БЪЛГАРСКАТА

ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ
Българската християнизация е управленчески акт на
българският владетел и се дължи на неговата воля, няма
обществена сила, която да упражнява натиск към него. Той
през 864 г. се покръства от византийски епископ и приема
името на византийския император Михаил. Тогава „били
покръстени и много други между българите, които се
отличавали по род, значение и богатство“ (Теофан).
Легенди:
 повлиян от сестра си и природните бедствия в 863 г.;
 картината, рисувана в ловния дворец.

ДЕЛОТО НА КНЯЗ БОРИС І -

МИХАИЛ
Из отговорите на папа Николай І:
„И тъй много добре и правилно е, дето заявявате на първо място в своите
въпроси, че вашият княз иска християнски закон. Но ако се опитаме да го
изложим по-подробно, трябва да напишем безбройно много книги; за да ви
покажем пък накратко в какво се състои християнския закон, трябва да
знаете, че той почива на вярата и добрите дела. Впрочем вярата е първа
от всичките добродетели в сподвижничеството на верующите. Ето защо се
казва да има светлина и в първия ден, когато, както се предава, било казано
от Бога: „Да бъде светлина!“, т.е. да се яви озарение на вярата, пък и заради
нея е слязъл Христос на земята. Но все пак от християнина се изисква и
добро дело. Както е писано в нашия закон: „Без вяра е невъзможно да се
угоди Богу“, тъй също е писано: „Както тялото без дух е мъртво, така и вярата
без дела е мъртва“. Това е християнският закон, това е законът, който
ще спаси всекиго напълно, ако вярно го спазва“.

КАКВО Е ХРИСТИЯНСКИЯ ЗАКОН

Из посланието на патриарх Фотий:
„Вродено е у човеците съзнанието, че трябва искрено да обичат
Бога и да му служат, а подобните си да обичат и любят като
себе си. Но понеже волята не се съпътства от съзнанието,
затова стана нужда всеобщото мнение да се предписва като
повеление и закон. Но всичко това трябва да се пази с всички
сили от всеки човек, управител и управляван, стар и млад,
богат и беден. Защото природата на всички е еднаква, общи са
и повеленията, та е необходимо всички да ги пазят прилежно.“

ХРИСТИЯНСКИЯТ ЗАКОН СПОРЕД

ПАТРИАРХ ФОТИЙ
В колебанията си от къде да приеме християнството за цялото
общество българския владетел през август 866 г. изпраща в
Рим българска делегация, която дава въпросите към папа
Николай I. Те не са запазени, но техните отговори са
изключително важен исторически извор. На 115-те въпроса,
римският папа изпраща 106 отговора. Този документ дава
изключителни сведения за правилата в живота на българското
общество в рамките на столетия езическа вяра.
Чрез Отговорите на папа Николай I сe изяснява началото на
процеса по преобразуване на езическото вяра с нейните
правила в християнска.

ОТГОВОРИТЕ НА ПАПАТА
За всекидневието – пости; работа и почивка;
17. Извършен ли е грях, когато са избили вдигналите се на бунт
срещу новата вяра; да, грях е да убиеш, но може да се покаеш,
защото си го направил за християнската вяра;
19. Как се постъпва с въстанал срещу властта – подробно ще се
отговори със свещените закони, но: „Защото този комуто се
прощава, повече обича…“, има призив към прощаване;
20. За избягалия също свещените закони, но „Някои пък от
нашите отци са живели като изгнаници твърде много в чужда
земя; въобще човек не е свободен, ако не смее да излезе от
отечеството си“.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ
За военното време – замяната на конската опашка със знаме
със кръст;
40. Да наказват ли, както е било, тези, които преди битка не са
с изрядно съоръжение?; по-голяма грижа за духовното „Така,
във всеки случай зачитайте сега вече духовно онова, което до
днес сте съблюдавали плътски“;
41. За тези които продължават да са езичници, трябват
духовни усилия; но трябва да ги отстраняват от своята среда,
за да ги накарат да се замислят; не трябва да им се причинява
насилие; в крайна сметка трябва да бъде изпъден;
51. Може ли да има две жени? „Едновременно да имате две
жени не се допуска от самия произход на човешкото същество,
нито се позволява от някакъв християнски закон“;

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ
За поведението в църквата:
54. Как се стои в църквата – може ли, и задължително ли е
със скръстени ръце, а в противен случай казват византийците
е грях; в църква се стои със смирение, както и да се изразява
то;
55. Има ли връзка между причастието и това да си с пояс,
както твърдят византийците; не, лошо тълкуват „Да бъде
кръстът ви препасан“;

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ
За задължението да спазваш договорите:
81. Когато християни се отметнат от договор, трябва ли да се
отговори със сила или не; договорът се спазва, освен ако няма
клауза, че ако едната страна го наруши, то тогава другата не е
длъжна и тя вече да го спазва; крайното решение винаги е на
епископа, който познава най-добре нещата от близо;

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ
За кого е създаден закона:
83. Да се съди ли някой за углавно престъпление, да защото „ние
знаем, да говорим съгласно апостола, „че законът не е създаден
за праведника, но за неправедните и непослушните, за
нечестивите и грешните, за престъпниците, отцеубийците и
майкоубийците, за човекоубийците, за блудниците, за
мъжеложците, за разбойниците, лъжците, клетвопрестъпниците
и за всичко друго, що се противи на здравото учение, което
според Евангелието е славата на блажения Бог“.
Обаче не ви е позволено да съдите духовниците, тъй като повече
подхожда вие да бъдете съдени от тях.“

