Изработили:

Христо Ивелинов Христов,

Симона Николаева Цонева

СУ“ВЪЗРАЖДАНЕ, X КЛАС
По дирите на един малко
известен герой. Кой е
капитан Марин Маринов?
 Как започва неговата
история?
Героичният живот на Марин Янакиев Маринов
започва в Русе. Той е роден на 25 март 1856 г. в
семейство на търговец. Завършва образованието
си през 1870 г. Пътят му го води в “Робърт
колеж” в Цариград само две години по-късно.
През 1876 г. работи като писар в родния си град
при местен търговец на жито. По време на
Руско-турската война е книговодител в
Отоманската банка, а в края на войната вече е
един от новобранците в 14-а русенска дружина.
Следва военно образование в софийското
военно училище. Историята разказва, че е
завършил стрелковото училище в Санкт
Петербург и имал желание да продължи
военното си образование в някоя от
престижните военни академии.
 По това време отношенията между
Русия и България не са толкова
благоприятни утноенията и през 1885 г.
се завръща в България и е произведен в
чин капитан, а не дълго след това става
флигел-адютант на Княз Александър I
Батенберг. Като един от първите
довереници на Батенберг, Маринов
успява да спре навреме опит за
покушение, поставяйки своя живот в
опасност. Маринов посреща двама
генерали, коити искали да влязат в
покоите на Батенберг, отказва им
съдействие, а в последствие вади и
личния си револвер, с което охлажда
страстите на генералите, които в този
момент имали желание да променят хода
на историята.
Пристигналата охрана успява да
отпрати неканените гости, но след
щателно претърсване на двореца се
открили хиляди листовки, в които
пишело, че добрият български народ
се бунтувал срещу Батенберг и бързо
го изгонил извън пределите на
страната. Разбира се, подобни опити
никога не са били малко и винаги се
стремели да редуцират шансовете на
България и Източна Румелия да
направят толкова мечтаното
съединение.

Що се отнася до капитан Маринов,

той настоявал да бъде зачислен в по-
активна бойна единица, защото не
желаел да бъде далече от сраженията,
а както знаем, такива ще има.
Получава командването на 3-и Бдински полк.
Неговото основно бойно кръщене е записано
през ноември на първата окрепителна линия в
Сръбско-българската война – Сливница. Това е
и единствената пречка на сръбската армия към
София. Капитан Маринов е един от
защитниците и с много адекватни мерки дава
наставления за защитата на позицията.
Обикаля лично всеки пункт и точка, която има
нужда от съдействие.
Първите тежки сражения се отбелязват във
Врабча. Неговото основно решение е да
използва двете роти там и да заложи на една от
най-древните традиции във войната – най-
добрата защита е нападението. Въпреки
чесленото превъзходство на сърбите, той
успява да изненада противника и бързо да
охлади страстите за по-нататъчни разходки.
Военното образование и всичко научено през
годините ще се отплати, но Маринов има на
разположение опълченци без особени бойни
качества. В един от най-критичните моменти,
бойците бягат, принуждавайки и редовната
българска войска да отстъпи.

На 5-и ноември, заедно с отстъпващата армия се

включва в защитата на Сливница. На следващият
ден атакува висотата Три уши. Налагащата се
стратегия за атака на нож под звуците на „Шуми
Марица“ започвала да се оказва все по-ефикасна.
След две атаки най-важната висота на тази позиция
била завзета, а много скоро станало ясно, че именно
тя е от най-важно военно и стратегическо значение.
Победата била ключова за отстъпващите български
войници и опълченци, които до този момент били
принуждавани да отстъпват пред многобройния и
по-добре въоръжен противник.
Различни военни кореспонденти
са споделяли много пъти, че тази
мистична формула за успех много
често мотивира родните бойци да
забравят заповеди и с тела да
затрупат врага си. Очевидно тази
практика се оказва особено
ефикасна именно тук. На 6
ноември позицията е посетена от
Батенберг и Маринов дава
обстоен доклад на разгръщащия
се военен театър до този момент.
Капитанът осъзнавал и нещо
друго, висотата има особено
значение и врагът трябва да бъде
отблъснат, ако сражението ще
изисква някакви по-особени и
сериозни действия.
След като първата висота е взета,
капитанът решава да даде един особен
реванш на опонентите си и тръгва
смело напред срещу втората висота. В
9 часа Маринов се качва на своя кон,
макар и мнозина да го съветват да не
води атаката по този начин, поради
простата причина, че е първа сигурна
цел, той дава команда за атака на нож,
нарежда на оркестъра да свири и
тръгва смело напред. В рамките на
атаката е ранен няколко пъти, докато
последният изстрел не го сваля
окончателно. Капитанът е в
безсъзнание, но бързо се изнася от
сражението. Изпратен е в двореца,
където софийските лекари започват
тежка операция.
Повикани са по спешност и лекари от
Германия, които правят втора операция и
на Батенберг в столицата е на 14
декември, тогава Маринов може да
излезе и да гледа посрещачите, както и
хилядите семейства, които чакат своите
бащи и синове. Това е последният път, в
който е забелязан, след това отново е на
легло и четири дена по-късно умира. На
следващият ден Батенберг пише
телеграма до родителите на русенския
капитан:
„Русе, Янаки Маринов,
Длъжен съм с прискърбие да ви известя,
че днес на Бог било угодно да повика
при себе си любимия ви син, капитан
Маринов. В него Аз изгубвам един от
най-добрите и храбрите Си офицери и
един от най-обичаните си приятели, а
отечеството – един от най-верните си
синове. Нека Бог ви утеши в това
нещастие, като знаете, че името на
вашия храбър син ще остане завинаги
свързано с Българската история.“
Официалното погребение било
подготвено за софийските гробища, когато
князът получава телеграма от родителите
с молба синът им да бъде върнат в
любимото Русе. По на
реждане на Батенберг тялото се балсамира
и желанието на родителите се изпълнява.
Русенци посрещат своя герой на 26
декември и го изпращат завинаги,
оставяйки само спомените и архивите да
говорят за него. На същата висота е
поставен и паметен мемориал в негова
чест за храброто ръководене на
българската защита. Капитанът така и не
успява да види своите бойци, които от
защита минават в настъпление и
продължават боя напред, превърнали се от
защитници в нападатели. 12 000 българи
успяват да отблъснат 25 000 сърби.