• Вяра, че са обичани и се грижат за тях, ценят ги и са част от
социална мрежа на общуване и взаимни задължения • Осигуряване на стоки, услуги и взаимна защита по време на нужда или опасност • Източници на подкрепа –партньор, близки членове на семейството, приятели, колеги, членове на социална организация, съседи, здравни професионалисти, групи за подкрепа, психотерапевт • Социална интеграция Видове и функции на социалната подкрепа Осигуряващ (изразява се чрез) Получаващ
Емоционална подкрепа Емпатия Успокоение
Грижи Чувство за комфорт и принадлежност Загриженост
Подкрепа на самооценката Положително отношение Изграждане на собствената стойност
Насърчаване на човека Чувство на компетентност Положително сравнение Чувство, че те ценят
Инструментална подкрепа Директна помощ Намалено напрежение/притеснения
Финансова/практическа помощ
Информационна подкрепа Съвет, предложения, обратна връзка Аз-ефективност/чувство за собствена стойност в
общуването Приятелска подкрепа Общи преживявания Чувство на принадлежност Сприятеляване Видове и функции на социалната подкрепа • Действителна (получена) подкрепа (received support) • Възприемана (perceived support) подкрепа – често е по- прогностична за резултата • Функция като буфер срещу стреса при хората, които възприемат подкрепата като силна • Необходимостта да се търси, а не да се получава спонтанно очакваното може да има много силен отрицателен ефект • Отчитане на индивидуалните различия (вкл. и културни) Социална подкрепа и болест • Връзка със здравните резултати – социалната подкрепа намалява дистреса във времена на стрес, липсата й сама по себе си може да е много стресираща (вж. индивидуални различия) • Почти двукратно увеличен риск от смъртност за мъжете и жените с по-малко социални връзки • Социална изолация • Влияние върху здравето при възрастното население • Ролята на възприеманата социална подкрепа за нивата на депресия и качеството на съня по време на пандемията от Ковид-19 • Влияние върху здравето при овдовяване – общо благополучие <-> депресия • Отчитане на индивидуалните различия – хората в напреднала възраст, наскоро овдовели и други жертви на внезапни, тежки и неконтролируеми житейски събития Теории относно това как може да действа социалната подкрепа • Хипотеза за преките ефекти: социалната подкрепа е благотворна, независимо от количеството стрес, а липсата й е вредна дори при отсъствие на стрес. Тя има физиологичен път към здравето. • Хипотеза за буфера: социалната подкрепа защитава човека от силния стрес чрез: Когнитивните оценки на човека за ситуацията, така че той да възприеме ресурсите си като по-големи, за да посрещне заплахата Промяна на реакциите за справяне със стресора, след като той е бил оценен като стресиращ Влияние на пола върху търсенето на подкрепа • Жените са много по-склонни както да търсят, така и да осигуряват подкрепа, която се изразява в: Обгрижване Сприятеляване във времена на стрес
• В брачните взаимоотношения мъжете получават подкрепа от
съпругите си, а жените – от приятелки и роднини Културни влияния върху търсенето на подкрепа • Примерът с азиатските култури. Различията със западните култури като че лежат в „търсенето“ на подкрепа: Азиатците проявяват нежелание да „разстройват“ взаимоотношенията, като говорят за личен проблем и търсят експлицитна подкрепа. • Чернокожите американци • Европейците Експлицитна подкрепа – търсене и използване на съвети и емоционална подкрепа Имплицитна подкрепа – напомняне, че принадлежат към социална мрежа със съответните роли и задължения Ползата от различен вид подкрепа за членовете на различни културни общности при интервенциите Може ли социалната подкрепа да е лоша?
• При пациенти с болка е установено, че силната социална
подкрепа от гледна точна на осигуряването на практическа помощ при всекидневни задачи води до слаба адаптация чрез оперантното обуславяне. • В някои случаи е полезна инструменталната подкрепа, в други емоционалната Възражение в изследванията върху социалната подкрепа Те разчитат на самоотчетите, които могат да изкривят резултатите чрез: • Променливи на индивидуалните различия, които влияят върху самоотчетите • Личността или емоционалното състояние Използвана литература • „Въведение в здравната психология“ – Вал Морисън и Том Бенет (2006 г.) • Joe Tomaka, Sharon Thompson, 2016