Според Тома Аквински съществуването на Бога е

твърдение, следователно се нуждае от доказване и

може да бъде доказано с помощта на разума, като се
следва естественият път на човешкото познание.
Затова доказателствата за Божието битие изхождат от
опита. Тези доказателства са пет:

според Тома Аквински съществуването на Бог е

твърдение, следователно се нуждае от доказателство
и може да бъде доказано с помощта на разума,
следвайки естествения път на човешкото познание.
Следователно доказателствата за съществуването на
Бог идват от опита. Тези доказателства са пет:
Свети Тома Италианският доминикански теолог
Аквински е италиански богослов и схоластически фил Свети Тома Аквински е един от най-
ософ. Той е един от най-влиятелните средновековни влиятелните средновековни
представители на схоластиката. Идеите му лежат в
мислители на схоластиката и бащата
основата на философския възглед
на католическата църква, наричан томизъм. на томистката теологична школа.
През 1879г. томизмът е провъзгласен официално за
основополагащо учение във всички католически
учебни заведения.
Свети Роден ее италиански
Тома Аквински в Рокасека през 1225г.
богослов ив
окръг Аквино на кралство
схоластически Сицилия.
философ. Той е един от най-
влиятелните средновековни представители на
схоластиката. Идеите му лежат в основата на
философския възглед на католическата църква,
наричан томизъм. През 1879г. томизмът е
провъзгласен официално за основополагащо учение Тома Аквински е роден в Рокасека през
във всички католически учебни заведения. Роден е в 1225 г., в окръг Аквино на кралство
Рокасека през 1225г. в окръг Аквино на кралство Сицилия (дн. област Лацио, Италия).
Сицилия.
 Първи начин: Аргументът на неподвижния двигател
Първо док
В света виждаме, че поне някои неща се променят.
Каквото и да се променя, се променя от нещо друго.
First way: The Argument of the Unmoved Ако това, чрез което се променя, самото се променя,
Mover тогава то също се променя от нещо друго. Но тази
Summary верига не може да бъде безкрайно дълга, така че
In the world, we can see that at least трябва да има нещо, което причинява промяна, без
some things are changing. Whatever is самата тя да се променя. Това всеки разбира като Бог.
changing is being changed by something
else. If that by which it is changing is
itself changed, then it too is being
Всяко движение предполага някакъв
changed by something else. But this
външен двигател. Този двигател би
chain cannot be infinitely long, so there трябвало да е задвижван от друг и
must be something that causes change т.н. Тази верига не може да бъде
without itself changing. This everyone безкрайно дълга, така че изводът е,
understands to be God. че в света има първи двигател, който
е неподвижен. И Това е Бог.
Всяко движение предполага някакъв външен двигател.
Този двигател на свой ред би трябвало да е задвижван
от друг и т.н. Ала безкрайната поредица от задвижвани
двигатели е абсурдна. Нужно е, следователно, да
приемем някакъв пръв двигател и това е Бог.
 Second way: The Argument of the First Втори начин: Аргументът на първата причина Резюме В света
Cause можем да видим, че нещата са причинени. Но не е възможно
Summary нещо да бъде причина за себе си, защото това би довело до
In the world, we can see that things are съществуването му преди себе си, което е противоречие. Ако
caused. But it is not possible for something to
това, от което е причинено, само по себе си е причинено, тогава
be the cause of itself because this would entail
that it exists prior to itself, which is a то също трябва да има причина. Но това не може да бъде
contradiction. If that by which it is caused безкрайно дълга верига, така че трябва да има причина, която
is itself caused, then it too must have a cause. сама по себе си не е причинена от нещо друго. Това всеки
But this cannot be an infinitely long chain, so, разбира като Бог.
there must be a cause which is not itself
Всяко действие има своя причина. Редът на причините не може да
caused by anything further. This everyone
е безкраен, защото всеки ред има начало. Отнемем ли първата
understands to be God.[6][13]
причина, с това разрушаваме целия ред, а значи унищожаваме и
Всяко действие има своя причина. последното следствие, което именно е и предметът на нашето
Редът на причините не може да е разглеждане. Следователно има първа причина, която сама не е
безкраен, защото всеки ред има начало. причинена – и тази причина е Бог.
Отнемем ли първата причина, с това
Второто доказателство: Аргументът на първата причина
разрушаваме целия ред, а значи
унищожаваме и последното следствие,
Всяко действие има своя причина, като редът на причините
което именно е и предметът на нашето
не може да бъде безкраен, тъй като всеки ред си има начало.
разглеждане. Следователно има първа
Ако премахнем първата причина ще разрушим целия ред, а
причина, която сама не е причинена – и
значи ще унищожим и последното действие. Следователно в
тази причина е Бог.
реда на причините има първопричина, която не е следствие
от никоя друга причина. И тази причина е Бог.
In the world we see things that are possible to be
В света има множество неща, които могат да съществуват
and possible not to be. In other words, perishable
или да не съществуват. Ако всички неща са такива, то
things. But if everything were contingent and thus
мислимо е и такова състояние, когато нищо не съществува.
capable of going out of existence, then, nothing
Но от абсолютното не-съществуване не може да се
would exist now. But things clearly do exist now.
премине към съществуване. А това би означавало, че и
Therefore, there must be something that is
сега нищо не съществува, което е очевидно абсурдно.
imperishable: a necessary being. This everyone
Нужно е, следователно, да допуснем съществуването на
understands to be God.
нещо необходимо само по себе си, което именно е
първопричината за всички останали необходими неща – и
В света виждаме неща, които е възможно да това нещо е Бог.
бъдат и е възможно да не бъдат. С други Всяко нещо може да съществува или да не съществува. Ако всички
думи, нетрайни неща. Но ако всичко беше неща са такива, то мислимо е и такова състояние, когато нищо
условно и следователно можеше да изчезне, не съществува. Следователно е нужно да съществува само
тогава нищо нямаше да съществува сега. Бог, без който нищо нямаше да съществува.
Но нещата явно съществуват сега.
Следователно трябва да има нещо Тъй като обектите в света възникват и изчезват от
непреходно: необходимо същество. Това него, е възможно тези обекти да съществуват или да
всеки разбира като Бог. не съществуват в даден момент. Нищо обаче не може
да произлезе от нищото. Това означава, че нещо
трябва да съществува по всяко време. Това е Бог.
В съществуващите неща е Виждаме неща в света, които се различават по степен на доброта, истина,
установима разлика по степен. благородство и т.н. Например, добре начертаните кръгове са по-добри от
Например можем да определимзле начертаните, здравите животни са по-добри от болните животни. Освен
дадено нещо като повече или
това някои вещества са по-добри от други, тъй като живите същества са
по-малко топло, като повече
или по-малко съвършено. Но по-добри от неживите същества, а животните са по-добри от растенията, в
„повече“ и „по-малко“ може да доказателство за което никой не би избрал да изгуби сетивата си в името
има единствено там, където на дълголетието на едно дърво. Но преценката за нещо като "повече" или
характеризираните по този "по-малко" предполага някакъв стандарт, спрямо който то се оценява.
начин неща отстоят на Например, в стая, пълна с хора с различна височина, поне един трябва да е
различно разстояние от една
най-висок. Следователно има нещо, което е най-добро и най-вярно, и най-
абсолютна съвършена мяра.
Необходимо е, следователно, същество, и т.н. Аквински след това добавя предпоставката: това, което е
да допуснем реалността на най-много в един род, е причината за всичко останало в този род. От това
нещо най-добро, най-истинно, той заключава, че съществува някакво най-добро същество, което
най-възвишено и това причинява доброта във всичко останало, и това всеки разбира като Бог.[6]
превъзходно битие е Бог. [13]

