БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

ПОД ВИЗАНТИЙСКА
ВЛАСТ
Руският княз Светослав нахлува през август 968 г. разбива българска
армия, укрила се в Дръстър и се завърнал в земите си;
30.І.969 – умира цар Петър;
Лятото на 969 г. русите отново на Дунава; нова руска победа при Малки
Преслав; пленени синовете на цар Петър – Борис и Роман. Начало на руско
управление;
Април 971 г. – Йоан Цимисхи заедно с български войници превзема Велики
Преслав и освободил цар Борис ІІ.
Руският княз обсаден в Дръстър през лятото на 971 г.
В крайна сметка мирен договор между руснаците и византийския
император, като те се оттеглят в земите си в Киев. Българските земи
остават под византийска власт, а цар Борис ІІ става византийски чиновник.

ХРОНОЛОГИЯ НА
ЗАВЛАДЯВАНЕТО
976 г. – начало на управлението на комитопулите, извършили апостасия,
според извора Йоан Скилица. Давид и Мойсей умират същата година,
остават Аарон и Самуил. През 987 г. умира и Аарон. Самуил – цар и
самодържец, управлява до смъртта си през 1014 г. Успешни за българите
войни 987-1000 г. Към 1000 г. североизточна България отново е във
византийски ръце. Охрид става столица на България.
1002 г. пада Видин; 1003 г. пада Скопие; серия успешни походи на
Василий ІІ да голямата византийска победа при Беласица 1014 г. –
ослепяването – наказания за апостасията, на 15 хиляди войници.
Самуил умира. За 4 години умират Гавраил Радомир и Иван Владислав и
през 1018 г. император Василий ІІ след близо 50 години българо-
византийски войни влиза в столицата Охрид.

ПАДАНЕТО НА САМУИЛОВА
БЪЛГАРИЯ
Първоначално проф. Златарски твърди, че българите попадат под
чуждата власт чрез единно тяло – територията на съществувала до
войните от последната четвърт на Х век средновековна държава.
Днес историографията е поправила тази теза и знаем,
благодарение на голям брой извори, че земите са разпределени
поне в три отделни области – теми (военно-административна
единица):
- България;
- Паристрион-Парадунавон;
- Сирмиум.

ДЪРЖАВНО-ПРАВНА УРЕДБА НА
ЗЕМИТЕ
Темата е изградена от северозападните български земи, оформили
ядрото на Самуилова България. Ръководи се от различни висши
длъжности катепан (9-то място в административната йерархия);
стратег, (5-6 място); дук (също 9-то място), споменава се и архонт
като техническо понятие. Известни са имена на всички ръководители
на темата през ХІ в. Силно разпространен е висш служител, който е
стратег-автократор, съчетава в себе си и висша и гражданска власт.
Висшата гражданска власт се упражнява от претор. Познати са
двама ръководители на темата.
В темата функционира и българската черковна власт – Охридската
архиепископия. Главен град е Скопие. Областта включва и Сердика,
Охрид, Преспа, Дебър и други.

ТЕМА БЪЛГАРИЯ
Включва българските земи между Дунава и Балкана. След
падането на Велики Преслав, градът е наречен Йоанопол и
това е и името на новата тема след 971 г., съчетано с главния
град на реката Дръстър. Наименованието Паристрион е от ХІ в.
Известни са имена управителите, които управляват темата
като стратези, катепани, архонти, дукове. Особен случай е
катепан Нестор (70-те години).
Централните градове са Велики Преслав, Дръстър, Малки
Преслав.

ТЕМА ПАРИСТРИОН-
ПАРАДУНАВОН
Българските земи в северозапада – най-далечната точка на средновековната
държава. За средищно място се определят Срем (дал името и на темата),
Белград, Браничево, Видин и Ниш.
През ІІ-та половина на ХІ век темата е обединявана с тема България.
Популярна е в изворите и като Ниш-Браничево или Браничево-Белград.

ТЕМА СИРМИУМ
През 971 г. е унищожена столицата на Българската патриаршия
Дръстър. Патриарх Дамиан е „низведен“, акт равен на детрониране
в светската власт. Той не го приема и тръгва на запад – Триядица
(Средец), Воден, Мъглен, Преспа и Охрид. Тук се реализира модела
на българското управление – единение на imperium и sacerdotium.
Краят на патриаршията е през 1019 г., когато патриарх Давид е
въведен от Василий ІІ в Константинопол.
Императорът дава по-нисък ранг на българската църква –
архиепископия. Определя се граници на епархията – територията
на църквата при цар Петър. Но архиепископа не се определя от
патриарха, а от василевса – още една характерна черта на
папоцезаризма.

МЯСТОТО НА ОХРИДСКАТА
АРХИЕПИСКОПИЯ
Определени са от император Василий ІІ на три пъти в периода 1019-1025
г. Основните епархии са Охрид, Костур, Битоля, Струмица, Велбъжд,
Триядица, Ниш, Браничево, Белград, Срем, Скопие, Призрен, Видин,
Дръстър, Янина, Козел, Петра (последните две в Южен Епир) и други.
Както се вижда това е територията на трите теми и опира от южния
край на Пелопонес, през земите на цар Самуил и цялата територия
между Дунав и Стара планина.
Има няколко промени сред които е отделянето на Дръстърската епархия,
която преминава към Константиполоския патриарх.
Най-известният глава на църквата е Теофилакт Охридски – автор на
най-пространното житие на св. Климент и оставил богато документално
наследство.

ГРАНИЦИ НА АРХИЕПИСКОПИЯТА
До създадените през Х в. манастири – Рилски, Св. Наум, Св.
Пантелеймон византийското владичество е време на
изграждане на голяма манастирска мрежа.
Тласък дават пустиножителите – Прохор Пшински, Йаоким
Осоговски, Гавраил Лесновски. Наред с тях възникват и
византийски манастири, част от които ще заемат важно място
в духовния живот на българите. Такъв е Бачковския – основан
1083 г. като грузински манастир, посветен на Св. Богородица.
На тази светица възниква манастир и в Тетово.
Същевременно продължава и ереста. Големият процес срещу
Василий – около 1111 г.

ВРЕМЕ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА
МАНАСТИРИ
На практика чуждото политическо господство катализира и
избистря представите в народностното самосъзнание на
българите. Това са:
представи за общност на произхода;
представи за общност на историческата съдба и
представи за културни особености на собствения етнос.
В условията на византийската власт се утвърждава
формираната през Първото българско царство ценностна
система. Тя заляга в представите и така, чрез тях се пренася до
края на византийското владичество.

ДЪРЖАВНО ПОЛИТИЧЕСКИЯ
ОБРАЗ - ПРЕДСТАВИ