Учебна 2022–2023 г.

Обща
икономическата теория
Преподавателски екип:
доц. д-р Стела Ралева
гл. ас. д-р Стоян Шаламанов
хон. гл. ас. д-р Соня Георгиева
ас. Лидия Кабатлийска
хон. ас. докт. Лиляна Георгиева
хон. ас. докт. Радостина Ивчева
хон. ас. Михаил Ангелов

кат. „Икономика“ – Стопански факултет

Тема трета: Потребителски решения на
домакинствата
Основни цели:
1. Характеризиране на потребността, предпочитанията
и полезността
2. Описание на кардиналния и ординалния подход за
измерване на полезността
3. Изясняване на същността на общата и пределната
полезност
4. Дефиниране на закона за намаляващата пределна
полезност
5. Анализ на същността, свой ствата и наклона на
кривите на безразличие
6. Представяне на бюджетното ограничение
7. Извеждане, графично и аналитично представяне на
равновесието на потребителя.
7. Описание на промените в бюджетното ограничение
и равновесието на потребителя
8. Изясняване на връзката между потребителския
избор и търсенето
9. Характеризиране на ефекта на дохода и ефекта на
заместването
10. Дефиниране и графично представяне на излишъка
на потребителя.

3
 1. Потребност и предпочитания на
потребителя
Потребност – състояние на осъзната
неудовлетвореност, на липса, която потребителят се
стреми да преодолее
За да задоволи своята потребност потребителят се
стреми към потреблението на определени комбинации
от блага в съответствие с изявените си предпочитания.
 Предпочитания на потребителя:
 проявяват се при сравнение между различни
комбинации от блага, включени в дадена
потребителска кошница
 показват начина, по кой то потребителят оценява и
ранжира тези комбинации.
 Допусканията в теорията на потреблението са, че
предпочитанията не зависят от дохода и цените и че
потребителят винаги предпочита повече пред по-малко.4
 2. Полезност
 Удовлетворението на потребителя от консумацията
на определени блага или извършването на определени
действия
 Полезността:
o е субективна категория
o зависи от равнището и интензивността на
потребностите
o отразява потребителските предпочитания.

Пример: Ако между 2 блага – А и Б, потребителят избира

Б, това означава, че за него полезността на Б е по-
висока.

5
 3. Подходи за измерване на полезността

 Кардинален – полезността може да се измери

количествено чрез мерни единици, наречени ютили.
Основни концепции:
за общата и пределната полезност.

 Ординален – полезността не може да се измери

количествено поради субективния й характер. Затова
се разглеждат комбинации от блага, които се
ранжират на повече и по-малко предпочитани.
Основна концепция:
теория на безразличието.

6
 4. Обща и пределна полезност
Обща полезност (TU) - общото удовлетворение, което
получава потребителя от потреблението на определено
количество благо.
TU = f (Q)
като при равни други условия, колкото по-голямо е
потребяваното Q, толкова по-високо е и равнището TU.

 Пределна полезност (MU) - допълнителният полезен

ефект от потреблението на последната единица благо.

MU = 𝝙 TU
𝝙Q
 С увеличаване на Q, MU намалява, а TU нараства с
намаляващ темп.
 Условието за рационалност на потребителя
предполага, че той няма да допусне намаляване на TU.

7
 5. Таблица и криви на общата и на
пределната полезност

Количество Обща Пределна

благо Q полезност TU полезност
(бр.) (ютили ) MU=dTU/dQ
(ютили)