В съществуващите неща може да се забележи разлика

по степен. Например нещо може да е по-добро, по-
лошо, по-красиво от нещо друго. Но преценката за
нещо като ‘‘повече‘‘ или ‘‘по-малко‘‘ предполага
някакъв стандарт, спрямо който то се оценява.
Неразумните твари в света
очевидно действат с оглед на
някаква цел. Но целенасочеността
на дадено действие предполага
някакво предварително
целеполагане, което несъмнено не
може да бъде дело на лишени от
разум и знание същества.
Неизбежно е, следователно, да
допуснем наличието на разумно
същество, способно да зададе
целта на съществуващото – и това
е Бог.
Виждаме различни обекти, които нямат интелект в света, да се
държат по обичайния начин. Това не може да се дължи на
случайност, тъй като тогава те няма да се държат с
предвидими резултати. Така че тяхното поведение трябва да
бъде настроено. Но не може да бъде зададено от самите тях,
тъй като те не са интелигентни и нямат представа как да
определят поведението. Следователно поведението им трябва
да бъде зададено от нещо друго и по подразбиране нещо, което
трябва да е интелигентно. Това всеки разбира като Бог.

Всичко в природата е целесъобразно, но няма целта на своето съществуване в себе

си. Целенасочеността на дадено действие предполага някакво
предварително целеполагане, което несъмнено не може да бъде дело на
лишени от разум и знание същества. Следователно, трябва да допуснем
наличието на разумно същество, способно да зададе целта на съществуващото- и
това е Бог.