РАЗВИТИЕ НА КОГНИТИВНИЯ МОДЕЛ ЗА

СТРЕСА ДО СИСТЕМНА
ТЕОРИЯ ЗА ЕМОЦИИТЕ
 КОГНИТИВНА ПРИРОДА НА ЕМОЦИИТЕ

• ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ СТРЕС ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО ЧАСТ ОТ ТЕМАТА

НА ЕМОЦИИТЕ.
• ТЕОРИЯТА ЗА ЕМОЦИИТЕ – КОГНИТИВНО-МОТИВАЦИОННА-РЕЛАЦИОННА
СИСТЕМА ЗА ОБЯСНЕНИЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО В СТРЕСОВИ СИТУАЦИИ. ВСЯКА
ЕМОЦИЯ ИМА РЕЛАЦИОННО ЗНАЧЕНИЕ, Т.Е. РАЗЛИЧЕН СМИСЪЛ В
ОТНОШЕНИЯТА ЛИЧНОСТ-СРЕДА, ЛИЧНОСТ-ДРУГИТЕ ХОРА.
 ЛАЗАРУС И СМИТ (1990 Г.)

СЪЩЕСТВУВАТ ТРИ АДАПТАЦИОННИ ПОДСИСТЕМИ –

 РЕФЛЕКСИ (Н.Р. СТРЯСКАНЕ),
 ИНСТИНКТИ (Н.Р. ГЛАД И ЖАЖДА)
 ЕМОЦИИ (СТРАХ, ГНЯВ, РАДОСТ)
И ТРИТЕ КОНСТРУКТА СТИМУЛИРАТ (МОТИВИРАТ) ОРГАНИЗМА ДА СЕ ДЪРЖИ ПО НАЧИН, КОЙТО ДА УВЕЛИЧИ
ПОТЕНЦИАЛА МУ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ И БЛАГОДЕНСТВИЕ.
МЕЖДУ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СРЕДАТА И ДЕЙСТВИЯТА СТОЯТ ЕМОЦИИТЕ, КОИТО СЕ ОСНОВАВАТ НА МОТИВАЦИЯТА
И ОЦЕНКАТА.
СПОРЕД ЛАЗАРУС И СМИТ РЕФЛЕКСИТЕ, ИНСТИНКТИТЕ И ЕМОЦИИТЕ СА МЕХАНИЗМИ, КОИТО СВЪРЗВАТ
 НАМИРАНЕТО НА РЕЛЕВАНТНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО УСЛОВИЯ (ДАЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО Е СВЪРЗАНО С ОЦЕЛЯВАНЕТО) С
 ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО ОСИГУРЯВА ОЦЕЛЯВАНЕТО (ЕДИН ВИД МЕДИАТОРИ).
СРАВНЕНИЕ НА РЕФЛЕКСИТЕ, ИНСТИНКТИТЕ
И ЕМОЦИИТЕ

Свойство Рефлекс (reflex) Физиологичен Емоция (emotion)

инстинкт (drive)
Източник на стимула Вътрешно или външно Дефицит на вътрешна Вътрешно или външно
(stimulus source) събитие (реално) тъкан (реална) събитие (реално или
въображаемо)
Периодичност Реактивна Циклична Реактивна
(periodicity)
Специфичност на Висока Умерено-висока Ниска
стимула (stimulus
specificity)
Гъвкавост на реакцията Ниска Умерена Висока
(response flexibility)
Примери СТряскане, мигане Глад, жажда Гняв, тъга, вина
 ЕМОЦИИ СПОРЕД Р. ЛАЗАРУС