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ
За яденето на месо:
90. За яденето на животни убити с ръка, а не с нож;
отговорът на края с истината „Не това що влиза във вашите
уста ви осквернява, а това що излиза“.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ
«Добродетелите трябва да бъдат свързани с вярата и с помощта на
двете неща да се образува добрия човек, защото правите догми
произвеждат пристоен живот, а чистите дела възвестяват
божествеността на вярата.»
«Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени
за доносите и убедителните наглед доводи и на ония, които
онеправдават.»
«Три неща са важни за човеците: наказание, укор и похвала, ако щеш
и благодеяние. Достойни за наказание са враговете; за укор – ония от
гражданите, които правят малки грешки; за похвала, пък и
благодеяние – ония, които се отличават с подвизи.»

ЦЕННОСТИТЕ СПОРЕД ФОТИЙ

Между папоцезаризма и цезаропапизма.
Между запада и изтока.
Избор по наследство – идваме от изтока.
Езическата вяра е цезаропапистка.

БЪЛГАРСКИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ИЗБОР

Появата на писмен език за разпространение на християнските ценности и
правила в края на ІХ век има поне две важни особености за държавата и
обществото:
 Дава възможност на българският владетел за собствен път в рамките на
византийската цивилизация;
 Приобщава населението към новата вяра силно, тъй като литургията се
извършва на език, на който се говори между хората.

ЕЗИКЪТ КАТО ФАКТОР ЗА

ХРИСТИЯНСКАТА ДЪРЖАВА
Приемането на християнството в елита довежда ли през ІХ и Х в. до
народностна идентичност?
Първата версия. Да. Защото има – единна централна власт; единна нова
държава на мястото на поне двете езически; единен език – и в църквата и
сред хората; победните войни дава своя принос; възниква нова цивилизация
– писменост, архитектура, култура – столицата модерен град.
Втора версия. За кратко възпитан силен елит и покорно население. Ниска
степен на идентичност, породена и от появата на богомилството. Делението
вече не е етническо, а ценностно.

ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА,
ИДЕНТИЧНОСТ, ПРАВИЛА, ДЪРЖАВА
Лъв ІІІ и Константин Иконоборци на основата на Юстиановото
законодателство създават т.н. Византийска Еклога - сборник
от закони и разпоредби. Те включвали и някои нови
разрешения,които били наложени от промените в стопанския и
обществен живот, настъпили във Византия след Юстинян.
Елогата била написана опростена, за да може по-лесно да се
усвои от населението и съответно да се прилага в живота.
Еклогата отразява и елементи на обичайното право,
включително и обичайното право на славяните-
обстоятелството,което я прави особено важен исторически
извор и за българите.

ВИЗАНТИЙСКАТА ЕКЛОГА
Еклогата е разделена на 18 титула (раздела).
1, 2, 3 и 7 Титули са свързани със семейното право
годежа, брака, зестрата, настойничеството.
4 Титул урежда дарението.
5 и 6 Титули са свързани с наследственото право и
завещанието.
8 Титул урежда освобождаването на роб.
9 Титул урежда покупко-продажбата.
10 Титул урежда заема, залога и дейността на
дружество.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕКЛОГАТА
11 Титул урежда влога.
12 Титул урежда емфитевзите (дългосрочни договори за
наем на недвижими имоти).
13 Титул урежда наема на вещи.
14, 15 Титули уреждат съдебните доказателства и
свидетелските показания.
16 Титул - подялба и статут на военното имущество.
17 Титул съдържа 52 текста и има наказателно правен
характер.
18 Титул е за подялба на военната плячка.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕКЛОГАТА
Според Еклогата имуществото на съпругата остава нейна
собственост при брака, а не става собственост на съпруга й.
Има различия при формата на дарението, а така също има
разминаване в групите законни наследници;
Кодифицира се формата на завещанието; правата на вдовицата са
защитени; кръгът от наследници на починалия се разширява.
Смъртното наказание е изместено от телесни и членовредителни
наказания, като е възможно да се заменят някои от тях и с глоби.
Новите наказания отразяват по-дълбоко проникване на
християнската етика. Съществува и съсловен подход при
определяне на наказанията.

ОСНОВНИ ИДЕИ НА ЕКЛОГАТА

- Според Славянската Еклога лудостта на единия от съпрузите
не е основание за прекратяване на брака от страна на другия,
според Византийската е;
- В Славянската Еклога е пропуснат реда за дългосрочният
наем на недвижимо имущество;
- Пропуснат е закона за наказание за фалшифициране на
монети, защото по това време в България не е имало такива;
- Славяните са давали възможност на робите да се освободят и
откупят чрез труда си след 5 години, докато византийците не
са го позволявали;

СЛАВЯНСКАТА ЕКЛОГА И
НЕЙНИТЕ РАЗЛИЧИЯ
- Славянската Еклога не е правила разграничение между
граждански и наказателен процес, докато Византийската е
уреждала това разграничение;
- Според Византийската Еклога, когато някой почине и няма
законни наследници, имуществото му се разделя между
църквата и държавата, докато при славяните това се
извършва между църквата, държавата и бедните;
- При славяните за детеубийство се счита убийството на
новородено едва след проплакването му, докато при
византийците съществува т. нар. криминален аборт.

СЛАВЯНСКАТА ЕКЛОГА И
НЕЙНИТЕ РАЗЛИЧИЯ ІІ