НРАВСТВЕНО

ВЪЗПИТАНИЕ
Hравствено възпитание

Л
РА
О
М
ИЗГОТВИЛ:
Теодора Йорданова
 Съдържание: Който напредва в
знанието,но изостава в
нравствеността,той се
придвижва по-скоро
назад,отколкото напред.
Аристотел.

• Основни понятия
• Същност,съдържание,компоненти,цели и
задачи на нравственото възпитание
• Средства за преподаване
• Библиография
Норми на поведение,добро-лошо Основни понятия
Нра̀ вствен

Етика,Морал,Обичаи,Нрави
Мора̀ л
1. Който има високи
духовни качества;
1. Система от правила за Цѐнност
нравствено поведение в
морален. Нравствен
обществото; 1.Стойност, значимост.
човек.
нравственост. Висок Находката има голяма
2. Който се отнася към
морал. ценност Материална
вътрешния живот на
2. Прен. Нравоучение, или духовна.
човека, към душевността
поучение. придобивка. Културни
му. Нравствено
• Чета морал. Поучавам ценности.
удовлетворение.
някого, като го упреквам.

Етика Хуманизъм
1. Идеология, която поставя
1.Учение за морала, на първо място уважението
за неговото развитие, към личността, към
принципи и норми. достойнството на човека.
2. Съвкупност от 2. Човечност, човеколюбие,
норми и правила на хуманност. Проява на
поведение; морал хуманизъм.
Същност,съдържание,
компоненти,цел и задачи
на нравственото
възпитание
 ‣По своята същност нравственото възпитание е резултат
от възпитателно взаимодействие на множество фактори и
условия,които си взаимодействат в голям период от време.

‣Противоречив и скокообразен процес,той подлежи на

ръководство,посредством което се реализира процес на
интериоризация на нравствени ценности.

‣Възприети,усвоени и превърнали се в убеждения,те

стават подбудители на поведението на личността в
рамките на общоприетия морал,съобразно личната съвест
и самосъзнанието на личността за собствена стойност като
част от гражданското общество.
 Съдържанието на нравственото възпитание включва
нравствените качества и ценностите,които ги определят.