Негативни Позитивни Със смесена

валентност

Гняв Щастие Надежда

Тъга Любов Благодарност
Страх Спокойствие Съчувствие
Отвращение Гордност
Вина
Срам
Тревожност
Злоба
Нервност
• РАЗПОЗНАВАНЕТО НА 16 СПЕЦИФИЧНИ ЕМОЦИИ ВМЕСТО НЯКОЛКО
ДИМЕНСИИ НА РЕАКЦИИТЕ НА СТРЕСА УВЕЛИЧАВА ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ
КАЖЕ ЗА ИНДИВИДУАЛНОТО СПРАВЯНЕ И АДАПТАЦИЯ.
• ЗНАЕЙКИ, ЧЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЕНО СЪБИТИЕ ИЛИ ПРИ ПОСТОЯНЕН МОДЕЛ ОТ
СЪБИТИЯ ДАДЕН ЧОВЕК СЕ ЧУВСТВА ГНЕВЕН, ТРЕВОЖЕН, ВИНОВЕН, ТЪЖЕН
ИЛИ ОБНАДЕЖДЕН НИ КАЗВА МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ МУ
Е НАВРЕДЕНО, ЧЕ Е ЗАПЛАШЕН ИЛИ ПРЕДИЗВИКАН.
 СИСТЕМА ОТ СВЪРЗАНИ ПРОМЕНЛИВИ

• ОСНОВАНИТЕ НА СТРЕСА ЕМОЦИИ СА РЕЗУЛТАТ НА ЗАТРУДНЕНА АДАПТАЦИЯ,

НО МОГАТ ДА ИМАТ И ПОЗИТИВНИ РАЗВИТИЙНИ АСПЕКТИ – ПОЛЗИ ЗА
ПСИХИЧНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ.
• ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ СТРЕС И ЕМОЦИИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗУЧАВАНИ
КАТО СИСТЕМА, КОЯТО ВКЛЮЧВА НЕ САМО ВРЕДА, ЗАПЛАХА И
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО (СТРЕСОВИТЕ ЕМОЦИИ), НО И ПОЗИТИВНИ ЕМОЦИИ
(НАДЕЖДА И ОПТИМИЗЪМ).
 ЗНАЧЕНИЕ НА КОГНИТИВНИЯ ПОДХОД КЪМ
СТРЕСА ЗА ПСИХОЛОГИЯТА
• ЕМПИРИЧНИ ФАКТИ, КОИТО ДОКАЗВАТ ДИРЕКТНИЯ ЕФЕКТ НА ЕМОЦИИТЕ, ПОЗИТИВНИ И
НЕГАТИВНИ, ВЪРХУ ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ РЕАКЦИИ, ИМУННАТА СИСТЕМА И ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ.
• ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА БОЛКА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ САМОТА, СКРЪБ, И СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ,
ПРЕМИНАВА ПРЕЗ СЪЩИТЕ НЕРВНИ ПЪТИЩА КАТО ФИЗИЧЕСКАТА БОЛКА /ФАКТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯ/.
ЗНАЧЕНИЕ НА КОГНИТИВНИЯ ПОДХОД:
• РЕАКЦИИТЕ НА СТРЕСА НЕ СЕ ОПИСВАТ ЧРЕЗ СЪБИТИЯТА, НА КОИТО ЧОВЕКЪТ Е ИЗЛОЖЕН
(СТРЕСОРИТЕ), А ЧРЕЗ НАЧИНА, ПО КОЙТО ИНДИВИДЪТ ГИ ОЦЕНЯВА И МОБИЛИЗИРА СВОИТЕ
РЕСУРСИ, ЗА ДА УПРАВЛЯВА ЖИЗНЕНАТА СИ СИТУАЦИЯ.
• МОДЕРАТОРИТЕ
 ВЪЗРАЖЕНИЯ

• ЛАЗАРУС НЕ РАЗГЛЕЖДА ПОДРОБНО ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА СТРЕСА

• ТОЙ ИГНОРИРА:
 СОЦИАЛНИ ФАКТОРИ
 КУЛТУРНИ ФАКТОРИ
 ФАКТОРИ НА СРЕДАТА
• КОГНИЦИИТЕ НЕ СА НЕОБХОДИМИ ЗА ПОЯВАТА НА ЕМОЦИИТЕ И НЕ СА
ДОСТАТЪЧНИ ЗА ТЯХ