0 0

1 25 25

2 46 21

3 64 18

4 78 14

5 88 10

6 94 6

7 97 3

8 97 0

8
6. Закон за намаляващата пределна полезност
Принцип, според който при равни други условия
увеличаването на потребяваното количество от
дадено благо води до намаляване на пределната
полезност, т. е. до нарастване на общата полезност с
намаляващ темп.
 дей ствието на закона е резултат от постепенното
насищане на потребностите и намаляването на тяхната
интензивност с увеличаване на потребяваното
количество
 законът влияе върху избора на потребителя относно
вида и количествата на потребяваните блага и е едно
от основните обяснения за дей ствието на закона за
търсенето (за отрицателния наклон на кривата на
търсене).
9
 7. Криви на безразличие
Крива на безразличие – всички възможни
комбинации между 2 блага, които осигуряват на
потребителя една и съща обща полезност (към избора
на които той е безразличен).
 кривите на
безразличие отразяват
потребителските
предпочитания и се
извеждат при условие
за взаимна
заменяемост на
благата
 допускането за 2
блага се прави с цел
опростяване на
графичния анализ, но
всички изводи са
валидни и при повече
блага. 10
 8. Свойства на кривите на безразличие (1)
 кривите на безразличие са с отрицателен наклон – с
увеличаване на потребяваното количество от едното
благо, потребяваното количество от другото благо
намалява с цел запазване на една и съща обща
полезност.
Доказателство:
TU (А, B) = const.
TU (А, B) = TU (А) + TU (B)
 кривите на безразличие винаги са успоредни помежду
си.
Доказателство:
чрез допускане на противното – това означава наличие
на комбинация, принадлежаща на две криви на
безразличие, което противоречи на дефиницията за
крива на безразличие.
11
 9. Свойства на кривите на безразличие (2)

 в пространството съществуват безброй много криви

на безразличие, които отразяват различни равнища на
обща полезност. Съвкупността от всички тези криви на
безразличие формира картата на безразличие на
потребителя.

 колкото по-нагоре и надясно е разположена дадена

крива на безразличие, толкова по-високо е равнището на
TU, което показва тя и обратно - колкото по-близо е тя
до началото на координатната система, толкова по-
ниска е TU.

12
Тя (MRS) показва:
 възможността за заместване на благата при движение
по дадена крива на безразличие
 от колко единици от едното благо трябва да се
откаже потребителя, ако иска да увеличи
потреблението на другото благо с една единица, но да
запази същата TU.
 МRS измерва наклона на кривата на безразличие и
може да се представи като частно между промените в
количествата на двете блага и като обърнато
съотношение между техните пределни полезности
МRS = - 𝝙 B
𝝙A
𝝙 TU (A, B) = 𝝙 TU (A) + 𝝙 TU (B)
0 = MUA * 𝝙 A + MUB * 𝝙 B
МRS = - 𝝙 B = MUA
13
 11. Закон за намаляващата пределна норма
на заместване на благата
При движение по дадена крива на безразличие с
увеличаване на количеството от дадено благо неговата
пределна норма на заместване намалява.
Повишаването на количеството от благо А (движение
надясно по кривата ТU1), предизвиква спад в MUA и
нарастване на MUB поради дей ствието на закона за
намаляващата пределна полезност.
 Това означава, че за да запази същата си TU,
потребителят трябва да придобива все по-голямо
количество благо.
 Този закон предопределя изпъкналостта на кривите
на безразличие спрямо началото на координатната
система.
14
12. Частни случаи на криви на безразличие

15
 13. Бюджетно ограничение (1)
 Ограничения на потребителя:
 потребителски доход (Y)
 цени на благата (РА и РВ)
 Допускаме, че доходът се изразходва изцяло за
покупката на двете блага А и B. Тогава уравнението на
дохода има вида:
У = Р А * А + РВ * В
При разпределението на Y между двете блага са
възможни следните случаи:
 Първи краен случай – целият бюджет се използва само
за придобиване на благо А. Тогава:
У = РА * А
и
Аmax = У / РА
16
 14. Бюджетно ограничение (2)
 Втори краен случай – целият бюджет се използва само
за придобиване на благо B. Тогава:
У = РB * B
и
Bmax = У / РB

 Във всички останали случаи бюджетът се използва за

придобиване на комбинации от двете блага.
 Линия на бюджетното ограничение - съвкупността
от всички възможни комбинации от благата А и В,
които потребителят може си позволи при пълно
използване на своя доход.
Тя свързва точките, показващи максималните
количества от всяко едно благо, придобити при пълен
отказ от другото. 17
 15. Линия на бюджетното ограничение (1)
Пример: У= 60 лв., РА= 20 лв. и РВ = 10 лв.