Това е и целта на самото нравствено възпитание да се възприемат и

разберат нравствените ценности,да се приемат като движеща сила
на поведението(да се превърнат в качества на личността)и в
същото време да усвоят умения за прилагането им в света на
другите.
 Базисни понятия
Нравствена норма-задавана
външно като изисквания от
общността на различни
равнища(глобално,европейско,н
ационално,локално,семейно)
Нравствено качество-
Нравствена ценност- качество на
отразява онова,което се личността,отразяващо
приема за значимо в интериоризираността на
рамките на съответната съответната нравствена
общност ценност в съзнанието и
проявата и в
поведението на
личността
Нравствените качества притежават оценъчна и стимулираща функция, докато нравствените
норми – регулативна.
Оценъчната и стимулиращата функция влияят пряко върху саморефлексията на личността.
Всъщност в това е голямата идея на нравственото възпитание като цел и позиция. Предвид
историчността на морала, не е възможно да съществува истинско нравствено възпитание
като клише, закостенялост или завършеност. Педагогът Джон Дюи се е изразил много
образно: „Моралът не е списък с постъпки, нито сборник от правила, от които можем да се
ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти“. Нравствената възпитаност би била
истински значима, ако се стигне до ниво на самовъзпитание, саморазвитие и саморегулиране
съобразно социалните потребности – възпитаност,основана на общочовешки значимите
морални ценности. Нравствените норми играят регулативна роля в процеса на морално
израстване на личността. Те, като функция на потребностите в променящото се социално
битие, влияят формообразуващо върху съзнанието на личността. Естеството на
споменатите три функции предопределя взаимната им връзка – по-силна между оценъчната и
стимулиращата и по-слаба между тях и регулативната. В процеса на нравствено възпитание
и самовъзпитание всяка от тях се проявява в различно време.
 Като цяло, нравственото възпитание включва
усвояване на нравствените знания, на
нравствените убеждения и упражняване на
нравствени постъпки. Но кога можем да кажем
дали личността е
нравствено възпитана, дали е убедена в
постъпките, които извършва, или постъпва по
определен начин, защото е заставена от средата
или някакви неморални мотиви? Съществуват
два много точни
критерия за нравствена възпитаност: първо,
наличие на нравствени постъпки, когато човек е
сам,когато няма кой друг, освен собствената му
съвест, да оцени постъпките и действията му в
критични
ситуации, и второ, когато възгледите и
убежденията на личността задействат механизма
на дейността при дефицит на време за преценки
и избори (в екстремни ситуации) – обобщено,
когато хоратадействат, мотивирани от
истинските си убеждения.
Наличието на нравствени качества включва не само нравствените знания, а най-вече
нравствените убеждения и проявите им в реалния живот спрямо всички хора, а не само
спрямо тези, които определяме като близки или приятели. В този смисъл, нравствената
възпитаност включва три компонента: знания, убеждения, дейност (или постъпки в по-
ранна възраст, когато процесът на нравствено възпитание е в сравнително начален
етап). Ето какво включват отделните компоненти:
Знания – визия за същността на нравствените качества, за принципите и нормите,
свързани с моралното поведение, както и за начините, по които нравственото
поведение се проявява в междуличностните отношения и в отношенията към по-
широкия социум (напримерживата и нежива природа).
Убеждения – увереността, че знанията са от обществена и лична значимост и че
проявата на качествата има положителен смисъл в социалното битие.
Поведение – сбор от морални постъпки, които са продиктувани от личното убеждение
на индивида, без значение дали то ще получи оценка от някого, или не.
 щастие честност
Обич търпение
подкрепа загриженост Добро- емпатия
смирение лошо
толерантност
Достойнство уважение благоприличие
дисциплина разбиране отзивчивост
 Главния метод на възпитание в
семейството е примерът на родителите,
съвместните дейности, разговорите,
подкрепа на детето в неговите интереси,
както и загриженост към неговите
проблеми, страхове, вълнения и др. П.
Костова определя семейното възпитание
като многостранно взаимодействие на
родителите с детето с цел формиране на
неговия възпитателен облик,
съответстващ на националните и
общочовешките ценности . Oт
взаимоотношенията в семейството децата
се учат на човечност, любов, уважение,
отзивчивост и милосърдие.
 Специфика на нравственото възпитание като педагогически
процес
.
Както се знае, периодът на предучилищното детство е един от
най-важните. Тогава се полагат основите на бъдещата личност.
Като доминираща дейност в предучилищната възраст, играта
създава оптимални условия за формиране нравствени качества
на личността. Тя става самостоятелна практика на децата, в
която се усвояват способи и форми на поведение. Спецификата
й като желана дейност помага да се формират привички на
поведение, които по-късно стават черти на характера и
качества на детската личност. Английският социолог, Б.
Щугармен споделя, че нравствено възпитаният човек е този,
който се отнася с внимание към другите хора, съобразява се с
техните чувства, желания и интереси, не ги пренебрегва в
името на собствените си цели. Високонравственият човек е
достатъчно компетентен в социалните умения, добре разбира
чувствата на другите хора и при това добре изразява своите
собствени чувства, има знания за физическия и социалния
свят.
В играта се възпитават чувства за отговорност, справедливост,
отзивчивост. Развиват се нравствноволеви качества, като
самостоятелност, организираност, целенасоченост и
инициативност. Формирането на хуманни чувства е главното
съдържание на нравственото възпитание.
 Източници:

Теория на възпитанието-учебник
Издателство Аскони-издат Град на издаване София Година 1996 г.

Педагогика (Трето допълнено и преработено издание)

Автор: Сийка Чавдарова-Костова; Вася Делибалтова; Бончо Господинов

БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК-HTTPS://RECHNIK.CHITANKA.INFO/TALKOVEN

НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ-СОНЯ ГЕОРГИЕВА