характерни са
също честите и болезнени
позиви за уриниране
Диагноза
• ЩАТЕЛНА АНАМНЕЗА И СТАТУС;
• ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА
• РЕНТГЕНОЛОГИЧНИ МЕТОДИ
• ЕХОСКОПИЯ НА КОРЕМНИ ОРГАНИ;
• КАТ
• ЕНДОСКОПСКИ МЕТОДИ
• РАДИОИЗОТОПНИ МЕТОДИ
• ИНТРАОПЕРАТИВНА ДИАГНОСТИКА
• ОГЛЕД И ПАЛПАЦИЯ
Ехография – симптом на пътечката
Конкремент в десен бъбрек
Конкремент в уретерите
Конкементи в уретер и пикочен мехур
Венозна урография
Изследване на урина
1. Хематурия
2. Кристалурия
3. Левкоцити
4. Бактерии
5. Промяна в pH
Диференциална диагноза
Остър апендицит;
Остър панкреатит;
Остър перитонит;
Перфорация на стомашна язва;
Извънматочна бременност;
Пиелонефрит;
Тумор на бъбрека и др.
Лечение
1. Консервативно
• “коктейл” – спазмолитици, болкоуспокояващи,
физ. р-р
• Антибиотици
2. ЕКЛТ – екстракорпорална литотрипсия
Ендоскопски метод
Оперативно лечение
Нефролитотомия
Пиелотомия
Нефропиелолитотомия
Нефректомия
Благодаря за вниманието!