 т. С показва комбинация,
при която има неизползван
доход
 т. D показва комбинация,
която е невъзможна при
зададените условия

 Наклон на линията на бюджетното ограничение:

 тангенсът на ъгъла, кой то тази линия сключва с
абсцисната ос и е равен на отношението между Bmax и
Аmax, или на отношението между У / PВ и У / PА., т. е.
на: PА / PВ . 18
 16. Линия на бюджетното ограничение (2)
Извод: Наклонът на линията на бюджетното
ограничение не зависи от Y и от самите цени, а само от
съотношенията между тях (т.е. от относителните цени).
Той се променя при изменение в цената само на едното
благо или при нееднаква промяна в цените на двете
блага.
 Линията на бюджетното ограничение се измества
успоредно нагоре (надясно) при увеличаване на Y
и/или синхронно намаление на цените на двете блага,
и обратно – тя се измества успоредно наляво при
намаляване на Y и/или увеличаване на цените на двете
блага.
 Линията на бюджетното ограничение остава
неизменна при едновременна, еднопосочна и еднаква
промяна в потребителския доход и цените на двете
блага. 19
 17. Равновесие на потребителя (1)
Състояние, при което потребителят извлича
максимална обща полезност в рамките на своя бюджет.
 Това равновесие зависи от:
o потребителските предпочитания
o дохода за покупката на определен набор от блага
o цените на благата.

 Условието за неговото достигане се извежда чрез

обединяване на:
o кривите на безразличие
и
o линията на бюджетното ограничение,

и тяхното представяне в една координатната система.

20
 18. Равновесие на потребителя:
графично представяне

Равновесието е в т. Е, в която линията на бюджетното

ограничение се допира до най -високо разположената
възможна крива на безразличие.
 В нея наклонът на линията на бюджетното
ограничение е равен на наклона на кривата на
безразличие, показваща равнище на обща полезност
ТU1
21
 19. Равновесие на потребителя:
аналитично представяне
МRS = PА
РВ

- 𝝙 B = MUA = PА
𝝙 A MUB РВ

MUA = MUB
PА РВ
MU/ Р - претеглена пределна полезност.
Извод: Потребителят се намира в равновесие, ако
изравни претеглените пределни полезности на двете
блага, т. е. когато последният лев, изразходен за
закупуването на благо А, му носи същата полезност, като
последният лев, изразходен за покупката на благо В.
22
20. Промени в равновесието на потребителя:
крива „доход-потребление“ (1)
 Задава връзката между промените в дохода и в
потребителското равновесие при равни други условия

23
21. Промени в равновесието на потребителя:
крива „доход-потребление“ (2)
 Първоначално равновесие в т. Е.
Нарастването на Y води до изместване на линията на
бюджетното ограничение успоредно надясно, при което
тя се допира до нова, по-високо разположена крива на
безразличие в т. Е1 (нова равновесна комбинация от
двете блага).
Намаляването на Y спрямо първоначалното му
равнище води до изместване на линията на бюджетното
ограничение успоредно наляво, при което тя се допира
до нова, по-ниско разположена крива на безразличие в т.
Е2 (нова равновесна комбинация от двете блага).
При свързване на точките Е, Е1 и Е2 се получава
кривата “доход-потребление”. Тя започва от началото
на координатната система и представлява съвкупност
от всички точки на оптимално потребителско
поведение при различни равнища на дохода. 24
22. Промени в равновесието на потребителя:
крива „цена-потребление“ (1)
Задава връзката между промените в цената на едната
стока и в потребителското равновесие при равни други
условия

25
23. Промени в равновесието на потребителя:
крива „цена-потребление“ (2)
 Първоначално равновесие в т. Е.
Нарастването на PА води до промяна в наклона на
бюджетната линия, която става по-стръмна и се допира
до крива на безразличие с по-ниско ниво на TU, в т. Е1
(нова равновесна комбинация от двете блага).
Намаляването на PА спрямо първоначалното му
равнище води до промяна в наклона на линията на
бюджетното ограничение, която става по-полегата и се
допира до крива на безразличие с по-високо ниво на TU,
в т. Е2 (нова равновесна комбинация от двете блага).
При свързване на точките Е, Е1 и Е2 се получава
кривата “цена-потребление”. Тя представлява
съвкупност от всички оптимални за потребителя
комбинации от А и В при различни значения на цената на
едното благо и фиксиран доход и цена на другото благо.26
24. Извеждане на индивидуалната крива на
търсене на базата на кривата „цена –
потребление“ (1)

