АВИАЦИЯ И ЛЕТАТЕЛНА

ТЕХНИКА
Технологичната революция - това е революция извършена в
бластта на индустрията. Това е ново качество в живота,
цялостна промяна в страните, които я осъществявата.
Индустриалния преврат слага началото на нова ера в
човешката история.
Една от големите промени, които възникват в технологичната
революция е появата на дирижабъла.
Дирижабъл е вид летателен апарат. За разлика от познатите
дотогава (края на XIX, началото на ХХ в.) неуправляеми,
свободно летящи балони, управляемият балон /дирижабъл/ е
снабден с двигатели. Това принципно нововъведение му дава
възможност да променя посоката, скоростта и височината на
полета. Изработва се с продълговата аеродинамично форма за
намаляване на въздушно съпротивление. Снабден е с кормила за
промяна на посока и височина и разполага с удобна гондола за
пътниците и екипажа.Един от най-известните представители на
дирижаблите е цепелинът.
Френският инженер и въздухоплавател Анри Жифар осъществява
първия полет с управляем балон през 1852 г..На борда на
странния за времето си апарат той изминава 27 км от Париж до
Трап със средна скорост 9 км/ч и само силният вятър не му
позволява да продължи. Целият апарат тежи близо 400 кг. През
целия път Жифар прави завои с дирижабъла, за да покаже, че той
действително е управляем. За да осъществи полета, инженерът
прави няколко подобрения в парната машина. Сред тях е
инжекционна система, вкарваща водата под налягане в парния
казан, за да не остане той без пара, когато машината не се движи.
Друго голямо събитие в технологичната революция е създаването
на самолетите.
Трудно е да се определи кой е първият самолет на света.
Старогръцките легенди ни разкриват копнежът на човека по
летенето с мита за Икар, който успял да сътвори крила като на
птица и да полети.
Летенето е една от най-старите човешки мечти.
Смята се, че първите модели на съвременните самолети са били
построени от братя Райт, те съобщават че са и първите, успешно
отделили летателното си съоръжение от земята и приземили го след
това. Първият самолет е създаден на принципа на хвърчилото, за разлика
от въртолета, който разчита на механичното постъпателно
загребване на въздух. Наблюдавайки птиците, хората открили
първите закони на въздушните течения и свойството на въздуха да
задържа предмети с подходяща форма. Острите клюнове на птиците
и тяхната аеродинамична форма, способността им да се задържат
във въздуха без да правят никакво движение, въздуха, като среда…
не малко откриватели стъпка по стъпка се приближавали до
работещата схема на самолет.
В днешно време технологиите са напреднали изключително.
Изобретяването на космическата совалка е огромна стъпка в
развитието на човечеството.
Това е е американски космически кораб за многократна употреба.
Първия старт на совалката е на 12 април 1981 г., а последният – на 8
юли 2011 г. За този период са осъществени общо 135 космически
полета.

Първите космически кораби за многократно използване започват да се разработват

на 5 януари 1972 г., когато президентът Ричард Никсън утвърждава програмата
„Космическата совалка“ на НАСА.
Ентърпрайз е първата изградена совалка през 1976 г., но без двигатели и топлинен
щит тя служи само за тестове в атмосферата – не може да извършва операции в
космоса. Първоначално са построени четири напълно функциониращи совалки:
Колумбия, Чалънджър, Дискавъри и Атлантис. Като две от тях са изгубени при
катастрофи – Чалънджър през 1986 г. и Колумбия през 2003 г. с общо 14 жертви.
Индевър е петата совалка, конструирането на която е одобрено през 1987 г. с цел да
замени Чалънджър.
Космическите совалки носят космонавти
на борда си, както и товари като
изкуствени спътници и части за
космическите станции. Обикновено
екипажът се състои от 5 до 7 члена.
Максималният товар, който може да бъде
носен от совалката, е с тегло:
• 22 700 kg до ниска околоземна
орбита,
• 16 050 kg до международната
космическа станция
• 12 700 kg до полярна орбита
• 3810 kg до геостационарна орбита
• 14 400 kg обратно до Земята