27
25. Извеждане на индивидуалната крива на
търсене на базата на кривата „цена –
потребление“ (2)
По абсцисата и на двете графики стои количеството от
благо А. При първоначалната цена на PА
потребителското равновесие на първата графика е в т.
Е, която определя потребяваното количество от благо
В и търсеното количество от А на втората графика.
При увеличаване на PА равновесието е в т. Е1, която
показва по-малко потребявано количество от А и
съответно по-малко търсено количество на втората
графика, и обратно.
 При свързване на равновесните комбинации на
първата графика се получава кривата „цена –
потребление“, а при свързване на съответните цени и
количества на втората графика се получава
индивидуалната крива на търсене на благо А. 28
26. Ефект на дохода и ефект на заместването
 Дей ствието на закона за търсенето се дължи на
съвместното влияние на следните два ефекта:
 Ефект на дохода – с увеличаване на цената на дадено
благо при равни други условия (вкл. при постоянен доход)
търсеното количество от него намалява поради спада в
реалния доход (в покупателната способност на същия
номинален доход), и обратно.
 Ефект на заместването – с увеличаване на цената
на дадено благо при равни други условия (вкл. при
постоянна цена на другото благо) търсеното
количество от него намалява поради заместването му с
други блага, чиято цена не се променя, и обратно.
Общият ефект на промяната в цената на благото върху
търсеното количество от него е сума от ефекта на
дохода и ефекта на заместването.
29
 27. Съотношение между ефекта на дохода и
ефекта на заместването (1)
 Ефектът на заместването винаги е отрицателен
PА нараства, потребителите заместват благо А с благо B,
търсеното количество от А намалява
 Ефектът на дохода зависи от вида на стоките:
 той е отрицателен при нормалните стоки
PА нараства, Yr намалява, търсеното количество от А
намалява
 той е положителен при малоценните стоки
PА нараства, Yr намалява, търсеното количество от А
нараства.
Тогава:
Общият ефект при нормалните стоки е отрицателен,
защото той е сума от отрицателен ефект на
заместването и отрицателен ефект на дохода. 30
 28. Съотношение между ефекта на дохода и
ефекта на заместването (2)
 Общият ефект при малоценните стоки зависи от
съотношението между положителния ефект на дохода
и отрицателния ефект на заместването.
 при повечето малоценни стоки отрицателният ефект
на заместването доминира над (надвишава по
абсолютна стой ност) положителния ефект на дохода и
общият ефект е отрицателен.
 при малка група малоценни стоки положителният
ефект на дохода доминира над (надвишава
абсолютната стой ност на) отрицателния ефект на
заместването и общият ефект е положителен. Те се
наричат „стоки на Гифън“, като при тях не е валиден
законът за търсенето и кривата на търсене е с
положителен наклон.
31
 29. Излишък (рента) на потребителя (1)
Разлика между това, което потребителят е готов да
заплати за дадено благо и това, което той
действително плаща, т. е. между общата полезност от
потреблението благото и разходите за неговото
придобиване.
Получаването на потребителският излишък е резултат
от дей ствието на. закона за намаляващата пределна
полезност
Според него колкото по-малко е потребяваното
количество от дадено благо, толкова по-висока е
неговата пределна полезност и толкова по-голяма е
разликата между цената, която потребителят е склонен
да даде за него и пазарната цена, и обратно.
Потребителският излишък е равен на нула, ако цената,
която потребителят е склонен да даде за стоката, е
равна на пазарната цена. 32
 30. Излишък (рента) на потребителя (2)

 Излишъкът на
потребителя се представя
графично чрез лицето на
площта, затворена между
ординатната ос, линията
на цената и кривата на
търсене.

 Излишъкът на потребителя намалява при

увеличаване на пазарната цена на стоката.
 Излишъкът на потребителя може да се определи не
само за индивидуален потребител, но и за всички
потребители на дадена стока (тогава графичното му
представяне става чрез пазарната крива на тръсене.
33
Благодаря за вниманието!

34